Решение № 125 от 13.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Т. М. М.И. Г. И.А. Ат. Г. като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600124 по описа за 2022 година С Присъда № 5 от 21.01.2022 г., постановена по НОХД № 764/2020г., Районен съд- Несебър признал подсъдимата Я. П. М., ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 20.08.2007г. в землището на село Баня, община Несебър и градНесебър, като извършител, в съучастие с Д. Н. Я., ЕГН********** /извършител/, с цел да набави за себе си и за Д. Я.имотна облага възбудила заблуждение у Г.Д. Х., ЕГН **********, както следва:

На 20.08.2007г. в землището на село Баня, община Несебървъзбудилау Г. Х. заблуждение, че ще мупосредничи при закупуване на недвижим имот с идентификатор ***,находящ се в местността „Субаш" в землището на село Баня, община Несебър, като вместо него му показала имот с идентификатор ***,находящ се в местността „Долни Чехриман" в същото землище и на същата дата в град Несебър му предоставила за подпис Предварителен договор запокупко-продажба на недвижим имот с идентификатор ***, находящсе в местността „Долни Чехриман" в землището на село Баня, общинаНесебър, вследствие на което заблуждение на 24.08.2007г. в гр.Несебър Г. Х. подписал пред нотариус С.А. с район на действие Несебърски районен съд, нотариален акт запокупко-продажба на недвижим имот №110, том XXVI, peг.№13096, дело№4957 от 24.08.2007г., мислейки, че закупува показания му на 20.08.2007г.недвижим имот в местността „Субаш" в землището на село Баня, общинаНесебър и с това 1 причинила на Г. Д. Х., ЕГН ********** и К. Г. Х., ЕГН ********** имотна вреда в размер на 45 050 лева, както следва:

На 21.08.2007г. в гр. Несебър причинила имотна вреда в размер на 4500лева на Г. Х.;

На 24.08.2007г. в гр. Несебър причинила имотна вреда в размер на 40550 лева на Г. Х. и К. Г. Х., ЕГН**********, като причинената имотна вреда е в големи размери, поради коетои на основание чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.54, ал.1 от НК й наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години.

Със същия съдебен акт съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК възложил в тежест на подс. М. сторените по делото разноски в общ размер на 770 лева, които следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Бургас.

Присъдата е обжалвана от подс. М., чрез упълномощения й защитник – адв. В. В. от АК-Бургас. В жалбата се съдържат бланкетни оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд, или признаването на подсъдимата М. за невинна.

От доказателствата по делото не следвало единствено възможен извод, че подс. М. била извършила деянието.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас застъпва становище за неоснователност на жалбата. В първоинстанционното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон бил правилно приложен, а наложеното наказание било справедливо.

Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Частните обвинители Г. Д. Х. и К. Г. Х. – редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от повереника им – адв. З. Х., която моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като атакуваната присъда била правилна и законосъобразна. Всички събрани доказателства по делото сочели установената от районния съд фактическа обстановка. Моли да бъдат присъдени направените от частните обвинители по делото разноски пред въззивната инстанция в общ размер на 900 лева.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция подс. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник – адв. В. В., която поддържа жалбата изцяло. Сочи, че в протоколите от съдебни заседания пред първоинстанционния съд липсвало посочване на обстоятелството, че производството било протичало при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК, както и липсвали доказателства, че на подсъдимата били изпращани копия на протоколите от тези заседания. От изложеното се установявало, че правото на защита на подсъдимата било нарушено, поради което делото следвало да се върне на Районен съд Несебър за ново разглеждане от друг състав. Наред с това в съдебно заседание съдът не бил 2 уведомил подсъдимата, че приобщените със съгласието на страните показания на свидетел, дадени в досъдебното производство по чл.281 ал.5 от НПК , можело да се използват при постановяване на присъдата, а видно от мотивите, тези показания били използвани.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Във въззивното производство подсъдимата М. не бе открита на известните по делото адреси в Република България. От данните по делото се установи, че същата пребивава (живее и работи) на територията на **********, *********, град ********, ул.„*******" № ***, ап. ***. След неколкократно отлагане на делото подс. М. бе редовно призована по телефона за съдебното заседание, насрочено на 13.05.2022г. пред настоящата инстанция. Упълномощеният й защитник – адв. В., представи молба от подс. М. , с която тя заявява желанието си да участва в съдебното заседание насрочено за 13.05.2022г, но подсъдимата не се яви, като не бяха представени надлежни писмени доказателства, установяващи уважителни причини за неявяването й. Към молбата е представен документ за пътуване на подс. М. от Испания до България, но въпреки това тя не се яви в съдебно заседание на 13.05.2022г., редовно призована. Представените копия от документи на чужд език, без съответен превод на български език, настоящият състав не счете за годно доказателство, установяващо уважителна причина за неявяването й, поради което ход на делото беше даден на основание чл.269, ал.3, т.4, б. „в“ от НПК.

Въпреки, че престъплението, за което М. е предадена на съд, изисква личното й участие, съдът прецени, че правата й ще бъдат гарантирани в пълна степен от надлежно упълномощения й защитник, като наред с това отсъствието й няма да попречи за разкрИ.е на обективната истина по делото.

