Решение № 54 от 23.06.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Р. , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Р.) като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Частно наказателно дело № 20213300200181 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 44 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Образувано е въз основа на Европейска заповед за арест от 01.04.20201 г., издадена Апелативна прокуратура Тесалоника, Република Гърция. Заповедта съдържа искане, направено от компетентите съдебни власти на Гърция за предаване на Н. АТ. СТ., български гражданин ***. в ***, настоящ адрес с. Б., обл. Р., ЕГН **********, за провеждане на наказателно преследване

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Р. изразява становище за наличие на визираните в закона основания за предаване на лицето на компетентия орган, издал заповедта.

СЛЕД даване ход на делото и разясняване процедурата по чл. 45 от ЗЕЕЗА на лицето чието предаване се иска, Н. АТ. СТ. не изразява желание за доброволно предаване на искащата страна, като не се отказва от принципа на особеността.

Служебния защитник - адв. Й.К., изразява становище, че са налице основания за отказ от изпълнение на ЕЗА. На първо място изтъква, че ЕЗА не отговаря на изискванията на чл.

37, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, като в заповедта не са посочени ясно конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението. На следващо място като основание за отказ сочи разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от закона, тъй като исканото лице е български гражданин, живее в Република България и съдът следва да приеме за изпълнение наказанието. Освен 1 това представя експертно решение на ТЕЛК от 26.11.2015 г. за трайно намалена работоспособност на Н.С., като счита, че с оглед възрастта и здравословното състояние на лицето изслушването от гръцките власти може да се проведе по електронен път, без същото да бъде предавано в Гърция.

В последната си дума Н. АТ. СТ. заявява, че не желае да бъде предавана на гръцките власти.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Европейската заповед е постъпила по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА, внесена в Окръжен съд - Р. от Окръжна прокуратура - Р..

С внесената по този ред ЕЗА, издадена от съдебните власти в Република Гърция е направено искане за предаване на лицето Н. АТ. СТ., български гражданин, *** г. в ***, настоящ адрес с. Б., обл. Р., ЕГН **********, за провеждане на наказателно преследване, като същата е обвинена в две престъпления както следва:

– образуване и членуване в престъпна група, за което чл. 1, 26, ал. 1а, 27, ал. 1, 187, ал. 1 от гръцкия Наказателен кодекс предвижда наказание от пет до десет години лишаване от свобода;

- пряко съучастие в измама при условията на продължавано престъпление, за което чл. 1, 26, ал. 1а, 27, ал. 1, 45, 47, т. 2, 98, 386, ал. 1, т. 1 от гръцкия Наказателен кодекс предвижда наказание от десет дни до пет години лишаване от свобода.

В ЕЗА подробно са описани тези обвинения, като настоящия съд счита, че има яснота относно обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, включително време, място и степен на участие на всеки от съучастниците, като не е налице претендираната от защитата липса на конкретика в какво се състои деянието на исканото лице. В този смисъл доводите на защитата на исканото лице за неспазването на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА относно съдържанието на ЕЗА са неоснователни.

Процесната заповед е получена непряко, по реда на чл. 38а, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА и със съответен превод на български език, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗЕЕЗА.

Внесена е за разглеждане по същество от прокурор при Окръжна прокуратура и с оглед реда, по който е постъпила – чл. 38а, ал. 1, т. 1 – чрез ШИС, и основанието, на което се внася – по чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА, проверката за съотвествието на изискванията на чл. 36 и чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА, е извършена от прокурора съгласно чл. 38б от същия закон е обективирана с внасянето на ЕЗА за разглеждане.

Лицето, чието предаване се иска – Н. АТ. СТ., е български гражданин, *** г. в ***, настоящ адрес с. Б., обл. Р., ЕГН **********.

Издаващата държава е направила искането за предаването на лицето Н.С. при спазване на формалните изисквания на чл. 37, ал. 1 и чл. 36 от ЗЕЕЗА, като съотвествието на тези изсквания е установено и по реда на чл. 38б от закона. При извършената собствена 2 проверка, направена по реда на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, съдът установи положителното наличие на условията по чл. 36 от закона, а именно: ЕЗА е издадена за изпълнение на деяние, наказуемо в издаващата държава с не по-малко от 1 година или друго по-тежко наказание, което е престъпление и според националното законодателество на РБ. Нещо повече, тъй като описаните деяния са "участие в престъпна група" и „измама“, съгласно чл.

36, ал. 3, т. 14 от ЗЕЕЗА, двойната наказуемост по смисъла на ал. 2 не се изисква.

Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания на чл. 37, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЕЕЗА, вкл. и относно изискуемия превод на български език, съгласно чл. 37, ал. 3 от закона.

При извършената проверка по същество съдът установи, че не са налице основанията за отказ по чл. 39 и по чл. 40 от ЗЕЕЗА:

І. Не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, тъй като престъпленията, за които е издадена ЕЗА - "участие в престъпна група" и „измама“ са наказуеми съответно с лишаване от свобода до 10 години и лишаване от свобода до пет години; те са престъпления и по националното законодателство на Република България съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА, не е амнистирано в РБ и няма данни същото лице да е осъдено за същите престъпления, за които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда от български съд или исканото за предаване лице да е малолетно, същата е на 71 години. Видно от материалите по делото лицето, чието предаване се иска – Н.С., не е осъждана, както и срещу нея няма висящи производства към момента. С оглед възрастта й 71 годишна (*** г.) съгласно българското законодателство - чл. 31, ал. 1 от НК на РБ несъмнено е пълнолетна.

