Решение № 6225 от 08.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 63396/2022
- Вид
- Решение № 6225
- Подписан
- 08.04.2024
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 197 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195, ал. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6225 гр. [*******], 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. [*******]А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110163396 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. П. Х., с която срещу Н. Д. Г., е предявен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за връщане на платената цена в размер на 1350 лева по договор за покупко-продажба на мобилен телефон [*******], ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /22.11.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 10.05.2022 г., чрез пълномощника си [*******], сключил договор за покупко-продажба с предмет мобилен телефон “[*******]”, IMEI 1 № [*******] и IMEI 2 № [*******] за сумата от 1350 лева, като за договора бил съставен писмен документ. След покупката на телефона по молба на ищеца пълномощникът му отишъл до магазин за продажба на телефони и мобилни аксесоари, за да закупи необходимите за мобилния телефон аксесоари. След като показал телефона на продавача, последната се усъмнила в оригиналността и качеството му, консултирала се със собственика на магазина, който констатирал, че се касае за реплика на посочения модел. Това обстоятелство било потвърдено и от още един сервиз, който с протокол от 16.05.2022 г., констатирал, че била налице съществена разлика в кутията, като долната част била предназначена за друг модел телефон, не за процесния; констатирало се, че устройството било със забележими разлики от оригиналния продукт, както следва: разлики в задния капак, дисплея, писалката и сим трея; устройството било с разлики и във всички хардуерни компоненти спрямо оригиналния продукт. След установяване на посочените несъответствия, ищецът веднага се обадил на продавача, за да го информира за недостатъците, но последният отричал такива да са налице, поради което отказал да възстанови платената сума. Ищецът счита, че продавачът не е изпълнил задълженията си по договора да предаде вещ, съответстваща на уговореното между 1 страните, поради което за ищеца е възникнало правото да развали договора, без да предоставя срок за изпълнение и съответно да получи обратно платената от него сума.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не е доказано плащането на цената по договора за покупко-продажба, както и че състоянието на мобилния телефон, установено с протокола от 16.05.2022 г., е това, в което е бил предаден апаратът. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен документ, именуван договор за покупко-продажба, сключен на 10.05.2022 г. между ответника и ищеца относно мобилен телефон [*******] IMEI 1 № [*******] IMEI 2 № [*******], в който е посочено, че вещта се намира във фабрично ново състояние. Отбелязано е, че телефонът на място е бил тестван и е напълно функционален. Документът носи подписите на продавач и купувач, като същите не са били оспорени от страните по реда на чл. 193 ГПК до настъпване на процесуална преклузия за въвеждане на такова оспорване.
Установява се, че на 16.05.2022 г. процесното устройство е било предадено в добър външен вид на оторизиран сервиз [*******] от ищеца за проверка по сервизна поръчка № [*******].
Приет като доказателство е констативен протокол към сервизна поръчка № [*******]/16.05.2022 г. за извършен технически тест на мобилното устройство, като е установена съществена разлика в кутията – долната част била за друг модел апарат, констатирани са били забележими разлики от оригиналния продукт в задния капак, дисплея, писалката и сим трея, а устройството е показало разлики във всички хардуерни компонентни спрямо оригиналния продукт.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля [*******], дългогодишен приятел на ищеца, като въз основа на същите съдът приема, че през м.май 2022 г. ищецът попаднал на обява в интернет за продажба на телефон [*******] Уговорил се с продавача относно продажната цена, но тъй като е бил възпрепятстван да излезе от работа, помолил свидетеля да отиде до работното му място, да вземе пари и да се срещне с продавача за предаване на парите и получаване на телефона. Свидетелят е взел от ищеца парите от местоработата му в ж.к. [*******]. Изготвили документ относно продажбата, в който останало да се попълнят само имената на продавача и серийните номера на телефона. След това [*******] се видял с продавача на паркинга на магазин [*******] в ж.к. [*******], като преди това се били чули по телефона.
Ответникът му казал с каква кола е и чакал свидетеля до нея. Попълнили документа с липсващите данни и свидетелят предал на ответника сумата 1350 лева, след като му получил телефона. Свидетелят не забелязал нещо особено по устройството. В хода на разпита си пред съда свидетелят е заявил, че не е имал нарочно пълномощно да предаде сумата на ответника и да получи апарата, а направил това по силата на устна уговорка с И. Х.. Свидетелят е заявил, че той е подписал документа на л.7 от делото, именуван договор за покупко-продажба. Не е получил разписка срещу предадената на ответника сума. След като получил телефона, свидетелят отишъл да купи зарядно устройство. В магазина, който посетил, му казали, че телефонът не е истински. Обадил се на ищеца, който се опитал да се свърже с ответника, който отговорил само веднъж, след което спрял да си вдига телефона.
