Решение № 194 от 27.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Варна, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900322 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „М.ска“ № 19 срещу В. И.

П., ЕГН **********, с адрес: *********************, с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ за осъждане на ответницата, в качеството ѝ на солидарен длъжник - съпруга на починалия кредитополучател С.М. П., ЕГН **********, да заплати на ищеца суми, дължими Договор за ипотечен кредит от 04.06.2008г., сключен между ищеца като кредитор и С.М. П. като кредитополучател, възлизащи на общо 64 209,56 евро /шестдесет и четири хиляди двеста и девет евро и петдесет и шест цента/, включващи:

-41 327,01 евро /четиридесет и една хиляди триста двадесет и седем евро и един цент/ главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;

-13 382,98 евро /тринадесет хиляди триста осемдесет и две евро и деветдесет и осем цента/ - договорна лихва, начислена за периода 15.09.2015 г. – 22.06.2020 г. вкл.;

-241,05 евро /двеста четиридесет и едно евро и пет цента/ - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта, начислена за периода 15.10.2015 г. – 22.06.2020 г. вкл.;

-8 036,14 евро /осем хиляди тридесет и шест евро и четиринадесет цента/ - законна лихва на основание ТР № 3/2017 г., за периода 23.06.2020 г. – 26.05.2022 г. вкл. /за периода на обявеното извънредното положение от 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. по кредита не била начислявана законна и/или лихва за забава/;

-1 222,38 евро /хиляда двеста двадесет и две евро и тридесет и осем цента/ 1 включващи: 60 евро – разходи по изискуем кредит; 41,86 евро – застраховка обезпечение;

826,50 евро – такса управление; 294,02 евро – такса подновяване на договорната ипотека;

ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на Договор за ипотечен кредит, сключен на 04.06.2008г. предоставил на кредитополучателя С.М. П., ЕГН ********** ипотечен кредит в размер на 45 900 евро със срок на погасяване от 360 месеца, при подробно описани в договора условия. За обезпечаване на вземането на банката, била учредена договорна ипотека, вписана в СВ - гр. Варна, вх. рег. № 16013/10.06.2008г., акт № 23, том 14, дело № 12251/10.06.2008 г., подновена по молба на ищеца, вписана в СВ - гр. Варна под № 90/01.06.2018 г., вх. рег. № 13755/2018 г. върху следния недвижим имот, собственост на кредитополучателя и неговата съпруга – ответница по настоящия спор, В. И. П.: жилище, находящо се в **********************************, в жилищна сграда на бл. *******, представляващо апартамент № **, със застроена площ от 67,36 кв.м. по представен документ за собственост и с площ от 72,00 кв. м. по удостоверение за данъчна оценка, състоящо се от три стаи, кухня, сервизни помещения, коридор, една тераса, заедно с принадлежащото му таванско помещение № ** със застроена площ от 5,36 кв. м., ведно с 3,5563 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място.

Сочи се, че банката предоставила договорената сума по разплащателната сметка на кредитополучателя № **582973, като кредитът следвало да бъде погасяван чрез заплащането на месечни вноски с падеж 15-то число, съобразно погасителен план, приложен към договора, чрез същата разплащателна сметка. Съгласно чл. 7 от договора, дължимата от кредитополучателя договорна лихва се формирала от базов лихвен процент за този вид кредити, периодично определян от кредитора, и надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ – Приложение № 2 към договора. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил 4,19 %, стандартната надбавка била в размер на 2,6 % или общо – 6,79 %. Според чл. 11 от договора, неразделна част към него били общи условия, съгласно чл.

20.1, т. 1, от които при забава в плащането на дадена вноска, от деня следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3%. Ако вноската била заплатена до 7-мия ден след падежа, наказателна надбавка не се начислявала.

С уточнителна молба с вх. № 14619/20.06.2022 г. ИЩЕЦЪТ пояснява, че месечната погасителна вноска била 298,08 лв. и включвала главница и лихва за предходните 30 дни /от предишна падежна дата до текущата/. Доколкото липсвали погашения, които да увеличават размера на главницата и да намаляват този на лихвата, за периода 15.10.2015г. – 22.06.2020г. във вноската от 298,08 лв., лихвата била 233,84 лв., а главницата – 64,24 лв. От представената с молбата справка по чл. 366 от ТЗ ставало ясно как била изчислена претендираната възнаградителна и наказателна лихва . Сочи се и че лихвеният процент бил изменян неколкократно, като първото изменение от 21.10.2008 г. се дължало на изменение над 1% на месец на лихвените проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR и изменение на над 2

0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България, а последващите поради неизпълнение на условията на програма „ДСК Уют“ или неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.

По отношение на претендираните разходи се излага, че в тях се включват: 60 евро – разходи за изискуем кредит, съобразно приложимата към 23.06.2022 г. тарифа на банката, начислени на основание чл. 12 от договора за кредит и чл. 25.2 от общите условия; 41,86 евро - застраховка обезпечение, начислена на 29.06.2015 г. на основание чл. 11 от договора и чл. 13.5, чл. 13.6 и чл. 27 от общите условия; 826,50 евро – сбор от 5 годишни такси за управление от по 165,30 евро, начислени в периода 04.06.2016 – 04.06.2020 г. като 0,4% от остатъка по главницата годишно, съобразно приложимата тарифа на банката на основание чл. 12 от договора и чл. 25.2 от общите условия. Таксата за подновяване на ипотеката от 294,02 евро пък включвала 545,72 лв. – нотариални такси и такса към АВ и 29,34 лв. – такса за подновяване на ипотеката по тарифата на банката, събирана по чл. 12 от договора и чл.

