Решение № 3358 от 09.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. София

09.05.2019 г.

В И М

Е Т О НА Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

БОРЯНА

П. при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело

№ 9177 по описа 2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 –

273 ГПК.

С решение № 319171 от 22.01.2018 г. на

СРС, I ГО, 46-ти състав, постановено по гр. дело № 21617/2013 г., съдът е отхвърлил предявените от Р.В. ***, ЕГН **********, срещу М.НА П.- гр. София, БУЛСТАТ ********, искове с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а именно за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 6501 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 25/2007 г. на СИС при Пазарджишкия районен съд, ведно със законната лихва от 25.04.2008 г. до завеждане на исковата молба на 19.09.2012 г., като е осъдил Р.В. А.да заплати на М.НА П.направените от последното разноски по делото в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане обратния иск, с правно основание чл.54 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност и солидарност от М.НА П.срещу М.П.С. и В.С. Л.. Решението е постановено при участието на М.П.С. ***, ЕГН **********, и на В.С. *** (и двамата държавни съдебни изпълнители при Пазарджишкия районен съд) като трети лица - помагачи на страната на ответника М. наП..

Недоволна от постановеното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е останала ищцата Р.В. А., която го обжалва при твърденията, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По-конкретно се поддържа, че независимо от обстоятелството, че районният съд е приел, че са налице допуснати незаконосъобразни действия от ДСИ, съшият е отхвърлил иска. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението и уважи предявения иск. Претендират се разноски.

Постъпил е, по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор от М.то наП., с който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в процесуалния закон е предвиден специален ред, по който въззивницата да защити правата си. Искането към въззивната инстанция е да потвърди решението като правилно и законосъобразно, а в условията на евентуалност да разгледа и уважи предявения обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност и солидарност срещу М.П.С. и В.С. Л. иск. Претендират се разноски.

Постъпил е, по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор от третото лице помагач на ответника М. С., с който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в процесуалния закон (както в ГПК/отм/., така и в новия ГПК) е предвиден специален ред, по който въззивницата да защити правата си. Искането към въззивната инстанция е да потвърди решението като правилно и законосъобразно По реда на чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба и от третото лице помагач В.Л., с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Поддържа, че съгласно чл. 384, ал.2 от ГПК/отм./ купувачът по публичната продан придобива само правата, които длъжникът е имал върху имота и не се придобиват права на трети лица, ако тези права са противопоставими на взискателя. Искането към въззивната инстанция е да потвърди решението като правилно и законосъобразно Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от

19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

При тези правомощия и като съобрази доводите изложени в жалбата Софийски градски съд приема от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред СРС искове са с правно основание чл.441 от ГПК вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а за същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Фактическият състав на отговорността на съдия-изпълнителя обхваща: неправомерни действия на ДСИ; вреда, настъпила при упражняване дейността на ДСИ; причинна връзка между вреда и действията. Както правилно първостепенният съд е посочил, в конкретния случай не се спори, че именно М.НА П.е органът, който е възложил на държавния съдебен изпълнител дейността по принудително изпълнение, което го легитимира като надлежен ответник по иска, което е в съответствие с цитираното от него тълкувателно решение - т.6 от TP № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, според което М.НА П.е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите-изпълнители и съдиите по вписванията. Отговорността на работодателя тук е обективна и е за вреди, причинени от неправомерни действия на ДСИ в рамките на неговата процесуална дейност. Дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Ищцата претендира обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на третите лица В. Л. и М.С., в качеството им на държавни съдебни изпълнители, по изпълнително дело № 25/2007 г. на СИС при Районен съд – Пазарджик, изразяващи се в лишаването й от собствеността върху ½ ид. ч. от недвижим имот в с. Паталеница (УПИ XXIV с площ от 711 кв. м, ведно с построената в него фуражомелачка със застроена площ от 119 кв. м). По-конкретно ищцата твърди, че: е притежавала цитирания по-горе недвижим имот в съсобственост с бившия си съпруг К.Й.Т.; че имотът е бил придобит в режим на СИО; че бракът е бил прекратен чрез развод през 2005 г.; че целият имот е бил продаден от ДСИ В. Л. чрез публичен търг за сумата от 13002 лв. по изп. д. № 25/2007 г. на СИС при Районен съд - Пазарджик, и е бил възложен на купувача с Постановление за възлагане от 25.04.2008 г., издадено от ДСИ М.С.. Противоправното поведение на

