Решение № 81 от 06.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Велико Търново, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР КРЪСТЕВ при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно наказателно дело № 20254110200932 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с жалба от Р. Й. Г. с ЕГН:**********, с адрес град ***, против НП № *** от *** год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – В.

Търново, с което за допуснато от Г. нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ).

С жалбата е отправено искане процесното НП да бъде отменено като издадено в нарушение на закона и при наличие на съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. М. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. М. поддържа жалбата, като сочи, че описаното в НП нарушение не е доказано, както и че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли същото да бъде отменено. Излага доводи в тази насока в писмено становище, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Ц. С. - гл. юрисконсулт, редовно упълномощена. Същата счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази насока. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: На *** год. е била извършена съвместна проверка от служители на РДГ В.Търново и РУ В.Търново /полицейска проверка/ на дружеството, което 1 извършва сеч в имот №*** в отдел ***, подотдел „З“, землище на *** - частна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № *** от *** година. В тази проверка участвали и служители на РДГ – В. Търново – свидетелите П. В. Й. и Н. И. М..

Същите при проверката установили, че за имота има издадено позволително за сеч на жалбоподателя Р. Й. Г. - като лесовъд на частна практика. При проверката в имота контролните органи установили, че в имота е направен извозен път, с посока северюгозапад, който не е отразен в технологичния план и не бил очертан на терена. Пътят бил с дължина 30 метра и ширина 4 метра, като по същия имало следи от движение на ППС – горска техника, както и ниско отсечени дървета, поради което не може да се установи дали са маркирани/предвидени за сеч/. За констатираното бил съставен констативен протокол серия В № *** от *** година. При така констатираното на *** год. в сградата на РДГ – В.

Търново Н. И. М. в присъствието на свидетеля П. В. Й. и в присъствието на Р. Й. Г., съставил на последния АУАН серия В № *** от *** год., затова, че в периода от *** г. до *** г. Р. Й. Г. не следи за спазване на одобрения технологичен план за имот № ***, попадащ в отдел ***, подотдел "з", землище ***, частна горска територия, за който има издадено позволително за сеч № ***/*** година, като в имота е направен 1 брой извозен път с посока север-югозапад, с дължина 30 метра и ширина 4 метра, неотразен в технологичния план.

Нарушението е извършено на територията на РДГ Велико Търново, ТП ДГС Болярка, община Велико Търново, землище ***, отдел ***, подотдел "з", имот №*** - частна горска територия. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на територията на РДГ Велико Търново, землище на ***, отдел ***, подотдел „з“, имот № *** - частна горска територия. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. с чл. 53, ал. 2 т. 5 от Наредба № 8/08.08.2011 год. за сечите в горите. АУАН е бил връчен по съответния ред на Р.

Г. на *** година. В акта Г. вписал, че възраженията ще бъдат посочени в съда. В законоустановения срок не са били депозирани пред наказващия орган други писмени възражения.

Въз основа на гореописания АУАН от Директора на РДГ – В. Търново на *** год. е било издадено и обжалваното НП № ***, с което за извършено от Р. Й. Г. нарушение по чл.

12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал.

1, т. 1 от Закона за горите. НП е връчено лично Р. Г. на 19.06.2025 год. и обжалвано от него в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

