Определение № 336 от 26.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. София, 26.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20258002102198 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. А. Ф. против решение № 77/31.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 286/2024 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 74 от 24.04.2024 г. по гр.д. № 564/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, е уважен предявения от Ц. И. Х. против касатора отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 14 715,11 лв., за която е издадено кредитно известие от 20.11.2023 г. към фактура № 0003486103 от 22.08.2023 г., изготвена въз основа на справка за преизчислени количества ел.енергия от 21.08.2023 г., съставена на база констативен протокол от 8.08.2023 г. за имот, находящ се в с.Голец, община Угърчин, ул. „Иван Карапанчев“ № 4.

Касаторът обжалва въззивното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност на извода на въззивния съд, че процесната сума не се дължи на основание чл.51 ПИКЕЕ, уреждаща правото на оператора на мрежата при установен случай на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, да начисли количеството ел.енергия за определен период от време, доколкото страните по спора са в облигационни 1 отношения, респ. процесният имот е присъединен правомерно по реда на действащата към деня на проверката Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на клиенти и производители на ел. енергия към преносната или разпределителните ел.мрежи. Касаторът твърди, че за процесния обект, представляващ едноетажна къща с идентификатор ***, никога не е имало законна точка на доставка/обект, присъединен по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г., както и по първата Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните ел.мрежи на производители и потребители /обн. ДВ, бр.40/2000 г./отм./ Като е приел обратното, въпреки че това обстоятелство въобще не е било въвеждано като предмет на доказване по делото, съответно с доклада на делото не е разпределена доказателствената тежест за установяването му и липсват доказателства за този факт, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложил и материалния закон по отношение на предпоставките, при които възниква „облигационно отношение“ с лице, което е ползвало ел.енергия, без да заплаща последната. Необоснован бил и изводът на въззивния съд, че доставката на ел.енергия за процесния обект не е била преустановявана до датата на съставяне на констативния протокол, като в тази връзка не са взети предвид констатациите в КП, че процесният обект е бил „подвързан“, т.е. че по отношение на него не е налице правомерно присъединяване съгласно Наредбата, както и показанията на свидетеля Иван И. – син на ищеца, който е заявил, че заедно с негов приятел е извършил манипулация на кабелите за да върже лампа, за да пусне ток в помещенията с цел ползване на бъркалка, а впоследствие на бойлер, пералня и хладилник в сградата. На следващо място се поддържа и необоснованост на извода на въззивния съд, че откритият по време на проверката електромер с фабричен № 0358187 представлява редовно средство за измерване, отчитащо доставяната до обекта ел.енергия, тъй като последното е монтирано на фасадата на сградата в границите на процесния обект, а не до или на границата на имота на клиента съгласно изискването на чл.120, ал.1 ЗЕ и чл.30, ал.5 от Наредба № 6. Поддържа се, че поставянето на СТИ, което не е регистрирано при оператора на мрежата и въз основа на което не са извършвани отчети за потребената ел.енергия, не може да обоснове извод, че е налице годно СТИ, а не неправомерно присъединяване.

Следователно наличието на нерегламентирано монтирано СТИ на мястото на присъединяване, не го 2 превръща в СТИ по смисъла на ЗЕ и Наредба № 6 и чл.18 ПИКЕЕ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Как се установява наличието или липсата на предпоставки за корекция на сметката на клиента в случаите на корекция по реда на чл.50 – чл.56 ПИКЕЕ или дори конкретно за случаи по чл.51, ал.1 ПИКЕЕ – само от констатациите в констативния протокол или от доказателствата в тяхната цялост; 2/ Длъжен ли е съдът в случаите по чл.50чл.56 ПИКЕЕ да извърши преценка на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, или може да прецени само съдържанието на КП; 3/ Неясното очертаване на предмета на делото в доклада /обект на потребление, размер, твърдяно нарушение на Наредба № 6/, може ли да служи за решаващ мотив за решението по същество в полза на една от страните или представлява нарушение на съдопроизводствените правила; 4/ Следва ли всички възражения и твърдения на страните да бъдат отразени в доклада по чл.146, ал.1 ГПК и следва ли при разпределение на доказателствената тежест по т.5 от същия текст, да бъдат отразени всички спорни обстоятелства по делото; 5/ Длъжен ли е съдът в случай на констатирани неясноти сам да назначи експертизи, както и сам да разпита свидетелите, вкл. като отмени хода по същество и поиска техния повторен разпит относно това, коя е „едната и другата“, „първата и втората“ къща и свързаната с тях фактическа обстановка;

6/ Необсъждането на релевантни за делото доказателства /като свидетелски показания и констативен протокол от проверката/ и необсъждането на всички правно релевантни факти, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за касиране на решението; и 7/ Следва ли при постановяване на решението, съдът да се съобрази с материалната доказателствена сила на констативния протокол и необсъждането на всички правно релевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за касиране на решението. По първите два въпроса се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 89/2018 г. на III г.о., по гр.д. № 5036/2016 г. на I г.о. и по гр.д. № 920/2017 г. на IV г.о.. По трети и четвърти въпрос – на задължителната практика на ВКС – ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК, както и на казуалната практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 4863/2017 г. на IV г.о., по гр.д. № 3

3066/2013 г. на IV г.о. и по гр.д. № 3424/2017 г. на I г.о. По пети въпрос се поддържа противоречие със задължителната практика на ВКС – т.3 на ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК, и на съдебната практиката на ВКС, обективирана в конкретно посочени в изложението определения; по шести въпрос – с практиката на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 311/2011 г. на II г.о., по гр.д. 513/2010 г. на IV г.о. и по гр.д. № 513/2010 г. на IV г.о.; по седми въпрос - с практиката на ВКС, обективирана в решения по т.д. № 1671/2015 г. на I т.о. и по гр.д. № 270/2012 г. на II т.о. Касаторът поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна необоснованост на въззивното решение.

