Определение № 871 от 07.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. Пловдив, 06.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500625 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131468980; против Разпореждане от 31,01,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 18682/2022 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 104894/22,12,2022 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу Е. Д. Д., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими въз основа на сключен между страните Рамков договор № 504811015 и партида към него М4950197, както следва: сумата от 559,92 лева - неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство 2 за мобилна услуга с № 886540531, както и сумата от 151,65 лева – мораторна лихва върху сумата от 559,92 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.; 20,97 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за № 101000431660, както и сумата от 5,68 лева – мораторна лихва върху сумата от 20,97 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.; 19,92 лева – неустойка за цена на допълнителни услуги HBO и МAX Sport Plus, както и сумата от 5,40 лева – мораторна лихва върху сумата от 19,92 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.;

62,20 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за мобилна услуга с № 886540531, както и сумата от 16,85 лева – мораторна лихва върху сумата от 62,20 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.; 7,47 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС мобилна услуга с № 888975573, както и сумата от 2,02 лева – мораторна лихва върху сумата от 7,47 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.; 107,49 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за мобилна услуга с № 886540531, както и сумата от 29,11 лева – мораторна лихва върху сумата от 107,49 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 1 г.; 48,99 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за № 201000431659, както и сумата от 13,27 лева – мораторна лихва върху сумата от 48,99 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г., както и за разноските по делото за разликата от присъдените до пълния претендиран размер.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за противоречие на претендираната неустойка с добрите нрави. Счита, че са налице всички законови изисквания за дължимост на претендираното вземане, поради което иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по посоченото по-горе заявление от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131468980; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу посочения длъжник за суми, дължими въз основа на сключен между тях договор за мобилни услуги, сред които и описаните погоре вземания.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за спорните пред настоящата инстанция суми, за които, с оглед служебните правомощия по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, е приел, че е налице противоречие на искането със закона и добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави. Съгласно формираната съдебната практика (напр. Решение № 229/21,01,2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т.о.; Решение № 178/26,02,2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о.) при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, предвиждащ че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер до изтичане на съответния срок на ползване. Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за нищожност на посочената клауза поради противоречието й с добрите нрави, тъй като така уговорена неустойката няма 2 присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство за неоснователна обогатяване за оператора, който получава правото да претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси по техния т. нар.

„стандартен“ размер, който е по- висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях. Споделят се и изводите за противоречие с добрите нрави на претендираните неустойки за дадена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и от цената на закупено устройство. Формулираната по посочения начин неустойка на практика представлява последващо увеличаване на уговорените при сключване на договора цени на предоставените услуги или устройство. Такава уговорка надхвърля обезщетителната функция на неустойката и противоречи на добрите нрави.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за посочените по-горе вземания, тъй като същите противоречат на закона и добрите нрави.

При това положение частната жалба се явява неоснователна, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 31,01,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 18682/2022 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 104894/22,12,2022 г. от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131468980; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу Е. Д. Д., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими въз основа на сключен между страните Рамков договор № 504811015 и партида към него М4950197, както следва: сумата от 559,92 лева неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство 2 за мобилна услуга с № 886540531, както и сумата от 151,65 лева – мораторна лихва върху сумата от 559,92 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.; 20,97 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за № 101000431660, както и сумата от 5,68 лева – мораторна лихва върху сумата от 20,97 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.;

19,92 лева – неустойка за цена на допълнителни услуги HBO и МAX Sport Plus, както и сумата от 5,40 лева – мораторна лихва върху сумата от 19,92 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.; 62,20 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за мобилна услуга с № 886540531, както и сумата от 16,85 лева – мораторна лихва върху сумата от 62,20 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.; 7,47 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС мобилна услуга с № 888975573, както и сумата от 2,02 лева – мораторна лихва върху сумата от 7,47 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.; 107,49 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за мобилна услуга с № 886540531, 3 както и сумата от 29,11 лева – мораторна лихва върху сумата от 107,49 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г.; 48,99 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за № 201000431659, както и сумата от 13,27 лева – мораторна лихва върху сумата от 48,99 лева за периода от 15.03.2020 г. – 09.12.2022 г., както и за разноските по делото за разликата от присъдените до пълния претендиран размер.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4