В контекстът на изложеното следва да се посочи, че възраженията на защитата в съдебно заседание пред настоящата инстанция относно проведеното „задочно“ производство пред първоинстанционния съд са неоснователни. Вярно е, че подс. М. не е участвала във всички съдебните заседания, но това не води задължително до извод, че производството е проведено по реда на чл.269 от НПК. В хода на съдебното следствие са били положени всички възможни и необходими усилия подсъдимата да бъде призовавана и уведомявана за всяко следващо съдебно заседание, като са й били изпращани призовки не само на известните в Република България адреси, но и на този в ********, включително е била уведомявана и по телефона. Наред с това в съдебните заседания участие е взел и упълномощеният й защитник – адв. В., която е получавала призовките за подсъдимата с ангажимента да уведоми последната. Също така видно от приложения на л.205-220 от НОХД № 764/2020г. по описа на Районен съд Бургас протокол от съдебно заседание, проведено на 31.08.2021г., подс. М. е участвала лично, като е присъствала на разпита на свидетели и вещи лица, 3 включително е депозирала и обяснения пред състава на съда. Изложените обстоятелства мотивират извод, че производството не е било проведено при някоя от посочените в чл.269 НПК хипотези, както твърди защитата, тъй като подсъдимата е участвала лично в производството, защитавала се е лично и е дала обяснения , поради което отправеното в този смисъл възражение следва да се остави без уважение.

Въззивната инстанция констатира,че районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща изцяло на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:

ПодсъдиматаЯ. П. М., ЕГН **********, е родена в гр.******, област ***** и живее ********, ********, град *******, ул.„********" №***, ап.***. Тя е ******, *******гражданка, със ****** образование, ****** и *******.

През 2007 година частният обвинител свид. Г. Х. се срещнал в гр.

Кърджали със свид. З. К., притежаваща агенция за недвижими имоти и й споделил, че от осъществяваната от него дейност в чужбина успял да спести парична сума, която желаел да инвестира в закупуването на недвижим имот.

Тя му предложила да закупи такъв имот, но в близост до морето и му заявила, че познавала две жени от гр. Бургас, които се занимавали с посредническа дейност при продажба на имоти и щели да му съдействат. Тъй като свид. Х. се съгласил, на 20.08.2007г. двамата отишли в гр. Несебър и се срещнали с Д. Я. и подс. Я. М. в апартамента на последната, като на срещата присъствала и свид. А. М. (приятелка на подсъдимата). Там посочените лица обсъждали различни имоти и възможността за закупуване на някой/и от тях, след което всички без свид. М. се качили в автомобила на подсъдимата и отишли в с.

Баня, Бургаска област. На отбивка на пътя преди селото, в посока от гр.

Бургас към гр. Варна, подс. М. паркирала автомобила си и всички лица слезли от него. Подс. М. и Я.обяснявали на свид. Х. и му показвали на носената от тях карта различни имоти, които се продавали в землището на с. Баня.

Интерес бил проявен от частния обвинител към два съседни имота,за граница на които служела малка бетонна плоча с надписи на нея и намиращи се в близост до главния път, находящи се в местността „Субаш“. Единият от тях, според казаното от подс. М. и Я. бил с площ от 10 дка, а другият – 4.1 дка. На място Х. споделил на двете жени намеренията си относно бъдещия му имот – искал да раздели съответния парцел на части от по 500 кв. м., които да застрои и впоследствие разпродаде, поради което обсъдил с подс. М. и Я. възможностите за урегулирането на съответните имоти, издаването на различни разрешителни и други. Пострадалият Х. решил да закупи имота с площ от 4.1 дка, отговарящ в най-голяма степен на намеренията му с оглед необходимите средства за застрояването на имота. Когато се върнали в апартамента на подсъдимата, свид. К. по молба на Х., подс. М. и Я. и под напътствието на последните две,попълнила разпечатан преди това бланков предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.Като предмет на договора ,въпреки, че частния обвинител изрично посочил,че желае да закупи имота до главния път, но не знаел наименованието на местността, в 4 който се намира /находящ се в м.Субаш/ бил посочен друг труднодостъпен далеч от главния път недвижим имот с идентификатор ***,/в м.

„Долни Чехриман“/ находящ се в землището на с.Баня, община Несебър с обща продажна цена 45 100 лева. Последните трима се уговорили, а също било включено и като условие в договора, на следващия ден свид. Х. да заплати сумата от 4 500 лева, представляваща капаро за закупуването на имота, а в деня на сключване на окончателния договор (изготвянето на нотариалния акт) – да заплати останалата сума от 40 550 лева.

На следващия ден -21.08.2007г.,подс. М. заедно с Я. и свид. Х. отишли до банка в гр. Несебър, откъдето последният изтеглил сумата от 4 500 лева и я предал на двете жени,видно от приложен по делото разходен касов ордер от 21.08.2007г. По-късно на същия ден, свид. Х. и свид. К. се върнали в гр.

Кърджали.

На 24.08.2007г. пострадалият Х., заедно с майка си - частният обвинител К.