Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4920 от 30.10.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2082/2025
Вид
Определение № 4920
Подписан
30.10.2025
В сила
30.10.2025
Състав
Жива Декова, Филип Владимиров, Александър Цонев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4920 гр. София, 30.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20258002102082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. К., чрез процесуален представител адвокат В. В., против въззивно решение № 17 от 23.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 704/2024 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е отменено решение № 149 от 23.08.2024 по гр. д. № 220/2024 г. по описа на Районен съд - Троян, в обжалваната част, като е отхвърлен предявения от М. С. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. С. К. не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД разликата над сумата от 2592,70 лв. до пълния предявен размер от 7856,33 лв., или сумата от 5263,88 лв., представляваща служебно начислена с фактура № 3522002 от 21.02.2024 г. цена за консумирана ел. енергия за имот с адрес: [населено място], [улица] за периода 20.11.2023 – 19.02.2024 г., начислена по партида аб. № [ЕГН], кл. № 530002414878. С решението са присъдени съдебно деловодни разноски.

Касаторът обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, подаден чрез процесуален представител юрк. К. М.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество, че решението е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес 1 от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Предмет на въззивното производство е било решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, че М. С. К., не дължи сумата от 5263,88 лв., служебно начислена с фактура № 3522002 от 21.02.2024 г. В първоинстанционното решение е прието, че при реализиране на корекционната процедура по правилата на ПИКЕЕ с оглед на установена промяна на схемата на свързване от ищеца е дължима само 1/3 от процесната сума, доколкото СТИ не е отчитало потреблението само по една от трите фази. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 2592,70 лв. до пълния претендиран размер от 7856,53 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По делото не е било спорно, че правото на собственост върху процесния имот принадлежи на ищеца, като имотът е присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което и ищецът има качеството краен битов клиент по смисъла на т. 27г и т. 2а ДР ЗЕ. Установено е от констативен протокол от 19.02.2024 г. и от свидетелските показания, че на същата дата служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са извършили проверка на процесния обект. Констатирано е отваряне на пломбата на капака на СТИ, като след демонтажа на капака е установена промяна в схемата за свързване, състояща се в разхлабване на ляво болтче на деривационната пластина на фаза (S) до степен, която не контактува с пластината. Това препятства отчитането на потребената ел. енергия, тоест налице е промяна в схемата на свързване на измервателната система за електрическа енергия, както е потвърдено и в заключението на СТЕ.

Въз основа на констативния протокол е изготвена справка от 21.02.2024 г. за преизчислени количества ел. енергия за дневен период от 20.11.2023 г. – 19.02.2024 г. с общо количество електроенергия в размер на 20 396 kWh, което изчисление е потвърдено в заключението като математически правилно. При тези данни и съгласно одобрени от ДКЕВР цени на ел. енергия за процесния период е издадена фактура № [ЕГН] от 21.02.2024 г. за сумата от 7856,53 лв. Въззивният съд е приел, че дължима е цялата сума, тъй като в хипотезата на чл.

50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ е налице нерегламентирано вмешателство в измервателната система.

Изложил е, че в хода на извършеното експертно изследване се изяснява, че е спазена методиката за корекция на сметка. Действително само една от фазите е била прекъсната, като вещото лице е посочило, че неотчетеното количество ел. енергия само по тази фаза, изчислено по реда на ПИКЕЕ, възлиза на 6771 kWh. Това обстоятелство обаче е правно ирелевантно, тъй като законът не въвежда различни правила за корекция в зависимост от броя на прекъснатите фази. Правилата на ПИКЕЕ изискват единствено установена промяна в схемата на свързване, което да води до неточно измерване. Липсва законово изискване за служебно начисляване на ел. енергия само за една от фазите на СТИ.

Корекцията е извършена по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ от 2019 г., както следва: При промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната 2 електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

Установено е, че неотчетеното количество е преминало само през фаза (S). В протокола за извършената проверка е отразено, че през тарифа S е преминал товар - 32А.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели, служители на „ЕРМ Запад“ ЕАД:

„Извършиха с прибор ампермер клещи и трите фази. На първа фаза показваше 0.2 ампера, на трета 0.4, но на средната показваше 32 ампера.“; „При измерване с клещи ампер метър за протичащ товар през електромера, установихме, че през първа и трета фаза има минимален товар, а през втора фаза 32 ампера, което е от порядъка на близо 8 кв. на час, което не е малка консумация.“ Според свидетелите има осъществена след първоначалния монтаж промяна в схемата на свързване. Ако е имало проблем с електромера е щяло да се види при монтирането му – извършват се тестове и има контролна лампа, която в случая не свети.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.

280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност /с доводи, че е извършено двойно начисляване, което води до очевидно неправилен резултат/.

Настоящият касационен състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Същото не е постановено при липсата на положителна, респективно наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и последвалото обжалване.

Въззивното решение не е очевидно неправилно, каквото е настояването на касатора.

От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен 3 извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват.

Съдът е съобразил приетото в практиката разрешение, че при съществуващи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в Правилата /решение по гр.д.

№2004/2021г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№2859/2020г. на ВКС, ІVг.о./ В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които да е обосновано, че са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложил е само доводи за неправилност на постановения съдебен акт – за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на изводите на съда, които са относими към фазата по разглеждане на касационната жалба по същество в производството по чл. 290 ГПК. Касационния съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност. За пълнота следва да се посочи, че в практиката на ВКС, изразена в решение по т.д.971/2020г. на ІІ т.о., решение по т.д.№961/2016г. на ІІ т.о., която се възприема и от настоящия касационен състав, се приема, че “ по силата на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 ЗЕ /обн. ДВ бр.54/2021г., в сила от 17.07.2012г./ за периода след влизане на ПИКЕЕ е предвидено законово основание на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената енергия. Крайният снабдител не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършеното преизчисляване на сметката му. Доставчикът се освобождава от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни, да ангажира доказателства за потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им.“. Това, отнесено към случаи като настоящия на неотчетена една от фазите на СТИ и при конкретиката на случая с оглед на установената за неотчетената фаза S висока сама по себе си, а и много висока спрямо товароносимостта за останалите две фази на СТИ, означава, да бъде установено от потребителя, че макар и оборудването да е такова, че да издържи много голямо натоварване в тази фаза, то консумацията на всички свързани устройства /вкл.пералня, хладилник и др./ е значително по-малка предвид вида на устройствата и начина на използването им в обекта.

В обобщение на изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение 4

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17 от 23.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 704/2024 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.