Определение № 2486 от 14.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2486 гр. Варна , 14.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Светла В. Пенева

Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20213100501729 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Шита“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение № 1971 от 31.05.2021г. по гр.д. № 5551/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата му молба и прекратено образуваното въз основа на нея производство по предявения от частния жалбоподател иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК като процесуално недопустимо.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението с довод, че цитираната съдебна практика в определението, послужила като основание за постановяването му се отнася към случаите на обжалване на разноски, дължими от длъжника по изпълнителното дело и е неприложима в настоящия случай, касаеща хипотеза на оспорване на разноски в изп.д. дължими от купувач от публична продан, на когото е възложен недвижим имот. Тази хипотеза е извън предметния обхват на чл. 435 от ГПК. С оглед фактическите основание на предявения иск е обоснован правен интерес от провеждането му, с който се цели съдебно установяване на несъществуване в полза на ответника на вземане от ищеца. Ето защо отправил искане обжалваното определение да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането и решаването му.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК /чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1, пр. първо от ГПК/ срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните 1 съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „Шита“ ЕООД, ЕИК ********* срещу ЧСИ П.Л. И., рег. № 883, с район на действие този на ВОС отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 742.99 лв., представляваща такса по т. 22 от ТТРЗЧСИ, за която е съставена сметка № ********** от 23.03.2021г. по чл. 79 от ЗЧСИ и Фактура № **********/23.03.2021г., поради неизвършване на принудителния способ по изп.д. № 20188830401077 – въвод във владение на недвижим имот, самостоятелен обект в сграда – ап. № 11 с ид. *** по КККР, с административен адрес: гр. Варна, ***********

Искът е основан на следните фактически твърдения: с постановление за възлагане на недвижим имот на ответния ЧСИ от 12.10.2020г. по цитираното изп.д. на ищеца е възложен недвижим имот – самостоятелен обект с ид. ***, предмет на проведената по делото публична продан. Ищецът е обявен за купувач на имота, собствен на ипотекарния длъжник М.И.М. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 16.11.2020г. и е вписано в СВп, гр. Варна на 17.11.2020г. По молба на купувача е насрочен въвод за 24.11.2021г., който не е осъществен, тъй като длъжникът, чрез представител на агенция за недвижими имоти предал ключовете за входната врата на жилището доброволно на ЧСИ. В деня на насрочения въвод ЧСИ предал на управителя на дружеството купувач ключовете след влизането във входа на жилищната сграда, който влязъл във владение на имота. Т.е. налице е било доброволно предаване на имота, въпреки което и без правно основание ЧСИ съставил протокол за въвод във владение, в който посочил „изваждане“ от владение на неприсъстващия собственик, за който съставил сметка от 23.03.2021г. за исковата сума, както издал и фактура. Начислената за въвода по този начин такса в размер на 742.99 лв. е недължима поради неизвършване на сочения принудителен способ – въвеждане във владение на недвижи имот. Въвод във владение по правило се извършва, ако длъжникът не освободи имота, какъвто процесният случай не е. Предаване на ключовете от длъжника е осъществено доброволно, в деня на въвода имотът не се е намерен в държане на длъжника, което е изключило принудителното осъществяване на въвода. Ето защо за ищеца е налице правен интерес да установи със СПН, че претендираната от ответника искова сума не се дължи.

В обжалваното определение, ВРС цитирал Определение по гр.д. № 404/2020г. на ВКС, I ТО, в което е прието за недопустим установителен иск за недължимост на разноски в изпълнителното производство с аргумент, че реда за защита на длъжника срещу разноските по изпълнението е всеки акт на ЧСИ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК. С оглед постановките и на ТР № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС в този смисъл формирал извод, че предявеният иск в случая е процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 130 върнал исковата молба и прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. Така формираните правни изводи от ВРС са неправилни и противоречат на 2 процесуалния закон.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Съгласно уредената в чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това.

Ищецът в конкретния случай твърди, че е купувач от публична продан, на който е възложен недвижим имот, собствен на длъжника по принудителното изпълнение. След възлагането твърди, че реален въвод във владение не е извършен от ответника ЧСИ, поради доброволно предаване на възложения имот от длъжника чрез представител. Въпреки това ответникът е начислил такса в размер на исковата сума, която претендира да е дължима от ищеца. Тази такса е начислена без правно основание, поради което е недължима от ищеца и така е обоснован правния интерес от установяване в отношенията между спорещите страни, че исковата сума не се дължи от ищеца – купувач.

Купувачът от публичната продан не е длъжник по изпълнението, поради което същият не е сред кръга на лицата разполагащи с право на жалба по реда на чл. 435 от ГПК по отношение на постановлението на ЧСИ за разноски. Доколкото не разполага с друг ред за защита, а исковата сума се претендира като дължима от ответника, то за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с решението по който да се установи със СПН в отношенията между страните, че вземане в размер на исковата сума на ответника от ищеца не съществува. Ето защо цитираната в обжалваното определение съдебна практика е неотносима с оглед конкретиката на случая, а предявения установителен иск от лице с правен интерес е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.

По изложените съображения обжалваното определение като постановено в нарушение на чл. 124, ал. 1 от ГПК е неправилно и следва да се отмени, като делото следва да се върне на ВРС с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на предявения иск.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на „Шита“ ЕООД, ЕИК ********* Определение № 1971 от 31.05.2021г. по гр.д. № 5551/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата му молба и прекратено образуваното въз основа на нея производство по предявения от частния жалбоподател иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК като процесуално недопустимо поради липса правен интерес.

ВРЪЩА делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на същото от етап прилагане на чл. 131 от ГПК.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4