Насрещната страна Ц. Х., чрез адв. С. е депозирала отговор на касационната жалба, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице допълнителния селективен критерий - т.1 на чл.280, ал.1 и ал.2, предл.3 ГПК. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 14 715,11 лв., представляваща едностранна корекция на сметка на основание чл.51, ал.1 ПИКЕЕ за периода от 10.02.2023 г. до 08.08.2023 г. съставена на база констативен протокол от 8.08.2023 г. за имот, находящ се в с.Голец, община Угърчин, ***, въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** и ползва построените в него сгради с идентификатори *** и

***; при направената на обекта на 8.08.2023 г. проверка от служители на ответното дружество, в присъствието на ищеца, на свидетел и на служител на МВР, е съставен констативен протокол, в който е описано следното: „при извършената проверка се установи, че в обекта има две отделни къщи, неправомерно присъединени към ел.мрежа - без да са преминали по реда на Наредба № 6; първото присъединение е извършено с проводници ПВО със сечение 6 кв.мм за фаза и нула; единият край на проводниците са подвързани към М.Н.Н., а в другия си край захранва ел. инсталацията в едната къща с електромер с фабричен номер 0358187 с тарифи I 00018, II 00405; второто присъединение е извършено с проводници ПВО със 4 сечение 6 кв.мм за фаза и нула; единият край на проводниците са подвързани към М.Н.Н., а в другия си край захранва ел. инсталацията в едната къща с електромер с фабричен номер 5863876 с тарифи I 00609, II 04609; и двата електромера липсват в клиентската система на дружеството; в протокола е вписан текст „липсва СТИ“ и в двата реквизита на протокола, отнасящи се до наличното „средство за търговско измерване“; на ищеца е изпратено писмо на 9.08.2023 г., ведно с КП; въз основа на КП е била преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена ел.енергия за периода от 10.02.2023 г. до 8.08.2023 г. /за период от 180 дни назад/; издадена е и справка за преизчислени количества ел.енергия“ във връзка с издадената фактура от 22.08.2023 г. за сумата от 29 430,17 лв., според която начисленото количество ел.енергия е в размер на 46980 кв/ч, както и единичните цени, по които е формирана сумата по фактурата; ищецът е подал заявление до ответното дружество за проверка на случая, в резултат на което дружеството е пристъпило към коригиране на първоначално изчислената сума по фактурата, като е издало кредитно известие на 20.11.2023 г., с което е сторнирана сумата от 14 715,06 лв.; според заключението на съдебно – електротехническата експертиза, констатираното с КП свързване на къща чрез съществуващо СТИ с фабричен № 0358187 , което не се води в клиентската система на „ЕРМ Запад“ ЕАД, води до пълно неотчитане на потребената ел.енергия за тази къща; след проверката, предизвикана от заявлението на ищеца, ответното дружество е установило, че електромер с фабричен номер 5863876 е регистриран в системата на „ЕРМ Запад“ ЕАД и има действаща партида, но на друг адрес; в о.с.з. експертът е заявил, че със старите електромери /механични/ не е възможен дистанционен отчет, като до 2010 г. данните от тях се записвали на хартиен носите – карнети от служители на дружеството, а оттам се подавали в системата за отчет, където се изчислявали количествата ел.енергия за съответния период; от показанията на свидетелите Б. Н., Захари Петков и Цветослав Димитров е установено, че проверката на обекта е извършена по сигнал; с технически средства измерили наличие на напрежение и в двете къщи в имота, като уредите за измерване на ел.енергията и за двете къщи /2 бр. стари електромери/, не се водели на отчет в системата; според свидетеля Тодоров-съсед на ищеца, последният трайно живее в с.Голец от 7-8 години в бащината му къща със съпругата си, а в другия имот, на който била извършена проверката никой не живеел, имотът бил необитаем от 15-20 5 години; след завръщането на сина на ищеца от чужбина, през пролетта на 2023 г. започнал да разчиства имота, в който имало стара и нова къща, които не били обитавани; свидетелят И.-син на ищеца, заявява, че след завръщането му от Испания, в началото на 2023 г. започнал да ремонтира сградата, която служела за склад и от построяването й през 1980 г. никога не е била обитавана; старата къща в имота била на две етажа, а тази която започнал да ремонтира – на един етаж; използвал ел.енергия за бъркалките, ел. крушка, но не постоянно, а после изпробвал и ел.уреди, т.е. ползвал е ел.енергия, която е била отчетена от електромера, но не е получавал фактури за нея;

Разпечатката съдържа 17 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0a5f30f-ff82-42ed-b602-00845d735088