Решение № 317 от 20.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Р. Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000501273 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. А. Н. срещу решение № 260309/16.02.2023г. на СГС, ГО, 3 състав, постановено по гр.д. № 461/21г., с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от смъртта на сестра му Е. Н..

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. По делото е установено, че той е единствен наследник на починалата му сестра. Двамата са били изключително близки приживе и той тежко е преживял смъртта й. Обезщетението за неимуществени вреди има заместващ характер и се дължи за претърпените болки и страдания. Това, както и обстоятелство, че Е. Н. не е имала други наследници, освен въззивника, не е обсъждано от съда. Счита, че искът е доказан по основание и размер. Налице е и влязла в сила присъда срещу деликвента, причинил смъртта на сестра му. Установена е дълбока емоционална и духовна връзка между брата и сестрата, на взаимна обич и уважение.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

1

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да се потвърди.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Н. Н. твърди, че на 23.10.2019г. около 15.50ч. е настъпило ПТП в с. Владо Тричков между лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № ******** и пешеходеца Е. А.

Н.. Виновен за инцидента е водачът на МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата. Вината му е призната с влязла в сила присъда. В резултат на удара пострадалата е получила травми, които са довели до престой в лечебно заведение, получила е усложнения и на 12.12.2019г. е починала. Ищецът е понесъл тежко смъртта на сестра си. Приживе отношенията ми са били основани на взаимна обич, привързаност и доверие, в грижа един за друг. Те са израснали заедно, споделяли са всичко в детството и младостта си. Тя е била най- близкия му човек, с когото са били заедно почти ежедневно. Между тях е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Починалата не е имала друго семейство и най- близък за нея е бил брат й. След смъртта й за ищеца е настъпила трайна негативна промяна в живота му. Изпитваните от него болки и страдания ще са пожизнени. Към датата на събитието за отговорността на водача на лекия автомобил е имало сключена застраховка при ответника с покритие към момента на инцидента.

Ищецът е предявил претенция спрямо застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 04.09.2020г., но такова не му е изплатено. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в едно със законната лихва от 09.12.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва иска. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ********. Оспорва, че по отношение на застрахования при него водач има влязла в сила присъда. Твърди, че ПТП е реализирано изключително по вина на починалата. С действията си тя е 2 допринесла за настъпване на вредоносния резултат, защото не е предприела мерки за себеозазването си, както и не е спазила законоустановените правила.

Пресичала е на необозначено за това място и не е съобразила разстоянието на приближаващото се МПС. Оспорва ищецът да е преживял стрес и душевни страдания. Той не е от кръгът на лицата, имащи право на обезщетение.

Поддържа, че до приемането на ТР № 1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е действало ППВС № 2/81г. Тълкувателното решение не се прилага за ПТП, настъпили преди датата на постановяването му. Оспорва да е налице особено близка връзка между ищеца и починалата. Той живее в гр. София, а сестра му в с. Владо Тричков. Оспорва иска по размер.

Безспорно е, че на 23.10.2019г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол с пострадали лица №11/23.10.2019г., протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум.

Безспорно е обстоятелството, че за лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП.

Безспорно е, че ищецът е заплащане на обезщетение за застрахователя на 04.09.2020г., изплатено. отправил извънсъдебна претенция за неимуществени вреди, получена от но обезщетение не е определено и

Не е спорно, че по отношение на виновния водач А. Г. Х. има влязла в сила присъда № 33/04.11.2020г. на СОС по нохд. № 237/20г., с която той е признат за виновен за настъпилото на 23.10.2019г. ПТП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Е. А. Н..

Не е спорно, а и от удостоверение за наследници № 3/06.01.2020г. и удостоверение за родствени връзки, се установява, че единствен законен наследник на Е. Н. е ищецът, който е неин брат.

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза, изготвена от автоексперт, която е установила механизма на ПТП, причините за неговото настъпване, възможността за предотвратяването му, скоростта на движение на лекия автомобил, видимостта на водача с оглед на времето на настъпване на инцидента. Изяснено е, че ударът на пешеходната е бил предотвратим за водача и то е имал техническа възможност да го избегне.

3

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано безпристрастно, основаващо се на науката и опита на експерта. и

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Х. е бил водач на лекия автомобил и е причинил смъртта на Е. Н.. Той излага своите преки впечатления от начина на реализиране на произшествието.

Свидетелят Н. е дъщеря на ищеца и желае да свидетелства. Тя депозира показания за болките и страданията, които е изпитвал ищецът от смъртта на сестра си. Било е огромен шок. В момента той се е съвзел и е бодър. Баща й живее в гр. София, а починалата му сестра в с. Владо Тричков от около 10 години.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля Н. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между нея и ищеца. Въпреки това ги счита за достоверни и убедителни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил иска изцяло.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу 4 застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, че ищецът е отправил писмена претенция към ответника по жалбата.

Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и не е определено и изплатено обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.

Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател. Влязлата в сила присъда, задължителна за съда на основание чл.300 от ГПК, разглеждащ гражданските последици от деянието, доказва наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД- противоправно и виновно деяние, връзка между него, настъпилата смърт на Е. Н. и вредите, които са се реализирали за Н. Н..

По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ******** е била застрахована при ответниказастраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на 5 произшествието.

Пред въззивния съд се спори единствено по отношение това дали има основание ищецът да получи обезщетение за смъртта на сестра си и в какъв размер, т.е. дали е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по чл.432, ал.1 от КЗ.

Ищецът извежда своето субективно материално право, респективно своята активна материална и процесуална легитимация, от факта, че починалата е негова сестра. В тази връзка следва да се съобрази ПП на ВС № 4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с

ТР №

1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък само по изключение. Постановяването му е свързано с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ на МПС и за контрола върху задължението за сключването й, както и с Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

Втората директива определя минималните стандарти за подкрепа на жертвите на престъпления. В чл.2, пар.1, б. „б“ тя определя кръга на членове на семейството, като той е разширен в сравнение с възприетото от ВС в Постановленията от 1961г., 1969г. и 1984г. В чл.2, пар.2, б „а“ на Директива 2012/29/ЕС се съдържа възможност държавите – членки да установяват процедури за ограничаване броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата, установени в директивата, като се вземат предвид конкретни обстоятелства във всеки отделен случай. В националното законодателство не е уреден кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от престъпление и смърт на близък, като те са определени в Постановления на Пленума на ВС, респективно не се съдържа и ограничение по отношение на тях. Именно в съответствие с разрешенията, дадени с Директива 2012/29/ЕС 6 в ТР № 1/2016821.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС са посочени по изключение лица, извън най- близкия кръг, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт търпят болки и страдания. С предвидените в това тълкувателно решение предпоставки не се отрича правото на близкия да получи обезщетение, а с въвеждането им се дава възможност на съда да извърши преценка на обстоятелствата във всеки конкретен случай. Но и двете директиви не ограничават националното право да посочи изисквания, които трябва да са налице, за да може едно лице от разширения кръг да има право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък. Тези изисквания могат да се определят като съответстващи на възможността, предоставена с чл.2, пар.2, б „а“ от Директива 2012/29/ЕС.