Решение № 1302 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. Варна , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100101221 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск на Й. Д. АТ., ЕГН**********, с адрес по делото гр.Варна, ул. „****“ №* ап.*, срещу СВ. СТ. АТ., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул.

„****“ №*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата 50 000.00лв., като частичен иск от общо 100 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки, стрес, страдания, лични, социални и битови неудобства, нарушено самообслужване, повръщане, гадене, дезориентация, проблеми със съня, затвореност и останали белези по лицето, всичките свързани с нанесени на ищеца от ответника телесни повреди на дата 10.01.2015г., а именно – счупване на носните кости, усложнило се до изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, и изпадане в безсъзнателно състояние (мозъчна кома), а двете средни телесни повреди нанесени по хулигански подбуди – установени с присъда по НОХД №4287/2017г. на ВРС, влязла в законна сила на 15.02.2019г. , ведно със законната лихва върху сумата от претендираната дата 30.09.2016г. (след деликта) до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че малко след полунощ на 10.01.2015г., на излизане от бар „Чиърс“, находящ се на ул. „****“ в близост до бл.*, ищецът бил пресрещнат от В. В., който му нанесъл удар с юмрук в областта на стомаха, от който ищецът се привел напред. В този момент ответникът по делото С.А. се приближил отстрани и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето, от който ищецът Й.А. паднал и така останал в мозъчна кома. Така нанесеният му от ответника в лицето удар бил достатъчно силен за да счупи носните кости на ищеца, както и да го постави в безсъзнателно състояние, без да има възможност да окаже каквато и да било съпротива или да осъществи и най-елементарна форма на защита. А в това му състояние, на ищеца били нанесени и още удари от ответника. Престъплението и вината на ответника били установени с присъда по НОХД №4287/2017г. на ВРС, влязла в законна сила на 15.02.2019г.

Ищецът твърди още в резултат на деянието на ответника е претърпял силни болки, стрес, страдания, лични, социални и битови неудобства, нарушено самообслужване, повръщане, гадене, дезориентация, проблеми със съня, затвореност и останали белези по лицето, всички пряко свързани с получените две телесни повреди, а именно – счупване на 1 носните кости, усложнило се до изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, и изпадане в безсъзнателно състояние (мозъчна кома) – за справяне с които била получена медицинска помощ, включително операция, а също болничен престой за времето 1013.01.2015г. Ищецът сочи още и други обективни увреждания на здравето.

По тези причини ищецът претендира обезщетение за претърпяните от инцидента неимуществни вреди в заявения размер (като частичен иск), както и законна лихва (от сочена от него дата след деликта, до пълното изплащане).

В о.с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа твърденията и иска си, който моли да бъде уважен с присъждане и на съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор. Не оспорва присъдата по НОХД и последиците й по чл.300 ГПК за делото.

Прави признание и на предявения иск до размер от 20 000лв. Над него обаче оспорва предявения размер на неимуществените вреди, като прекомерен и несъответен на принципа на справедливостта с оглед данните по делото. Моли отхвърляне на иска за горницата над 20 000лв. до пълния предявен размер, както и за съдебни разноски според отхвърлената част от иска.

В о.с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа възраженията си и моли за частично отхвърляне на иска по размер. Прави възражение срещу прекомерността на адвокатския хонорар на ищеца.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните и се потвърждава от приобщеното в цялост и в оригинал НОХД №4287/2017г. на ВРС, както и отделно от преписите от част от материалите по него, че с присъда по НОХД №4287/2017г. на ВРС, в законна сила на 15.02.2019г., е установено, че на 10.01.2015г., малко след полунощ, отв. СВ. СТ. АТ. е причинил на ищеца Й. Д. АТ., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, усложнило се до изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, и изпадане в безсъзнателно състояние (мозъчна кома), за което подсъдимият е осъден на „лишаване от свобода“ за 18 месеца, отложено с 42 месеца изпитателен срок.

На л.8-25 и л.42-50 от начално образуваното дело на СГС са приложени преписи от част от материалите по НОХД №4287/2017г. на ВРС, видно от които в наказателното производство е бил приет за разглеждане и граждански иск от пострадалия Й. Д. АТ. срещу подсъдимия СВ. СТ. АТ. за сумата 15 000.00лв. – обезщетение за морални вреди от болките и страданията от описаното престъпление. С присъдата на ВРС искът е бил уважен до размер от 1500лв., над който до 15000лв. е бил отхвърлен. На въззивна инстанция пред ВОС искът е бил оттеглен от пострадалия и делото е било прекратено в тази му част.

На л.26-37 са приложени СМЕ по ДП към НОХД №4287/2017г. на ВРС, а също и листове за прегледи на Й.А. от Спешното отделение при МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД, ИЗ за констатираните там увреждания на А. и епикриза от лечебното заведение. Тези документи свидетелстват за общото състояние на приетия след побоя на 10.01.2015г. Й. Д. АТ. и за констатираните увреждания на здравето му и са взети предвид от експерта при изготвяне на заключението по преиетата по настоящото дело СМЕ.

