Решение № 4138 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4138 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100501991 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. П. и С. П. срещу решение № 21289/21.11.2025 г. по гр.д. № 38120/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което въззивните-ответници са осъдени за заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД стойност за използвана топлинна енергия, мораторна лихва, дялово разпределение. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. Твърди се липсата на качество „потребител“ на ответниците, доколкото за процесния период и имот същите били сключили договор за наем, съгласно който задължено лице за разходи по имота бил наемателя. Поради това считат, че именно той е пасивно процесуално легитимиран да отговоря за исковете. На следващо място, оспорват дължимостта на мораторна лихва за забава върху главницата, като твърдят, че фактурите не са им били връчени или съобщени по никакъв начин. Молят решението на СРС да бъде отменено.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на подадените въззивни жалби, като моли същите да бъдат оставени без уважение, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

С въззивната жалба се оспорва качеството на потребител от ответниците, респективно задължението да заплащат комунални услуги след като не е вещен ползвател на имота.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не е спорно, че ответниците са собственици на имота и са били такива през процесния период. Наличието на писмен договор между наемателя и ищеца подлежи на доказване, след провеждането на което в действителност собствениците на имота биха се освободили от задължението си за заплащане на цената на топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя. Доколкото в настоящия случай собствениците на имота – ответници по иска, твърдят, че наемателят следва да отговаря за процесните суми, то доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство лежи върху тях. В настоящия случай и противно на установеното от СРС, настоящата инстанция намира, че такова доказване е проведено успешно. Този извод съдът направи от 2 представените по делото писмени доказателства. На първо място, представен е договор за наем между ответниците и наемателя на имота, сключен на 30.03.2019 г., като съгласно анекс към договора от 31.03.2021 г., същият е бил със срок до 30.03.2026 г. Относно обстоятелството, че между топлопресносното дружество и наемателя на този имот е сключен договор, съдът намира същото за доказано съобразно представените от ищеца писмени доказателства, а именно фактура № 1013824837/30.04.2021 г., както и фактура от 30.04.2022 г., както и фактура от 30.04.2023 г. Всички те са издадени с получател А.П.К., с посочена договорна сметка. Именно това лице е и същото, с което ответниците имат сключен договор за наем. На следващо място, от третото лице-помагач на страната на ищеца – „Далсия Елвеко“ ООД с молба от 13.08.2025 г., отправена до съда, са представени индивидуални справки по абонатен номер и формуляри за отчет на уредите. В така представените справки за аб. Номер 35414 е посочено лицето А.П.К. – отново лице, за което ответниците твърдят, че има договорни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД и е легитимиран да отговаря по тези искове. Съгласно чл. 140 ЗЕ Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда етажна собственост, следователно с посочването на лицето А.К. в отчетите страната приема, че то е клиент, респективно потребител на топлинна енергия.

Горепосочените документи представялват писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че между ищеца е сключен договор за топлоснабдяване на процесния имот с лицето А.К., на чието име са издадени фактурите, които се издават от самия ищец.

Фактурата представлява частен свидетелстващ документ с търговски характер, който изхожда от доставчика на услугата – в случая топлопреносното предприятие. Като счетоводен и данъчен документ по ЗСч и ЗДДС, тя удостоверява извършено начисляване на цена за доставена топлинна енергия и индивидуализира лицето, спрямо което доставчикът е насочил вземането си.

В конкретния случай фактурите са издадени от „Топлофикация“ ЕАД и съдържат изрично посочване на наемателя като получател/абонат по партидата. Това обстоятелство има правно значение, доколкото фактурата изхожда от доставчика и материализира неговото волеизявление относно това кой е адресат на вземането. Макар да не е самостоятелен договор, тя е външно проявление на счетоводното и облигационно отношение, което доставчикът приема за съществуващо. Посочването на конкретно лице като получател на фактурата представлява индиция за индивидуализация на клиент по смисъла на Закона за енергетиката и Общите условия на топлоснабдяването, тъй като именно чрез клиента се формира облигационната връзка за заплащане на доставената енергия. Когато доставчикът системно издава фактури на определено лице, води абонатна партида на негово име и насочва към него начисленията, това поведение следва да се преценява в съвкупност като конклудентно поведение, сочещо приемане на това лице като страна по облигационното отношение.

С оглед всичко гореизложено настоящата инстанция намира, че в действителност се установява наличие на облигационно отношение между 3 ищеца и друго лице, което има качеството потребител на топлинна енергия за процесния период и процесния имот, респективно то е, което следва да отговаря за отдадената топлинна енергия. Исковият период обхваща периода на договора за наем, а първата, издадена от Топлофикация София фактура на името на лице, различно от собствениците, и съвпадащо с наемателя, доказва, че по време на процесния период, за който е настоящата претенция, потребител на топлинна енергия е лице, различно от ответниците.

Въззивната жалба се явява основателна, като предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а решението на СРС отменено.

По разноските:

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, разноските пред СГС се дължат на въззивниците. Същите са претендирали такива за адвокатски хонорар в размер от 818.06 евро, както и държавна такса от 38.85 евро, които следва да бъдат присъдени на страната.

Следва да бъде преразгледано решението и в частта, с която СРС е осъдил ответниците да заплатят разноски на ищеца пред първата инстанция, като в тази част решението следва да бъде отменено. Разноски пред СРС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени на ответниците.

Претендирани са разноски в размер на 1000 лв. за всеки един от ответниците, които следва да бъдат присъдени в тяхното еврова равностойност предвид приемането на Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 21289/21.11.2025 г. по гр.д. № 38120/2024 г. по описа на СРС в частта, в която съдът е осъдил Д. П. и С. П. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД част от претендираните суми, както и в частта, с която СРС е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски пред СРС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 и сл.

ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. Ч. П., ЕГН **********, и С. Ч. П., ЕГН **********, да платят сумите както следва: 1. Сума в размер на 3369.01 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законна лихва от дата на исковата молба; 2. Сумата от 40.27 лв. – услуга дялово разпределение пред период 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва; 3. Сумата в размер на 390.96 лв. – мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за период 15.09.2022 г. – 22.01.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на всеки от Д. Ч. П., ЕГН **********, и С. Ч. П., ЕГН **********, по 511.29 евро – разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Д. Ч. П., ЕГН **********, и С. Ч. П., ЕГН **********, общо 856.91 евро.

Решението на СРС в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над сумата от 3369.01 лв. до пълният предявен от 4608.93 лв, както и за сумата над 390.96 лв. до предявеният от 697.44 лв., както и за сумата от 6.95 лв. спрямо двамата ответници, не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5