Решение № 18215 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18215 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110175638 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени от Н. П. П. срещу **** обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на П., извършено със заповед № II-09/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на ****, и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност ***** при ответника; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 26 250 лв. (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 12.06.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 22.10.2024 г. до 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 511,50 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни по трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 266,30 лв.

(след допуснати от съда изменения на размера на иска в проведените на 12.06.2025 г. и 10.07.2025 г. съдебни заседания), представляваща неизплатена част от обезщетение за 5 дни неизползван отпуск по трудов договор № ТД-062024/12.07.2024 г. за периода от 12.07.2024 г. до 21.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ за заплащане на 1 сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие несвоевременно и невярно подаване от работодателя на информация към НОИ, довело до неправилно и несвоевременно определяне на обезщетение по чл. 40 КСО, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищцата Н. П. П. твърди, че по силата на трудов договор № ТД-02- 2024/10.06.2024 г. е била в трудово правоотношение с ответника **** (***), в рамките на което е изпълнявала длъжността ***** до заемане на длъжността с конкурс, но не по-късно от 31.08.2024 г., с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 2 месеца, при непълно работно време от 6 часа и трудово възнаграждение от 3100 лв. Поддържа, че след провеждане на конкурс трудовият договор е бил прекратен на 12.07.2024 г., като на същата дата е сключен нов трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г., със срок до 31.12.2025 г., за заемане на същата длъжност, с уговорен в полза на работодателя нов срок за изпитване от 6 месеца, при пълно работно време от 8 часа и трудово възнаграждение от 3500 лв. Заявява, че извършеното със заповед № II-09/17.10.2024 г., връчена й на 22.10.2024 г., прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, произтичащо от втория трудов договор, е незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с чл. 70, ал. 5 КТ. В тази връзка се сочи, че се касае за сключване на два последващи трудови договора за една и съща длъжност, а именно: *****, при пълна идентичност на правата и задълженията, произтичащи от длъжностните им характеристики. Твърди, че различие се наблюдава единствено по отношение на продължителността на работния ден, срока на договора, срока на изпитване и размера на уговореното трудово възнаграждение. Поради това се счита, че уговорената с втория трудов договор клауза за изпитване е недействителна, което влече и незаконност на уволнението. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението посочва факта на уговаряне на срок за изпитване в повече от законоустановения такъв от 6 месеца (2 + 6 месеца). Поради това предявява искове за отмяна на уволнението и възстановяването й на предходно заеманата длъжност, като претендира обезщетение за оставане без работа в периода от 22.10.2024 г. до 22.04.2025 г. в размер на 26 250 лв. На следващо място ищцата излага съображения, че неплатено е останало и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, поради което претендира сумите в размер на 511,50 лв. - за 3 дни по трудов договор № ТД-022024/10.06.2024 г., и 266,30 лв. – незаплатена част от обезщетение за 5 дни по трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г. Допълва, че в периода от 17.07.2024 г. до 16.11.2024 г. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което своевременно е представила пред работодателя си съответните болнични листове, но той е забавил отчитането им пред НОИ, а освен това последният от тях е попълнен с грешни данни (посочени нулеви стойности в Приложение № 9), което е станало повод през м. 11.2024 г. в нейна полза да не бъде изплатено обезщетение за временна неработоспособност, поради което се е наложило подаване на искане до НОИ за преразглеждане на болничния лист и повторно изискване от работодателя да изпълни задълженията си за представяне на съответните данни. Описаното ищцата възприема като тенденциозно отношение от страна на работодателя чрез използване на репресивни мерки, оказало негативно влияние върху влошеното й емоционално и физическо състояние, тъй като освен последиците от неуспешна операция, която е претърпяла, и липса на мобилност в ръката, е почувствала безсилие и притеснение как да осигури собствената и на малолетното си дете издръжка. Претърпените от нея неимуществени вреди вследствие поведението на работодателя оценява на сумата от 3500 лв., чието заплащане също претендира. Претендира и разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **** (***) е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че уволнението е законосъобразно. Счита, че се касае за различие във вида на трудовите правоотношения, произтичащи от двата трудови договора, доколкото първият е сключен със срок до назначаването след конкурс, а вторият е сключен до завършването на определена работа, поради което било допустимо с новия трудов договор да се предвиди нов изпитателен срок. В тази връзка посочва, че не се касае за постоянен щат в предприятието на ответника, поради което *** е бил задължен да сключи втори срочен трудов договор с ищцата, доколкото първият е бил прекратен на друго правно основание в изпълнение на задължителните предписания на чл. 12 от ПМС № 157/2022 г. Сочи, че изпитателният срок на П. по първия договор не е изтекъл към момента на прекратяването му. Счита, че за работодателя е съществувала възможност да сключи втори трудов договор с изпитателен срок, при положение че има разлика в част от елементите на трудовото правоотношение, както е в настоящия случай с работните часове и размера на възнаграждението. Допълва, че недействителността на клаузата на втория трудов договор, с която се уговаря срок на изпитване в полза на работодателя, следва да се счита за санирана с оглед на факта на получаване от ищцата на по-високото трудово възнаграждение без възражения, тъй като в противен случай тя би се обогатила без основание за сметка на работодателя. Оспорва да е допуснал несвоевременно подаване на информация към НОИ за ползване на отпуск поради временна неработоспособност от ищцата, вследствие на което тя да е претърпяла неимуществени вреди. В тази връзка посочва, че надлежно е изпълнил задълженията си пред НОИ, поради което в полза на ищцата е заплатено съответното обезщетение в законовия срок. Оспорва да е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и причинно-следствена връзка между поведението на работодателя и твърдените вреди, каквито изначално оспорва да са настъпили. Сочи, че с електронно писмо от 31.10.2024 г. ищцата е уведомена от *** че болничният е подаден и регистриран в НОИ успешно и в срок. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът констатира, че в съдебно заседание на 10.07.2025 г., с нарочна молба ищцата е направила изявление за оттегляне на иска си по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г. за сумата от 511,50 лв., както и за оттегляне на иска си по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор № ТД-062024/12.07.2024 г. за разликата над 266,30 лв. до заявения в производството размер от 951,08 лв., но съдът се е произнесъл единствено по отношение на изменението на размера на иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ досежно трудов договор № ТД-062024/12.07.2024 г. чрез оттеглянето му за частта над сумата от 266,30 лв.