От заключението по преиетата по настоящото дело СМЕ, което се цени от съда изцяло, като обективно, неоспорено и обосновано, се установява, че в резултат от установеното от наказателния съд престъпление ищецът по делото и пострадал по НОХД е претърпял: травми на лицето – хематоми на клепачите на двете очи, кръвоизлив по 2 лигавицата на лявото око, оток и кръвонасядания по кожата, фрактура на костите на носа, фрактура на режещ ръб на централни резци, сътресение на мозъка със загуба на съзнание; контузия на гръдния кош – палпаторна болезненост при дишане и ограничен участък от лявата грдъна половина; както и травми на дясна мишница – две отделни кръвонасядания по страничната повърност. Всички от посочените увреждания, включително и при описаните им вид и локализация, са в резултат на механични въздействия от нансесени удари с ръце или юмруци, както е установено по НОХД. В процеса на възстановяване на ищеца е настъпило усложнение на лицевата травма на носа, като фактурираните кости са довели до постоянно нарушение на носното дишане и функцията на дишане през носа. В този смисъл счупването е довело до увеличаване на обичайния период на възстановяване, а последното не е и не може да се постигне в пълна степен и досега. Не са регистрирани симптоми на отклонения от оздравителния процес на останалите увреждания, периодът на който е в рамките на обичайните две-три седмици. Всичи посочени травми и увреждания са съпроводени с чувство на болка, най-продължителна в облстта на носа, в рамките на около две седмици, до консолидация на костите. Болката е била съпроводена с кръвонасядания и оток по кожата и клепачите на очите, до невъзможно носно дишане,отделяне на кръвен секрет и нарушено обоняние. И към момента на прегледа съдебният лекар е констатирал затруднено дишане през дясната ноздра и периодичен оток на лигавицата. Получената мозъчна кома се е изразила в непродължителен период на липса на реакции на ищеца, дезориентираност, липса на спомени, гадене и повръщане, всичките от които са отшумели в рамките на три дни след инцидента. Актуалното трайно увреждане на носа обективно е довело и дао затруднено дишане, недостиг на въздуха при физическо натоварване, дишане през устата, хъркане и други неудобства.

Заключението по приетата по делото СПсЕ съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано, неоспорено и базирано и на личното обследване на ищеца по делото. От него се установява, че преживяният и установен по НОХД побой над ищеца му се е отразил в насока повишаване на невротичността, на раздразнителността, на вътрешната тревожност, свързана са асоциации или с аналогии с преживяното. Пострадалият несъзнателно се опитва да се пази и да се съхранява след инцидента, но вътрешното му поведение е с напрежение. В момента на обследването пострадалият е използвал фрази и отговори, които са израз на изпитвано все още вътрешно напрежение и безпокойство,остатъчна тревожност и вътрешен дискомфорт. Не е регистрирана промяна в самооценка и самочувствие на ищеца, но има промяна в начина му на живот – контактите му са донякъде ограничени и затруднени. Към момента не са превъзмогнати в пълна степен негативните последици от събитието относно психиката му.

Показанията на св. Я. П. съдът възприема като обективни, преки за състоянието на ищеца след инцидента и неопровергани от други данни. От тях се изяснява, че на сутринта след побоя свидетелят за първи път е видял ищеца в болницата. Й.А. не приличал на себе си, имал травми на лицето, двете му очи били затворени, подути и сини, а носът му бил бинтован и не можел да диша и да говори. Пациентът познал приятеля си, но изобщо не е успял да говори. Изглеждал да е бил бит жестоко. Свидетелят не знае каква е причината за побоя. В следващите дни, след като е бил изписан от болницата, Й.А. не можел да се самообслужва, бил гледан периодично или от майка му, или от свидетеля. Ищецът не можел да се храни, приемал само супи, пасирани, през сламка. Не можел да пие вода,освен през сламка. Много трудно и само с чужда помощ ходел до тоалетна. Много трудно дишал.

Преди побоя Й.А. бил активен, спортувал често, излизал навън, бил харесван и от жените, но след побоя се затворил, избягвал и досега шумни места, рядко и трудно отивал на празници или официални събития. Минимум две сдемици не е излизал изобщо от дома си, след инцидента, след което трудно и с помощ започнал да се разхожда наблизо. Според свидетеля минимум една година е отнело на А. да се възстанови от случилото се и да се върне към своя нормален начин на живот, но така и не преодолял напълно интровертността си след инцидента. Към момента на побоя свидетелят не помни дали А. е работел, но не е имал семейство или трайна партньорка. Сега работи – помага на баща си, но свидетелят не 3 знае какво точно. В личен план, освен побоя, на Й.А. не са се случвали никакви други проблеми.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките за уважаване на предявения иск предполагат пълното и главно доказване от ищеца на: твърдяното виновно и противоправно деяние на ответника; описаните по вид и по обем претърпяни вреди, пряка последица от деянието; размера на предявения иск за обезщетяване на вредите според законовия критерий за справедливост; забавата на ответника, считано от деня на евентуално доказания деликт.

Твърдяното от ищеца виновно и противоправно поведение на ответника на процесната дата се установява несъмнено от приобщеното НОХД, крайният акт по което обвързва гражданския съд на осн. чл.300 от ГПК по въпросите за деянието (в т.ч. съставомерните му признаци от обективна страна), вината и противоправността, като данните кореспондират и с ангажираните по делото писмени, гласни и експертни доказателства. Ето защо съдът приема горните съставомерни по чл.45 ЗЗД обстоятелства за изяснени и безспорни.