В хода на съдебното следствие по делото са приети като доказателства материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка по обжалваното НП, както и събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Разпитани бяха 2 като свидетели по делото Н. И. М. (актосъставител) и П. В. Й. (свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта). Същите потвърждават напълно описаните в процесния акт констатации, като твърдят, че при извършената от тях проверка на *** год. са установили в посочения имот наличие на един извозен път с посока север-югозапад, дължина 30 метра и ширина 4 метра, който не е отразен в технологичния план. На свидетелите бе предявен приложения към АНП технологичен план, като същите потвърдиха, че в този план действително има отразен един извозен път с разклонения/вж.показания на св.Й./, но този който са констатирали при проверката не е описан и посочен в този технологичен план. Свидетелите потвърждават, че е имало отсечени множество дървета и то много ниско, поради което не може да се установи, дали същите са били маркирани с горска марка, както и обстоятелството, че по път е имало следи от транспортна техника за извоз на дървесина. Констатирания път е влизал в имота и е бил направен с цел по-лесно извършване на добив на дървесина. При това технологичен план се изготвя от лицето, лесовъдът, който е извършил маркирането в насаждението за сеч, като в конкретния случай няма проектирани нови извозни пътища в процесния имот, поради което технологичният план е изготвен от лесовъда, извършил маркирането, а той е И.Д., а Д. го е одобрил. На самия технологичен план се нанасят, съществуващите извозни пътища, а в случая съгласно технологичния план III т.5 „Технологични указания" 1 бр.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. При извършена служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и на НП, които да водят до тяхната отмяна. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения на чл. 42, ал. 1 ,т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. И в двата акта както контролният орган, така и наказващият орган пълно и точно са описали констатираното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, като от това описание става пределно ясно какво нарушение е извършено, кога е извършено, къде е извършено и при какви обстоятелства. Съдът намира, че не са допуснати нарушения при определяне на периода на извършване на нарушението, като същия започва от датата, от която започва позволената сеч, до датата на установяване на нарушението. По никакъв начин няма нарушение на нормите на ЗАНН при определяне на времето, за което е извършено на нарушението. Поради това съдът намира, че в случая не е допуснато съществено процесуално нарушение, които да води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, се установява по един безспорен начин, че в имот, за който има издадено позволително за сеч на жалбоподателя Р. Й. Г., контролните органи са установили наличието на извозен път, който не е отразен в технологичния план. От показанията на свидетелите (актосъставителя и свидетеля по акта) по един категоричен и безспорен начин се установява, че констатирания при проверката на *** год. извозен път не е бил отразен в изготвения технологичен план № 1. Същият не отговаря по параметри (дължина и посока) на отразеният в технологичния план извозен път. Съгласно Наредба № 1 за контрола и 3 опазването на горските територии, лицето, на което е издадено позволителното за сеч (в случая жалбоподателя Р. Г.), до освидетелстване на сечището носи отговорност за всички нарушения, които се извършват в имота. От представения и приложен по делото заверен препис от Протокол за освидетелстване на сечище № ***, се установява, че сечището е освидетелствано едва на *** година. Предвид горното при тези обстоятелства актосъставителят и впоследствие наказващия орган са приели, че Г. е допуснал нарушението, за което е санкциониран.

Съдът намира за неоснователни и изложените от процесуалният представител на жалбоподателя в писменото становище доводи, че е физически невъзможно ежедневно Г. да проверява за допуснати нарушения от вида, за което е санкциониран. След като законодателят е въвел посочената разпоредба в наредбата, е приел, че преценил, че има достатъчно методи и възможности да се изпълнява това задължение от съответното лице.

Същият е имал възможност при констатиране на нарушение да състави констативен протокол, акт, да уведоми контролните органи, което в случая не е направено от Г.. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 53 от Наредба № 8 за сечите в горите в технологичния план трябва да бъдат нанесени всички съществуващи и проектирани пътища и просеки, а по делото се установи, че констатирания от контролните органи при извършената на *** год. проверка извозен път, не е бил нанесен в технологичния план.

Предвид горното настоящия съдебен състав намира, че правилно е реализирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 12б, ал.

1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/20110 год. за сечите в горите. От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установява по един безспорен начин извършеното деяние и неговият извършител. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението. Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено наказание – "Глоба" в размер на 300 (триста) лева.

Същото е наложено на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и е в минималния предвиден в закона размер (от 300 до 5 000 лева), поради което не може да бъде намалявано.

Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН, поради което не следва да бъде изменяно.

С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването 4 или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.