ДСИ по процесното изпълнително дело, според ищцата, се изразява в действия по налагане на възбрана и извършване на публична продан на целия недвижим имот, вместо на ½ идеална част от него, въпреки че ДСИ е разполагал с документи, от които е било видно, че длъжникът К.Т.е бил собственик само на ½ ид. ч. от имота, но въпреки това не е съобразил това обстоятелство и е наложил възбрана и е продал целия имот. Ищцата претендира заплащане на обезщетение в размер на половината от продажната цена, а именно 6501 лв., ведно със законната лихва в размер на 3334,71 лв. за периода от 25.04.2008 г. (датата на възлагане на недвижимия имот) до завеждане на исковата молба.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата и неучастващият в делото К.Й.Т. са бивши съпрузи. Бракът им, сключен през 1975 г., е бил прекратен с решение от 14.03.2005 г. по гр. д. № 1015/2004 г. на Пазарджишкия районен съд. През 1997 г., по силата на нотариален акт № 123/ 19.02.1997 г. на нотариус при Пазарджишкия PC, нот. д. № 484/1997 г., същите са придобили на възмездно основание - парцел XXV с площ от 711 кв.м, находящ се в стопанския двор на заличеното ТКЗС в с. Паталеница, ведно с изградената в поземления имот сграда – фуражомелачка. Срещу неучастващото по делото лице К.Т.е било образувано изпълнително дело № 25/2007 г. по описа на СИС при Пазарджишкия районен съд, което е било възложено на ДСИ М.С.. Последната е извършила действията по принудителното изпълнение, с изключение на действията по чл.380 ГПК (отм.) вр. § 2, ал.7 (предишна ал.5) ПЗР на ГПК - обявяването на наддавателните предложения по насрочената публична продан на недвижим имот и обявяването на купувач, които действия са били извършени от ДСИ В. Л., който е съставил и съответния протокол.

От представеното по изпълнителното дело удостоверение от Община Пазарджик се установява още, че правото на собственост върху имота е било декларирано пред отдел „Местни данъци и такси", като за К.Й.Т. е декларирано, че притежава ½ идеална част. Видно е, че имотът е бил деклариран с декларация вх. № 2758 / 05.11.2004 г., подадена от лице с ЕГН **********, което съответства на това на ищцата.

По изпълнителното дело е било изискано и удостоверение за идентичност на всички притежавани от длъжника имоти. От удостоверение изх. № 30 / 09.05.2007 г. на Кметство с. Паталеница е видно, че по плана на стопанския двор в землището на селото на името на К.Т.е записан ПИ XXIV с площ 711 кв. м, ведно с построена в имота фуражомелачка със застроена площ от 119 кв. м. Изрично е било удостоверено, че парцелът е идентичен с този по нотариален акт № 123, нот. дело № 484/1997 г.

На

21.05.2007 г., след получаване на удостоверенията, е била наложена възбрана върху имотите от ДСИ М.С.. Изготвеният от нея акт за наложената възбрана е бил вписан на 29.05.2007 г. в Службата по вписванията.

Пред

Агенцията по вписванията е било направено и искане за справка относно тежести и прехвърлителни сделки върху конкретно посочени недвижими имоти. Според представената справка собственик на конкретния имот е К.Й.Т..

Бил е насрочен опис на възбранените имоти, вкл. и на ПИ XXIV с площ от 711 кв. м и посторената в него фуражомелачка, със застроена площ от 119 кв. м (т. 3 по протокол за опис на недвижими имущества от 13.11.2007 г.).

На

29.01.2008 г. е била насрочена публична продан на описаните имоти със срок на проданта от 18.02.2008 г. до 18.03.2008 г. В този срок са постъпили наддавателни предложения.

Не се твърди и не се установява ищцата да е давала своето писмено съгласие по реда на чл.388, ал.2 ГПК (отм.) за продажбата на имота изцяло.

С протокол за обявяване на публична продан от 19.03.2008 г. ДСИ В. Л. е обявил Р.Н.М.за купувач на УПИ XXIV в кв. Стопански двор в землището на с. Паталеница, с площ от 711 кв. м, ведно с построената в него фуражомелачка със застроена площ от 119 кв. м, за сумата от 13 002 лв.

Имотът е бил възложен върху купувача с постановление за възлагане на недвижим имот от 25.04.2008 г. на ДСИ М.С.. Постановлението е влязло в законна сила на 09.06.2008 г.

На

29.11.2011 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от Р.В.Т., с което е било направено искане за вдигане на наложената възбрана до ½ ид. част от недвижимите имоти, тъй като имотите били придобити по време на брака й с длъжника. ДСИ е изискал справка за семейното положение на длъжника и впоследствие е предприел дейтвия по вдигане на възбраната за ½ ид. част от имотите.