ІІ. Не са налице и т. нар. "относителни" основания регламентирани в чл. 40 от ЗЕЕЗА, допускащи възможност за отказ от предаване и по-конкретно:

1. Няма данни до получаване на заповедта за престъпленията, за които същата е издадена спрямо исканото за предаване лице, да има повдигнато обвинение или лицето да е било привлечено като обвиняем или да е подсъдим в Република България. Видно и представената от Окръжна прокуратура справка, лицето не е било привлечено като обвиняемо по друго или други производства, и няма данни на територията на Република България да се води срещу него друго наказателно производство;

2. С оглед периода, когато са извършени деянията - м. януари 2019 г. до 17.01.2020 г. и предвидените наказания, въобще не може да се обсъжда въпроса за давността;

3. Няма данни исканото за предаване лице да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същите престъпления;

4. Исканото лице живее в Република България и е български гражданин, но не е налице и не е направено искане за приемане по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА на мярката за неотклонение или изтърпяване на наказание. В случая лицето се иска за извършване на наказателно производство, поради което и възражението на служебния защитник в тази насока е неоснователно;

5. Престъплението е извършено на територията на издаващата държава, видно от 3 описанието му в ЕЗА, поради което и условието на чл. 40, ал. 1, т. 5 за отказ също не е налице.

ІІІ. Съдът не установи наличие и на отрицателните предпоставки за предаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на исканото лице:

Видно от представените "Гаранции" от издаващата държава, които са постъпили ведно с превода на ЕЗА на български език и приложени по делото, че исканото лице при осъждането му ще бъде върнато на територията на Република България – чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

Предложението на служебния защитник изслушване на исканото лице да бъде осъществено от територията на Република България не е подкрепено с правно основание, като най – вероятно се има предвид приложение на чл. 50, ал. 2 ЗЕЕЗА. Възможностите за временно предаване или изслушване на исканото лице, визирани в разпоредбите на чл. 50 ЗЕЕЗА, са предвидени в случаите, когато докато производството в изпълняващата държава е висящо и в издаващата държава се породи необходимост от неотложни действия с исканото за предаване лице, тези действия да не бъдат препятствани, като чрез една от двете възможности бъде осигурено извършването на необходимите действия в издаващата държава преди постановяване на решението по получената в изпълняващата държава.

Искане в този смисъл от издаващата държава не е постъпвало по делото и без да е сезиран с искане по този ред, изпълняващият съд не разполага с възможност да постанови изслушване на лицето по смисъла на чл. 50, ал. 2 ЗЕЕЗА.

Не са относими доводите на защитата, касаещи влошеното здравословно състояние на исканото лице. Здравословно състояние на исканото лице не е възведено в ЗЕЗА като хипотеза, в която българския съд има възможност да откаже предаване на молещата държава. В случая представеното Експертно решение на ТЕЛК е от 2015 г., като няма представени доказателства за влошаване на състоянието на лицето към момента, а разпоредбата на чл. 255 от ЗИНЗС дава достатъчно гаранции за опазването на живота и здравето на лицата, които са "задържани под стража" в случай на инцидентно възникнали здравословни проблеми.

Доколкото мярка спрямо лицето по реда на чл. 43 от ЗЕЕЗА е била взета и тя е "Подписка", съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, с оглед и допуснатото с решението предаване на исканото лице, съдът намира, че мярката следва да бъде изменена в "Задържане под стража" до фактическото му предаване на издаващата държава.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че са налице условията по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и липсват основания за отказ за предаване по смисъла на чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, поради което и искането за предаване следва да бъде допуснато.

По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 7 и ал. 9 от ЗЕЕЗА съставът на Окръжен съд - Р.

РЕШИ:

4

ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска заповед за арест от 01.04.20201 г., издадена от компетентен орган на съдебната власт - Апелативна прокуратура Тесалоника, Република Гърция, с цел провеждане на наказателно преследване по обвинения за извършени престъпления по чл. 1, 26, ал. 1а, 27, ал. 1, 187, ал. 1 и по чл. 1, 26, ал. 1а, 27, ал.

1, 45, 47, т. 2, 98, 386, ал. 1, т. 1 от гръцкия Наказателен кодекс спрямо лицето Н. АТ. СТ., български гражданин, *** г. в ***, настоящ адрес с. Б., обл. Р., ЕГН **********.

ИЗМЕНЯВА мярката за неотклонение "Подписка", взета спрямо Н. АТ. СТ., в "Задържане под стража" до фактическото й предаване на издаващата държава, на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 5-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Варна.

За настоящото решение, след влизането му в сила, незабавно да бъде уведомен издаващият орган – Апелативна прокуратура Тесалоника, Република Гърция.

Заверени преписи от решението, след влизането му в сила, да бъдат изпратени незабавно на Окръжна прокуратура – Р., Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5