Решение № 2001 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2001 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330102699 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл.

99, вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗДо т „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** чрез *** срещу Р. К. З. с ЕГН:

********** и адрес: гр. П., бул. ***, ет. * за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 7658.84 евро - главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от ***; 1879.44 евро договорна лихва за периода ***; 1323.44 евро.- обезщетение за забава за периода ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.12.2024 г. до окончателното погасяване. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** между ответника и „Ти би ай банк” ЕАД е сключен договор за потребителски заем за сума от 14979,38 лв. на 60 месечни вноски до ***, при договорна лихва от 8025,23 лв. при ГЛП 18,37 % и ГПР от 19,83 %. Сумата е усвоена в същия ден чрез банков превод по сметката на лицето. Предвидено е заплащане на сума от 4979,38 лв. за 1 застраховка. Вземанията са цедирани на с договор за цесия от *** и приложение 1 към него, за което длъжника е уведомен. Задълженията са притендирани по реда на чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 21297/2024 г. на ПРС. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Твърди недействителност на същия поради нарушения на ЗПК, посочва наличие на неравноправни и нищожни клаузи.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за потребителски кредит от ***; декларация, заявление, сертификат за застраховка; извлечение от сметки, заключение от *** по извършената ССЕ от е видно, че на *** м е ж д у „Ти би ай банк” ЕАД и ответника е постигнато съгласие за предоставяне от банката на М. сума от 10000 лв. със задължение да я върне на на 60 месечни вноски до ***, при ГЛП 18,37 % и ГПР от 19,83 %. Общия размерна дължимата сума е 23004,61 лв. Предвидено е заплащане на сума от 4979,38 лв. за застраховки. Сумата е усвоена от заемополучателя на същата дата, на която е сключен договора. В посочения в договора размер на ГПР не е включена застрахователната премия. При включването и същия ще достигне стойност от 75,33 %.

От представения договор за цесия от *** и приложение към него, уведомление от *** е видно, че ищеца е придобил на *** от „Ти би ай банк” ЕАД вземането към ответника в размер от 19288,80, за което ответника не е уведомен.

От приложеното ч. г. д. 21297/2024 г. на ПРС е видно, че вземането е притендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК. От длъжника е постъпило възражение в срок.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава правния интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

2

Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от сключен договор за цесия между него и „Ти би ай банк” ЕАД за вземане на цедента към ответника М. Това налага тежест на цесионера да установи наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето, същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на уведомяването м у з а това. Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за цесионера спрямо всички трети лица за договора между, които и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до длъжника за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи последици при връчването му. Такива не са налице към момента на образуване на заповедното производство, тъй като уведомлението не е получено от адресата. Следва да се отбележи, че уведомлението за цесията е връчено на длъжника заедно с исковата молба, което сочи настъпване на нов факт в рамките на настоящето производството. Ето защо съдът счита, че ответника е надлежно уведомен за настъпилата цесия и тя има действие по отношение на него.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съд ът намира за недодоказано възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит между „Ти би ай банк” ЕАД и ответника, по който се твърди и се установява от заключението по извършената ССЕ.

Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за потребителски кредит и съобразно отправените възражения от ответника следва да се извърши служебна преценка за съответствие на заявеното правоотношение с предписаното от закона съдържание-посочено от ЗПК. В случая се представя договор в писмена форма с определен размер на шрифт, който е подписан надлежно от кредитополучателя. Налице са данни за размера на ГЛП и ГПР, но липсва посочване на начина на прилагане на лихвения процент, както и начина на формиране на ГПР, което сочи нарушение на чл. 11 от ЗПК, доколкото от заключението по извършената ССЕ се установява, че при включване в ГПР на разхода за застраховка процента на същия ще се различи съществено от посочения. Всички изброени недостатъци на постигнатото 3 съгласие на твърдения контракт между цедента и ответника навеждат извод за недействителност на договора по аргумент на чл. 22 от ЗПК. Поради това на основание чл. 23 от ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита от 10 000 лв. тъй като не се твърди да са извършвани плащания, които да я погасят.

В случая е недопустимо присъждането на неплатената главница от 10000 лв., тъй като сумата се претендира като дължима на действително договорно основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл.

34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил.

Настоящото производство е по реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за изпълнение и отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск.

Ето защо иска по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли изцяло.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат поради липса на отправено искане и списък.

Тъй като ответника е представляван от адвокат при условията на члр. 38 от ЗА на адвокат Т. И. следва да се определи служебно възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на производството по настоящето и заповедното дело, материалния интерес и при съобразяване на притендираните от ищцовата страна разноски за процесуално представителство. Ето защо размера за настоящето производство следва да се определи на 300 евро, а по заповедното производство на 100 евро Водим от горното съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** чрез *** срещу Р. К. З. с ЕГН: ********** и адрес: гр.

4

П., бул. ***, ет. * иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 7658.84 евро (седем хиляди шестстотин петдесет и осем евро и 84 евро цента)- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от ***; 1879.44 евро (хиляда осемстотин седемдесет и девет евро и 44 евро цента)- договорна лихва за периода ***; 1323.44 евро (хиляда триста двадесет и три евро и 44 евро цента)- обезщетение за забава за периода ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.12.2024 г. до окончателното погасяване. за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 21297/2024 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *** да заплати на адвокат Т. П. И. с адрес гр. П., ул. ***, ет. *, оф. * сумата от 300(триста )евро за адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 от ЗА за настоящето производство и сумата от 100(сто) евро з адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 от ЗА за заповедното производство по ч. г. д. 21297/2024 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5