Решение № 1637 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1637 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110150327 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „ЗАД Армеец” АД срещу „Бул Инс“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 555,08 евро (1085,64 лв.) – главница, представляваща 1/2 част от изплатено обезщетение по регресна претенция по щета № 10019030118494, за увреждания по лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“, с рег. № ********* от ПТП, реализирано на 12.07.2019 г. около 12:00 ч., в гр. София, при движение по бул. „адрес“ по посока Летище София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба в съда – 23.08.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 195,56 евро (382,48 лв.) – мораторната лихва върху посочената главница за период 22.08.2021 г. до 22.08.2024 г.

Ищецът твърди, че на 12.07.2019 г. около 12:00 ч., в гр. София, при движение по бул. „адрес“ по посока Летище София, лек автомобил „БМВ 530“ с ДК № ********* се движил зад голям камион, когато предприел маневра „смяна на пътната лента“ с цел изпреварване на камиона, след като е подал светлинен сигнал. Вече предприел изпреварването, водачът на описания 1 автомобил видял в крайно дясната част на пътното платно, което използва спряло/или движещо се с много бавна скорост, за да не изпусне отбивката за летището, по данни на водача на МПС „Опел Вектра“ с ДК № ********* водачът на което не се е съобразил с пътната обстановка и наличието на други превозни средства. Посочва, че настъпил сблъсък между двата леки автомобила, като на МПС „БМВ 530“ с ДК№ ********* са били нанесени материални вреди предимно в дясната част на автомобила, както ипо предната и задна броня. Сочи, че пътно - транспортното произшествие било документирано с Двустранен протокол за ПТП от 12.07.2019 г., като водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ признал вината си за ПТП. Твърди, че увреденият лек автомобил „БМВ 530“ с ДК№ ********* е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец” с полица № 0306X0445635, със срок на действие от 14.01.2019 г. до 13.01.2020 г., а към датата на застрахователното събитие лек автомобил „Опел Вектра“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при Застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД със срок от 27.09.2018 г. до 26.09.2019 г. След събитието, във връзка с подадено заявление за щета по застраховка „Каско” на МПС на 12.07.2019 г. и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор е била образувана в застрахователното ни дружество ликвидационна преписка (щета) № 10019030118494. Застрахованият лек автомобил е бил оценен от експерти на застрахователното дружество, като са описани повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП. Твърди, че с плащане на 16.07.2020 г., ЗАД “Армеец” в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС”, клауза „П - Пълно каско“ е изплатило обезщетение по ликвидационна преписка - щета № 10019030118494 за причинените на автомобил „БМВ 530“ с ДК№ ********* имуществени вреди в размер на 2171.29 лева., като в сумата са били включени и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Твърди, че е била отправена с регресна покана до ответника, получена на 04.08.2020 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение на лек 2 автомобил „Опел Вектра“. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и причинната връзка между твърдените вред за автомобил „БМВ 530“ с ДК№ ********* и настъпилото ПТП. Твърди, че виновен за настъпилия инцидент е водачът на автомобил „БМВ 530“ с ДК№ *********, който нарушил чл.25, ал.

2 и 41, ал. 1 от ЗДвП. В условията на евентуалност твърди съпричиняване в много висок рамзер. Оспорва иска по размер, доколкото причинените вреди били в по-нисък размер. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411 КЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване. В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, положителния факт на плащането, както и възражението за 3 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“, с рег. № *********, респ. че последният с поведението си е допринесъл за настъпването на щетите по посоченото МПС.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, положителния факт на плащането, както и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил лек автомобил „БМВ 530“ с ДК№ *********, като същият е допринесъл в повече от 50% за настъпилото ПТП.

От представената по делото застрахователна полица за застраховка „Каско“ се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“, с рег. № *********, е сключен договор за застраховка „Каско“ валидна към момента на настъпване на процесното ПТП.

На следващо място, от приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно: на 12.07.2019 г., около 12:00 часа, в гр. София, по бул. „адрес“ се движи лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“, с рег. № *********, където водачът предприема маневра за престрояване вдясно, при която реализира ПТП със спрелия в дясната лента за движение лек автомобил марка „Опел, модел „Вектра“, рег. № ********* като по този начин с поведението водачите и на двата автомобила са станали причина за реализирането на ПТП и настъпилите по л. а. „БМВ 530“ материални щети.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за оборване на посочената презумпция.

По делото се установи и че всички описани щети са настъпили вследствие на процесното ПТП.

В отношенията между страните по делото не е спорно, че ищцовото застрахователно дружество е изплатило застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 2156,29 лв. на 16.07.2020 г., а и това се установи от представеното платежно нареждане.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и се установи, 4 че към датата на ПТП по отношение на процесния лек автомобил марка „Опел, модел „Вектра“, рег. № Е1244КН е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото САТЕ се установи действителният размер на вредите, настъпили вследствие на процесното ПТП, който е дори по-голям от претендирания, предвид което следва да се присъди именно претендирания размер. В отношенията между страните не е спорен размерът на ликвидационните разходи.

От заключението на САТЕ се установи, че стойността необходима за възстановяване на увредения л. а. е в размер на 3483,47 лв., но доколкото ищецът претендира по-малка стойност, в съответствие с диспозитивното начало следва да се приеме за релевантна именно последната – 2171,29 лв., с включен размер на ликвидационните разноски от 15,00 лв.

По отношение на възражението за съпричиняване:

За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като установяването на това обстоятелство е било в тежест на ответника. По делото от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че настъпването на процесното ПТП се дължи на поведението и на двамата водачи, като и двамата от техническа гледна точка са имали възможност да предотвратят настъпването на ПТП, респ. същите следва да споделят по равно отговорността за настъпилия вредоносен резултат. Съдът определи, че приносът на водача на увреденото МПС възлиза на 50%, което не се и оспорва от ищеца. Именно поради тази причина същият претендира половината от 2171,29 лв. или 1085,64 лв., на колкото възлиза и отговорността на ответника.

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.

При това положение исковата претенция се явява принципно установена както по своето основание, така и по размер.

По отношение на възражението за изтекла давност:

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в 5 тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

По отношение на процесното вземане се прилага общата петгодишна погасителна давност.

Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск е предявен на 23.08.2024 г.

В случая давността за вземането е започнала да тече от момента на плащането на застрахователното обезщетение – 16.07.2020 г.

При това положение от 16.07.2020 г. до 23.08.2024 г. обективно не било възможно да изтече 5-годишният давностен срок за вземането.

Ето защо възражението за изтекла давност се явява неоснователно.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Наличието на главен дълг се установи по делото.