Показанията на свидетеля съдът кредитира като последователни, логични, житейски правдиви и пресъздаващи личните впечатления на свидетеля за 2 обстоятелствата, за които същият е разпитван. Не са налице данни за заинтересованост на свидетеля и не са налице пречки съдът да се довери на същите и да възприеме за установени фактите, за които свидетелят е дал показания пред съда.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и оглед на процесния телефон, предоставен му от ищеца, съдът приема, че същият наподобява визуално мобилни телефони [*******]. Вещото лице е установило, че телефонът не се побира плътно в кутията. Чрез специализиран софтуер експертът е установил, че процесното устройство е с различни хардуерни характеристики от оригиналните – двойно по-малко ядра и двойно по-слаба токова честота на процесора, видеокартата е с 259 пъти по-бавна, модел от 2008 г, а оригиналният модел е създаден в края на 2021 г., нито един модел на Samsung не се произвежда с 16 G B памет, максималната резолюция е с двойно помалка по широчина и почти двойно по-малка по височина, което прави общо 4 пъти по-слаба максимална резолюция на екрана в сравнение с оригинала, с над 1,7 пъти по-малка плътност на екрана, основната камера е с резолюция не по-голяма от 6,23 МР, което е над 17 пъти по-малко от камерата на оригинален телефон, камерата на телефона не може да записва видео. Констатирани са разлики в изгледа на задния капак – надписът [*******], в дупките за камери и светкавици, липсват изписани информация за производителя, I M E I номерата на телефона, лого, забраняващо изхвърляне на технологичен отпадък в обикновените кофи за смет. Значителни разлики са констатирани и в СИМ трея (мястото, в което се поставя СИМ карта) – във формата, размера и общия изглед. Значителни разлики са установени и в изгледа на писалката на процесния телефон и телефон [*******] – размер, форма и цвят. В обобщение и въз основа на многобройните и значителни разлики, вещото лице е заключило, че процесният телефон не е [*******].
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице К., прието без възражения на страните, доколкото същото е изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания, подробно и аргументирано е, а също така не възникват съмнения в неговата обективност и правилността на направените от експерта изводи. Ето защо и съдът ползва същото за установяване на правнорелевантните за спора факти.
При така установеното от фактическа страна по приложението на закона съдът приема следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платената цена по договор за покупко-продажба на мобилен телефон. По същия в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на мобилен телефон “[*******]”; че е изправна страна по същия и е заплатил дължимата продажна цена по договора; че продадената вещ към момента на договора за продажба е била с недостатъци, които правят невъзможно ползването на вещта съобразно обичайното й предназначение, че е отправил изявление за разваляне на договора (каквото се съдържа в исковата молба).
В тежест на ответника е да докаже, че е възстановил сумата, респ., че купувачът е знаел за недостатъците.
Според чл.183 ЗЗД продажбата е договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право и да му предаде вещта, а купувачът - да плати цена и да получи вещта. Договорът за продажба е двустранен, възмезден, консенсуален и обикновено е комутативен договор.
Съществените елементи на договора за продажба са вещта и нейната цена.
3
Материалният закон не поставя изискване за форма за действителност на договора за покупко-продажба на движими вещи, освен ако последните не се характеризират с особености, на които законът е придал особено значение, поставяйки изискване за валидност на договора същият да бъде обективиран формално – напр. автомобил, кораб, самолет и т.н., каквито изисквания не са предвидени за мобилните устройства.
Доколкото е неформален и консенсуален договор, следва да се посочи също, че договорът за продажба се счита сключен с постигане на съгласие между страните по отношение на съществените елементи от сделката – т.е. вещта, предмет на продажбата, която продавачът се задължава да продаде на купувача, и продажната цена, която купувачът се задължава да предаде на продавача. В случаи, в които съгласието между страните е обективирано писмено, то формата би била за доказване, а не за действителност. За да се приеме, че е налице писмен договор за продажба обаче, същият следва да съдържа данни за договарящите страни, за вещта и за нейната цена.
В случая въз основа на данните по делото и съвкупния анализ на събраните доказателства, съдът намира, че между страните е бил сключен неформален договор за покупко-продажба на мобилен телефон [*******] при продажна цена 1350 лева, платима при предаването на вещта. Страните са постигнали съгласие за сключването на такъв договор още преди съставянето на представения по делото документ, именуван договор за покупко-продажба от 10.05.2022 г. По отношение на същия следва да се посочи, че не носи белезите на договор за продажба, доколкото липсва съществен елемент от правоотношението, за който съгласно свидетелските показания на свидетеля [*******] страните вече са били постигнали съгласие – а именно продажната цена. Обсъжданият документ настоящият състав приема, че съставлява не договор за покупко-продажба, а приемо-предавателен протокол, съгласно който ответникът е предал на 10.05.2022 г. на ищеца, действащ чрез пълномощник, мобилен телефон във връзка със сключения помежду им неформален договор за продажба. С документа е удостоверено също, че при предаването му телефонът, фабрично нов, е тестван и е функционален.
Следователно и настоящият състав на първоинстанционния съд намира, че по делото е установено, че между страните е възникнало договорно правоотношение по договор за покупко-продажба за конкретно определена движима вещ – мобилен телефон [*******].