Определение № 296 от 22.12.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 397/2022
- Вид
- Определение № 296
- Подписан
- 22.12.2022
- В сила
- 22.12.2022
- Състав
- Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.111, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 296 гр. Варна, 22.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20223000600397 по описа за 2022 година , при произнасянето си взе предвид следното:
Съдебното производство по делото се развива в процедура по Глава двадесет и втора от НПК, с предмет проверка обосноваността и законосъобразността на определение №260029/30.11.2022 година на Окръжен съд-Варна, произнесено по НОХД №972/2018 година по описа на същия съд.
С този съдебен акт молбата на жалбоподателя П. А. за връщане на иззета сума в размер на 495650лв по ДПр №251/2013г. по описа на ОСлО-ОП -Варна е оставена без уважение.
Първоинстанционното определение се атакува с частна жалба от П. А., в която същият обосновава защо е правоимащ по см. на чл.111, ал.2 от НПК, поддържа отсъствие на спор относно правото му на фактическа власт върху претендираното веществено доказателство и на тези основания желае отмяна на обжалвания съдебен акт с удовлетворяване на молбата му за връщане на иззетата парична сума.
Въззивният състав, след внимателно запознаване с доводите на частната жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:
В проверяваното първоинстанционно определение, а и в предходен акт на Апелативен съд-Варна по ВЧНД №286/2022 година, процесуалната предистория на текущата процедура по чл.306, ал.1, т.4 от НПК е напълно изяснена, затова преповтаряне на обстоятелствата относно наказателното производство по НОХД №972/2018г. в това определение не е необходимо.
Съществено е, че жалбоподателят А. претендира връщане на 495650лв – сума, за която твърди, че на 15.10.2012 година държал фактически на основание договори за транспорт на пари с три търговски дружества и която била иззета от него по ДПр №251/2013 година по описа на ОСлО-ОП-Варна на същата дата при претърсване на л.а.“Фолксваген пасат“ с рег.№А4606КВ.
1
За легитимацията си по чл.111, ал.2 от НПК жалбоподателят представя набор от писмени документи. Част от тях (НОХД, л.1172, 1187, 1196) доказват, че на 15.10.2012 година в рамките на работния ден, т.к. се касае за теглене на пари от банки (напр.нареждане-разписка на л.1197), Пл.А. получил с приходни касови ордери сумата от 495650лв (НОХД, л.1173, 1192 и 1198), която по силата на чл.1, ал.2 от договори за поръчка (НОХД, л.1179, л.1188, 1202) следвало незабавно да транспортира до касите на ЗП“Диан Недев““ЕООД, „Агро Ериданс“ЕООД и ЗП“Трендафилов“ЕООД. С три покани за изпълнение на задължение от посочените дружества (НОХД, л.1177, 1183 и 1204) жалбоподателят неуспешно се опитва да обоснове връзка между предадената му сума от 495650лв и иззетата на 15.10.2012г. по визираното по-горе досъдебно производство, защото: 1)при действието на чл.1, ал.2 от представените три договора за поръчка (обсъдени) не може еднозначно да се предполага, че към 20.05ч на 15.10.2012г., когато е началото на следственото действие по чл.163 от НПК (т.2, л.1-л.2, ДПр) договорното му задължение касателно изтеглените преди поне четири часа 495650лв не било изпълнено (НОХД, л.1197), 2)от претърсения автомобил е иззета различна сума от претендираната в процедурата по чл.306, ал.1, т.4 от НПК и 3)самият жалбоподател саморъчно в протокола за следственото действие отрича каквато и да е връзка с иззетите пари.
Отделно от изложеното и като съвсем самостоятелно основание за правилното отхвърляне на молбата на П. А., следва да се посочи, че договорите за поръчка не създават никакви права на жалбоподателя върху транспортираните суми, т.е. с оглед постулата на закона и ТР 2-2014-ОСНК, той не може да се легитимира като правоимащ по см. на чл.111, ал.2 от НПК – извод, който не се влияе от липсата на спорове със собствениците на паричните суми, нито от представените три покани за изпълнение на задължение и уведомления за цесия.
Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.1 вр. чл.306, ал.3 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №260029/30.11.2022 година, постановено по НОХД №972/2018 година по описа на Окръжен съд-Варна Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2