С оглед на обстоятелството, че ответната страна е дала съгласието си в съдебно заседание за оттегляне на исковете, в т.ч. и на иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ по трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г., съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 232 ГПК и производството в частта по този иск следва да бъде прекратено, като прекратяването следва да бъде отразено в диспозитива на настоящото решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между 3 страните е бил сключен срочен трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ за длъжността *****, със срок до заемане на длъжността въз основа на конкурс, но не по-късно от 31.08.2024 г. (т. VII). Договорът е сключен при условията на 6-часов работен ден, с уговорено месечно трудово възнаграждение от 3100 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 1% за всяка година трудов страж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно т. VI договорът е сключен с 2-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.

Първият сключен между страните трудов договор е прекратен със заповед № ЛС001/11.07.2024 г. на работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, считано от 12.07.2024 г. В заповедта е посочено, че на основание чл. 224, ал. 1 КТ на служителя се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни.

Установява се още, че на 12.07.2024 г. г. между страните е сключен нов срочен трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г. за същата длъжност (*****) на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с изпълнението на Оперативно споразумение между **** и **** С11.I6 от *****. Този договор е сключен при условията на 8-часов работен ден, с уговорено месечно трудово възнаграждение от 3500 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 2,50 % за всяка година трудов страж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно т. VII срокът на договора е 31.12.2025 г., а т. VI предвижда, че договорът е сключен с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.

Това трудово правоотношение е прекратено с процесната заповед № II09/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на **** на основание чл. 71, ал. 1 КТ поради прекратяване на договора в срока за изпитване, считано от 21.10.2024 г. В заповедта е посочено, че на основание чл. 224, ал. 1 КТ на служителя се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. в размер на 5 дни.

С всеки от посочените трудови договори е било уговорено, че служителят има право на 20 работни дни платен годишен отпуск.

Установява се, че при сключване на всеки от трудовите договори, респективно на 10.06.2024 г. и на 12.07.2024 г., на ищцата е бил връчен екземпляр от длъжностната характеристика за длъжността *****. Видно от съдържанието на представените по делото копия, длъжностните характеристики са идентични, като основната цел на длъжността е свързана с подпомагане дейността на Звеното за изпълнение на „Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България“ в ***.