17.2 и 25.2 от общите условия .

Видно от удостоверение за наследници № ********/26.08.2015 г. се установявало, че кредитополучателят починал на 13.08.2015 г. На основание чл. 32, ал. 2 от СК (чл. 25, ал. 2 от СК от 1985, отм.) съпругата отговаряла солидарно за изпълнение на процесното задължение, доколкото то, макар и поето само от единия от съпрузите по време на техния брак, сключен на 11.03.1985 г., било поето за задоволяване на нуждите на семейството.

Получените средства не съставлявали лични средства, макар да били получени само от починалия съпруг. Цитира се релевантна съдебна практика.

Последното редовно плащане по договора било извършено на 15.09.2015г., като към датата на депозиране на исковата молба, незаплатени били 57 вноски в общ размер на 16 982,17 евро, включващи главница и договорна лихва за периода 15.10.2015 г. – 15.06.2020г. Поради това, на основание чл. 20.1, т. 1 от общите условия, съобразно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ банката изпратила до ответницата – като солидарен длъжник по чл. 32, ал. 2 от СК и ипотекарен длъжник, покана-уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, получена лично от ответницата на 10.06.2020г. Вследствие на това, кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 23.06.2020 г. Ищецът заявява, че в случай че съдът приемел, че предсрочната изискуемост не била редовно обявена, то той реализирал това си право по отношение на пълния неизплатен остатък по договора за кредит с предявяването на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК, ОТВЕТНИЦАТА е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове по основание и размер, като моли за отхвърлянето им поради неоснователност. Твърди се, че макар конкретизирани по своето основание, неясни били обстоятелствата, на които се основават исковете. Обръща се внимание, че същите са предявени срещу ответницата като солидарен длъжник; че тя не е единствен наследник на починалия и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем само с отправена до нея покана, в качеството на ипотекарен гарант. Възразява се, че кредитът не е бил получен в интерес на семейството, а с цел задоволяване на лични нужди на 3 кредитополучателя, негови парични задължения към трети лица, основани и на противоправни действия, както и по повод парично подпомагане и издръжка на негов низходящ от предходен брак. Косвена индиция за това било обстоятелството, че ответницата не е страна по договора за кредит. Макар кредитът да бил наречен ипотечен, в него не била посочена каква е целта на предоставянето му и имота, за покупката на който се отпуска.

Процесната ипотека не била учредена и върху имот, придобит с ипотечен кредит, а върху семейно жилище, притежавано от двамата съпрузи от много по-ранен момент. Твърди се и че договорът за кредит и общите условия към него съдържали множество неравноправни, съответно недействителни клаузи. Пример за такава бил чл. 14 от договора, даващ право на банката да променя лихвите по кредита при изменение на условията по собствена преценка, без надлежно уведомяване на кредитополучателя, а само чрез поставяне на съобщение за изменението на видно място в салоните на банката. Твърди се, че такива съобщения никога не са били поставяни. Неравноправна била и клаузата, даваща възможност на банката едностранно да изменя размера на договорната лихва, без това във всеки конкретен случай да бъде обвързано с обективни икономически показатели. Сочи се, че ако настъпването на предсрочната изискуемост било преценявано съобразно приложимите към момента на спиране на плащанията през 2015 г., общи условия то тя е настъпила именно след преустановяването им и след изтичане на съответния времеви период. Твърди се, че след спирането на плащанията, банката цедирала вземането си на друго търговско дружество с цел събирането му.

По отношение на претенцията за главница се възразява, че липсват доказателства за нейния размер; оспорва се извлечението от счетоводните книги, а в случай, че предсрочната изискуемост била настъпила или обявена през 2015 г., вземането не само за главница, но и за договорна лихва било погасено по давност. Изрично се възразява за погасяване по давност на вземанията за договорна лихва, начислени преди 27.05.2019 г. Във връзка с претенцията за законна лихва за периода 23.06.2020 г. – 25.06.2022 г. се излага, че ако се приемело, че кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем към предходен момент, то той не бил обявен за такъв и до 26.05.2022 г., поради което тази претенция била изцяло неоснователна. Навежда се и възражение за пълна или частична недължимост на претендираните суми за разходи по кредита, тъй като задълженията са били поети само от кредитополучателя и били извършени след смъртта му. За застраховката, ответницата дължала само част от претендираната сума, а такса за управление на кредита не била дължима, доколкото той не бил „управляван“ след 2015г. Плащането на разходи за подновяване на ипотеката можело да бъде търсено само за половината от сумата, доколкото дори отговорността на съпрузите да била възникнала като солидарна, то след смъртта на кредитополучателя солидарност за нови разходи не можело да има. Сочи се, че ответницата направила отказ от наследството на починалия си съпруг.

Ако бъдело прието, че по силата на общите условия от 2008 г., кредитът е станал предсрочно изискуем поради смъртта на кредитополучателя и спирането на погашенията или че бил обявен за такъв на дата, по-ранна от твърдяната от ищеца, то погасени по давност 4 били всички ищцови претенции.

В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа от името на банката предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. За ответницата се явява процесуален представител, който оспорва исковата претенция, поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърлянето на исковете, не претендира разноски и не представя списък. От страна на ответницата е депозирана писмена защита в предоставения от съда срок, като в писмената защита е отправено и искане за присъждане на разноски.