Решение № 9986 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9986 гр. С., 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110137326 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422, ал.1 ГПК ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Н. П. против В. М. Т., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 52 от ЗЗД за сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от разпространена обида и клевета на 26.02.2024 г., чрез коментар на В. Т. от своя личен профил „Vessislava Tancheva“под пост в личния профил на ищеца в интернет платформа "Фейсбук" със следното съдържание:

„Моралното ти падение на нисш духом четерихилядник е сравнимо само с религиозното обожание, което п.офилите масово храните към смъртта и към вмирисаното на кръв кремълско джудже. Но теб поне те разбирам – бездарието все с нещо трябва да се изхранва.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на искова молба – 01.03.2024 г. до окончателното й изплащане, за което сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. № 120803/2024 г. на СРС, 70 състав.

Ищецът С. Н. П. твърди, че с ответника В. М. Т. са имали през годините опосредени случайни срещи, без това да e било свързано с приятелство или добро познанство. Били приятели в социалната мрежа "Фейсбук", но реални отношения на комуникация нямали.

Ищецът имал профил във "Фейсбук" с наименование „Stepan Pоlyakov“ и публикувал от него на 25.02.2024 г. публичен пост със следното съдържание: „Майка му на Н.. прибира студеното тяло на сина си от С. Ю. прегръща друго тяло. На топло в 5 – звезден западен хотел.“ На 26.02.2024 г. В. Т. от своя личен профил „Vessislava Tancheva“ в социалната мрежа "Фейсбук" направила коментар под поста на П. със следното съдържание: „Моралното ти падение на нисш духом четерихилядник е сравнимо само с религиозното обожание, което п.офилите масово храните към смъртта и към вмирисаното на кръв кремълско джудже. Но теб поне те разбирам – бездарието все с нещо трябва да се изхранва.“. Посочва, че ответникът Т. е влязла в профила на П. или е видяла поста на ищеца на своята текуща стена на общите публикации, прочела я и я е възприела като смисъл, съдържание и текст, след което съзнателно е отговорила на същия, без поста да бъде редактиран. Твърди, че обидни са 1 епитетите в израза „Моралното ти падение на нисш духом четерихилядник“, а публична клевета, съдържаща обидни елементи се съдържала в израза „бездарието все с нещо трябва да се изхранва.“. Ищецът бил публична фигура, известен в страната и по света режисьор, чието име било изграждано в продължение на десетилетия, известен с множеството си документални филми по сериозни исторически и значими социални и обществени събития, син на известния български режисьор Николай П.. Вулгарната публична публикация на ответника Т., засегнала ищеца като му причинила трайна душевна болка и го докарала до постоянна депресия и незаинтересованост към нормалните ежедневни процеси.

Неимуществените вреди се изразявали в трайно безсъние, мигрена и сърдечна болка, срам, трайна душевна болка и душевно страдание, депресия. Противоправността на поведението на ответника се изразявала в това, че е направил пост под публична публикация, съдържащ неистина за заявителя и обидни епитети. При тези твърдения моли да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на искова молба – 01.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба са изложени твърдения за нередовност на исковата молба, поради неизпълнение на указанията на съда дадени с Разпореждане № 90277/24.06.2024 г. по гр.д. № 37326/24 г. на СРС и се моли исковата молба да бъде върната, а производството по делото прекратено. В случай, че съдът приеме исковата молба за редовна, излага аргументи за неоснователност на иска. Оспорва В. М. Т. да е извършила от обективна страна твърдяното противоправно деяние. Позовава се на чл.39, ал.1 от Конституцията, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово.

От съдържанието на използваните думи, ставало ясно, че авторът им изразява лична позиция, мнение в допустимите от закона граници, поради което липсвала противоправност на деянието. Подобно отношение под постовете на С. П. изразили и много други хора, провокирани от циничната му позиция към агресията на П. в У., към смъртта на опозиционера на авторитарния режим на П.А. Н.. и др. Оспорва и размера на претенцията като явно несправедлива. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

За сумата от 8000 лева, представляваща главница за причинени вреди от деликт, ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, ищецът е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. № 12803 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 70 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което е предявен настоящият иск от ищеца.

По иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 52 от ЗЗД:

Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД възниква по силата на закона, а нейното основание и граници са установени в императивни материални разпоредби. Те обслужват не само частния интерес на страните по делото, но и законността, разбирана като задължение на всички правни субекти да спазват онези изисквания на закона, които са в интерес на цялото общество, включително и основния принцип в правото да не се вреди другиму.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с правна квалификация чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 52 от ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че деянието – публикуването в публичното пространство в интернет платформа "Фейсбук" на коментар на В. Т. от нейния личен профил „Vessislava Tancheva“ под пост в личния профил на ищеца със следното съдържание: „Моралното ти падение на нисш духом четерихилядник е сравнимо 2 само с религиозното обожание, което п.офилите масово храните към смъртта и към вмирисаното на кръв кремълско джудже. Но теб поне те разбирам – бездарието все с нещо трябва да се изхранва.“, датата на публикуване на поста и датата на узнаването за това; претърпените от ищеца неимуществени вреди според твърденията в исковата молба; наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите; противоправност на деянието, както и извършването му от ответницата.

По делото е отделено за безспорно между страните, че ищецът чрез своя профил във "Фейсбук" с наименование „Stepan Pоlyakov“ на 25.02.2024 г. е публикувал публичен пост на стената си със следното съдържание: „Майка му на Н.. прибира студеното тяло на сина си от С. Ю. прегръща друго тяло. На топло в 5 – звезден западен хотел.“ В епохата на "интернет", чрез който се осъществява достъп до уебсайтове, блогове, лични постове във фейсбук и другите социални мрежи, физическите лица много лесно могат да разпространяват информация, засягаща всяко друго лице. По този начин се увеличават и възможностите за нарушаване правата на личността чрез публикации в Интернет. Ето защо при такова нарушаване на права, когато са увредени интересите на физическо лице, може да се търси съдебна защита и обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл и съдът приема, че поначало е възможно едно физическо лице да претърпи неимуществени вреди в резултат на изнесени данни/информация за него в дадено публицистично издание, в това число вестник, списание, а в наши дни и в утвърдилите се в онлайн реалността медии като Facebook, Instagram и др.

Първият спорен въпрос е досежно авторството на публикацията под поста на Стефан П. от профила „Vessislava Tancheva“ във Facebook.

За установяване на първата материално-правна предпоставка от която ищецът извежда претендираните си права, че е публикуван в публичното пространство в интернет платформа "Фейсбук" на коментар на В. Т. от нейния личен профил „Vessislava Tancheva“ под пост в личния профил на ищеца, по делото са приети писмени доказателства . В открито съдебно заседание от 25.03.2025 г. процесуалният представител на ответника по реда на чл.146, ал.1, т.3 във вр. чл.145, ал.2 от ГПК е направил изявление, че коментарът под процесната публикация е от профила на В. Т. във "Фейсбук". Доколкото по делото не се твърди и установява ответницата да е предоставила достъп до личния си профил във Фейсбук на трето лице, нито такъв достъп до профила да е бил осъществен от трето за спора лице без знанието и съгласието на ответницата, нито се твърди и установява процесната публикация да се е появила в резултат на други обстоятелства, стоящи извън волята на В. Т., съдът приема, че именно ответницата е автор на коментара под поста на ищеца.

Независимо от изложеното, следва да се има предвид, че представените от ищеца извадки от платформата Фейсбук, с посочен абонат /потребител/ на този профил, представляват възпроизведени на хартиен носител електронни изявления по смисъла на чл.

2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Електронното изявление, доколкото е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, които дава възможност да бъде възпроизвеждано, е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Този писмен документ има за свои автор лице, което се е обозначило с псевдоним. Електронният документ е записаното върху електронен носител електронно изявление, а последното е словесно такова, което може да съдържа и несловесна информация 3

(чл. 2 и 3 от ЗЕДЕП). Всеки от процесните електронни изявления/документи, представени на хартиен носител, е подписан от ответника с обикновен електронен подпис, който в случая представлява информацията в електронна форма за неговите име и фамилия /потребителското име във фейсбук /, които са добавени и логически свързани с всеки от тези документи за установяване на авторството им (чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП). По тези съображения следва да се приеме, че процесния електронен документ е подписан с обикновен електронен подпис на ответника, който сочи, че техен автор и титуляр е именно последният (чл. 4 от ЗЕДЕП). При оспорване на авторството на тези електронни документи, доказателствената тежест да установи по реда на пълното и главно доказване, че същите не представляват негово волеизявление, се носи от оспорващия – в случая от ответника. И това е така, тъй като електронните документи от външна страна съдържат обикновен електронен подпис, сочещ него за техен автор и титуляр по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕП, а ответникът не е представил и по делото няма доказателства за неавтентичността им (чл. 193, ал. 3 ГПК). В случая обаче ответницата не е оспорило в преклузивния срок авторството на тези електронни документи. Представените от ищеца електронни документи са възпроизведени на хартиен носител като препис, т. е. те са разпечатка. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1-во ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в посочения смисъл - решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV ГО, определение № 838 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/2016 г. на ВКС, IV ГО.