Определение № 3670 от 07.08.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3670

Пазарджик, 07.08.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдията Дияна Златева-Найденова административно дело № 940/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК.

Делото е образувано по жалба на Н. Г. Б. с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1424474 от 10.07.2026 г., издадена от Д. Д. инспектор към Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на Н. Г. Б. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораовно изследване или с изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо средство, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да постанови процесната заповед ответния орган е приел, че на 10.07.2026 г., около 22:58 часа, в [населено място] жалбоподателят управлява лек автомобил Ф. М., с рег. номер [рег. номер], собственост на „Мирчев Транс“, БУЛСТАТ ********* по бул. „***“ от [населено място] с посока на движение бул. „***“. При извършената проверка след Околовръстен път на водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер 0390, проба номер 2315 е отчетен положителен резултат 1.00 промила - показано на водача.

Делото първоначално е образувано пред Административен съд София – град, който със свое Определение № 30494 от 31.07.2026 г., постановено по адм.д. № 9371 / 2026 г. е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик. Делото е постъпило в Административен съд – Пазарджик на 07.08.2026 г.

С жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на заповедта на основание чл. 166, ал. 2 от АПК.

С жалбата и инкорпорираното в същата искане за спиране изпълнението на ЗППАМ е посочено, че заповедта била издадена незаконосъобразното и немотивирано. Направено е позоваване на Решение на CЕC по дело С-605/23 от 03.07.2025 г., макар постановено но друг материален закон, като са развити доводи, че съдебният контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварително изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, не може да се ограничава само до наличието на значителни или трудно поправими вреди. Твърди се също, че следва да се съобрази трудовата заетост на лицето, като с налагането на ПАМ на жалбоподателя се причинявали вреди.

Във връзка с последното като доказателства са представени копие от Трудов договор № 105/09.07.2026 г., сключен между жалбоподателя, като „работник/служител“ и „Мирчев Транс 01“ ООД, [ЕИК], като работодател, по силата на който работникът следва да изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 тона“ и Протокол № 30е012647634/13.07.2026 г., 15:08:06 часа, съобразно който трудовият договор е обявен в НАП.

Административен съд – Пазарджик, въз основа на изложеното от жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, формира следните фактически и правни изводи:

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП. Със същата е наложена принудителна административна мярка на жалбоподателя отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМП). Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

С оглед горните, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „е“, „ж“, „з“ и „и“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Съответно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 на чл. 172 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване, като по аргумент от чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

От това следва, че на оспорения акт е придадено предварително изпълнение по силата на закона.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“.

В конкретния случай по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол, поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Искането е депозирано от лице с правен интерес с нарочна молба в рамките на висящ съдебен процес срещу оспорената заповед, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество, е неоснователно.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

В производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Жалбоподателят в случая се позовава на твърдението, че бил сключил трудов договор за изпълнение на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 тона“, за което представя и копие от сключен трудов договор.

Настоящият състав обаче намира, че СУМПС на лицето е иззето доколкото е установено, че то управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 10.07.2026 г. Представеният трудов договор е с посочена в него дата 09.07.2026 г., но за най - ранна достоверна дата на съществуването на трудовите правоотношения следва да се приеме 13.07.2026 г. Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Това вписване е направено едва на 13.07.2026 г., в 15:08 часа. Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Тоест съобразно изискванията на закона – чл. 62, ал. 3 и ал. 63, ал. 1 от КТ лицето не е можело да започне работа преди да получи екземпляра от вписването на трудовия договор в НАП, което е станало на 13.07.2026 г. – след издаване и връчване на процесната ЗППАМ.

От горните следва, че жалбоподателят не е бил започнал изпълнение на трудови задължения по така представения договор преди издаване на процесната ЗППАМ. Тоест не се установяват конкретни вреди произтичащи от невъзможност да се упражнят трудовите права от издаване на процесната ЗППАМ, доколкото такива въобще не са започвали към момента, в който лицето е установено да управлява МПС след употреба на алкохол.

Отделно от това стои въпросът, че лицето е водач на МПС – шофьор с професионална категория за управление и за него следва с още по – голяма строгост да стои изискването да се въздържа от употреба на алкохол при управление на МПС. Въпреки това в случая лицето е установено да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1 промил.

Що се касае до позоваването на Решение на СЕC по дело С-605/23 от 03.07.2025 г., настоящият състав намира на първо място, че посоченият акт е неприложим в случая. Решението на СЕС касае преюдициално запитване от Административен съд Благоевград, по спор по данъчни въпроси между „Ати-19“ ЕООД и Началник на отдел „Оперативни дейности“ — София, в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите и налагане на ПАМ по ЗДДС. Правната същност на налагането на ПАМ запечатване на обект и на ПАМ по отнемане на СУМПС е различна.

Нещо повече, с посочено решение на СЕС е дадено тълкуване, че: „Член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която въз основа на възможността, предвидена в член 273, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, ограничава обхвата на съдебния контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварителното изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, само до наличието на значителни или трудно поправими вреди, които би причинило това предварително изпълнение, като изключва всякаква възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка.“.

Предвид това, изложените доводи в жалбата за разглеждане на предпоставките за спиране изпълнението на ПАМ по ЗДвП, извън изискванията на чл. 166 от АПК са неприложими в случая. Решението на СЕС касае спорове по ЗДДС във вр. с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година и чл. 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, а и в случая липсват доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка.

Съответно, в случая са налице само общо формулирани твърденията за вреди от изпълнението на заповедта, но те не са подкрепени от жалбоподателя с конкретни доказателства. Не се установяват и от представената преписка. В този смисъл жалбоподателят е длъжен да докаже, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди, като ги обоснове и докаже, което в случая не е сторено. В този смисъл Определение № 176 от 09.01.2023 г. по адм. д. № 11722/2022 г., ІV отд. на ВАС. Реално в случая вредите не са посочени и като вид и размер.

С разпоредбата чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би могло да причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни или трудно поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената връзка между допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на вреди от самия акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими. Ирелевантни са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения и оспорен акт или които са се осъществили преди издаването му. Като основание за спиране могат да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, каквито в конкретния случай не се установяват от жалбоподателя, нито за такива се сочат доказателства. В този смисъл Определение № 786 от 25.01.2023 г. по адм. д. № 381/2023 г., ІV отд. на ВАС.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0a4cd73-6151-46e2-9854-98b51506f56f