Решение № 1820 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1820 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100505300 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4254 от 11.03.2024 г., постановено по гр. д. № 19535/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 63-и състав, е признато за установено, че В. Н. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/ сумата от 1512,13 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, ж.к. ****, за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., вкл. и сумата от 222,81 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. върху съответните главници; 2/ сумата от 43,43 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 03.04.2021 г., вкл, и сумата от 9,45 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч. гр. д. № 65931/2022 г. на СРС – 01.12.2022 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65931/2022 г. на СРС, като са отхвърлени исковете за следните суми и периоди: за сумата от 150,62 лева – главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот - апартамент № 19, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, ж.к. **** за период от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. вкл, и за сумата от 36,15 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. върху съответните главници, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част с оглед погасяването им по давност.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от общо 81,03 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 65931/2022 г. на СРС и сумата от общо 443, 16 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр. д. № 19535/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.

С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат С. К. К. – САК, сумата от 1 общо 37,83 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 65931/2022 г. на СРС и сумата от общо 37,83 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр. д. № 19535/2023 г. на СРС – за осъществена безплатна правна помощ и съобразно отхвърлената част на исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че по делото не е представено категорично и безспорно доказателство, че ответникът е вещен ползвател на имота, тъй като основанието за облигационна обвързаност на ищеца и ответника не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Сочи, че при наличие на вещен ползвател на имота, същото е в облигационно отношение, а не другите формални собственици. Поддържа, че съгласно константната съдебна практика потребител на топлинна енергия е единствено собственик или вещен ползвател на имота с надлежен документ – нотариален акт или договор за покупко-продажба на имот за процесния период и попълнена декларация за откриване на партида. Обобщава, че при съществуването на вещно право на ползване относно топлоснабдявания имот, неговият титуляр потребител би бил задължен за плащане на доставяна топлинна енергия, а не формалният собственик. Твърди, че съдът неправилно е приел, че се дължат и претендираните суми за лихва, въпреки че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството и не е установил изпадането на ответника в забава по реда на чл. 33, ал. 2 от Общите условия.

Сочи, че няма основание за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца. С оглед изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество – „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Третото лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника, чрез адвокат С. К., с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени исковете за следните суми и периоди: за сумата от 150,62 лева – главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот - апартамент № 19, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, ж.к. **** за период от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. вкл, и за сумата от 36,15 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. върху съответните главници, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част с оглед погасяването им по давност, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК при условията на разделност пасивно субективно и кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения 2 договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. При тези съображения неоснователни са твърденията на въззивника, че не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

От приетия като писмено доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.08.1990 г. се установява, че имот, представляващ апартамент № 19, на VI етаж, в жилищна сграда в блок 12, ход А, в комплекс Зона Б-5 е продаден на Х.Д.М.. По делото е представено и прието по делото саморъчно завещание, неоспорено от страните и според чието съдържание на 28.11.2018 г.

Х.Д.М. завещава на В. Н. М. всичките си движими и недвижими вещи. Видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание, последното е обявено на 18.12.2018 г. от нотариус А.Ш..

По делото е представена и декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание, подписана от В. Н. М., чиято автентичност не е оспорена, и с която декларира, че в завещанието е включен следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр.

София, район Възраждане, ж.к. „Зона Б-5“, бл. ****. При съвкупната преценка на събраните доказателства и за целите на настоящото производство се установява, че ответникът е носител на вещното право на собственост върху процесния недвижим имот и като такъв има качеството на потребител на топлинна енергия.

Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му доказателствена тежест да установи, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респективно, че има качеството на потребител. Доколкото не се твърди, а и не се установява ответникът да се е разпоредил с процесния недвижим имот преди процесния период, нито се установява да е учредено вещно право на ползване, ответникът е пасивно материално легитимирана страна да отговаря по иска.

Оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е уважил вземанията за лихви, при положение че ищецът не е ангажирал доказателства за публикуването на фактурите в интернет, е неоснователно. Ищцовото дружество претендира главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., за който период са приложими Общите условия, решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" - броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор", бл. 19/11.07.2016 г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ. Според чл. 33 ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо които намират приложение посочените общи условия, не е необходимо публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.

По оплакванията на въззивника, че не е налице основание за присъждане на възнаграждение за услугата дялово разпределение, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В този смисъл без дялово разпределение не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост. Следователно предоставянето на такава услуга е задължително.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на 3 лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. След изменението на посочената разпоредба (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредбата дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите при спазване на изискванията на наредбата и приложението към нея.