Решение № 90 от 13.06.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. ***, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело № 20251300500108 по описа за 2025 година

Производст***о е по реда на чл.435 ал.2, т. 7 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№06396/13.05.2025г. по описа на ЧСИ *** , от Община Б , представлявана от кмета на общината – ***, чрез процесуален предста***ел адв. И. срещу Разпореждане за образуване на изпълнително дело изх.№ 3330/23.04.2025г. по изпълнително дело № 20257240400233 по описа на ЧСИ *** с рег.№ 724 и район на действие ОС-*** в частта на приетите разноски, което разпореждане е материализирано и в ПДИ , изпратена до длъжника.

Иска се да бъде намален размера на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство от 500.00 лева на 200.00 лева.

Излага се в жалбата, че приемането на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер 500.00 лева, е неправилно,необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че липс*** доказателства за платено възнаграждение. Сочи се, че приетото възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и че единствените действия, извършени от адвоката на взискателя са образуване на изпълнителното производство и посочване на способа на изпълнение. Поддържа се, че община Б е с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представля*** правна сложност.

Общината е платила изцяло задължението в срока за доброволно изпълнение, което задължение е и в размер на 140.00 лева.

Заплащането на възнаграждение в по-голям размер се явявало прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

Сочи се, че с нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв.е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован.

В отговор, взискателят ПТЗ, чрез адв. ББ , оспорва жалбата като недопустима, като излага, че по искането по чл.78, ал.5 ГПК първо следва да се произнесе съдебния изпълнител, чиито акт подлежи на обжалване пред съда. Счита жалбата и за неосно***елна , като излага, че разноските са приети правилно и законосъобразно в установените размери от ЧСИ Т. Към датата на образуване на изпълнителното дело е било невъзможно да се предвиди какво би било процесуалното поведение на длъжника, поради което още с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано извършване на изпълнителни действия-налагането на запор върху банко***е сметки, което обосновава разноските от 200 лева за образуване, 200 лева за предприемане на изпълнителни действия, 50 лева за изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело и 50 лева.

Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

В моти***е към жалбата ЧСИ *** излага, че жалбата е неосно***елна, тъй като разноските са приети с акт , който ЧСИ не може да отмени сам.

Съдът приема, че жалбата е против действията на съдебен изпълнител, подадена на основание чл. 435 ал.2, т.7 ГПК.

Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото намира за установено следното:

Жалбата, заедно с мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК и сканирано копие на изпълнително дело № 20257240400233 са изпратени чрез системата за сигурно електронно връчване.

Изпълнителното дело е образувано по молба на ПТЗ на основание приложен към молбата изпълнителен лист , издаден на 02.04.2025 г. от Административен съд-***, и съгласно който жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата 140.00 лева – деловодни разноски.

Издадено е Разпореждане за образуване на изпълнително дело изх.№ 3330/23.04.2025г. по изпълнително дело № 20257240400233 по описа на ЧСИ ***, ***.5 от което са приети разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя 500 .00 лева. На основание чл. 428, ал.1 от ГПК , на 28.04.2025г. е разпоредено от ЧСИ Т изпращане на ПДИ на длъжника и такава е изпратена с изх.№ 3496/29.04.2025г, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 771.86 лева, от които 140.00 лева неолихвяемо вземане, 6.30 лева присъдени разноски , 500 лева приети разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар, 125.56 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ , дължими към 13.05.2025 г.

С молбата за образуване на изпълнително дело и в случай , че длъжникът не изпълни задължението в срока за доброволно изпълнение, е поискано налагането на запор върху банко***е сметки на длъжника.

В срока за доброволно изпълнение – на 08.05.2025г. видно от преводно нареждане от длъжника са погасени следните задължения 140.00 лева 2 неолихвяемо вземане, 6.30 лева присъдени разноски, 125.56 лева такси , съгласно ПДИ.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът намира следното: Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. По възражението, че искането за изменение на разпореждането в частта за разноските е неосно***елно, тъй като видно от моти***е на съдебния изпълнител, същият е отказал да измени същото ,като е приел, че приетите разноски не могат да бъдат отменени от него, а само по съдебен ред.

Жалбата е и осно***елна, поради следните съображения: Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – ***ози смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Относно приетия размер на адвокатското възнаграждение, видно е от ДПЗС от 16.04.25г. , че размерът от 500.00 лева е уговорен между страните, договорът е представен по изпълнителното дело на 16.04.2025г. заедно със заявлението за образуването му, и няма основание да не бъде приет като доказателство за извършени разноски. В същия е уговорено, че възнаграждението е за образуване и предприемане на изпълнителни действия, защита и предста***елство пред съдебен изпълнител. Възнаграждението е платено в брой, както е уговорено в договора за правна защита и съдействие, представен по изпълнителното дело, поради това неосно***елен е довода, че разноските са уговорени, но не са направени от взискателя.

Съгласно чл.10,т.1 от Тарифа №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 200 лева е минималния размер на възнаграждението за образуване на изпълнително производство, който размер следва да бъде заплатен от длъжника.

По отношение на размера, посочен в чл.10, т.2 от същата Тарифа, предвиден за процесуално предста***елство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съот***ното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, съдът намира, че такова възнаграждение не се дължи, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност, подлежащото на събиране вземане е в нисък размер, платено е в срока за доброволно изпълнение, и не са предприемани никакви процесуални действия по събирането му. Не е налаган запор, нито е правено проучване на банко***е сметки на длъжника. Самото искане за налагане на запор, видно от молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело, е подставено под условие, в случай, че сумата не бъде заплатена в срока за доброволно изпълнение. Видно е, че условието не се е 3 сбъднало.

В случая няма данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, поради което няма основание ***ежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания .

Дейст***елно, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Уговарянето ***ози момент на възнаграждение и по т.2 на чл.10 -за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя.

Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално предста***елство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания. Действията на пълномощника на взискателя се свеждат само до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Няма данни за извършване на други правни и фактически действия от страна адвоката на взискателя, освен подаване на шаблонна молба, т.е. липсва хипотезата на т.2 на чл.10 от Наредба № 1 от 2004г. Посочването на начина на изпълнение е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следо***елно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, с която са оттеглени поисканите изпълнителни способи и са посочени нови такива, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извърш*** действия по принудително събиране на дълга от 140.00 лева. Поради горното, дължимото възнаграждение е само това по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за МРАВ . Необосновано е и приемането на разноски 50.00 лева + 50.00 лева, като за пър***е се твърди, че са за изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело, тъй като дублират приетите от 200.00 лева за същото, доколкото действията по образуване на изпълнително дело се състоят именно в изготвянето на молба. За останалите приети 50.00 лева липсва изложение за какви действия на пълномощника са приети.

При съобразяване с дейст***елната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, с обема на извършените от адвокат пълномощника на взискателя правни действия и оказано съдействие, както и с размера на задължението предмет на изпълнителния лист - 140.00 лева, съдът приема, че жалбата е осно***елна.Определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 500.00 лева, като несправедливо, необосновано и прекомерно, следва да бъде намалено до размер от 200.00 лева.

Искането за присъждане на направените от жалбоподателя съдебно-деловодни 4 разноски в настоящото производство е неосно***елно независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неосно***елно предизвикан спор. В случая производст***о е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител, като взискателят /от***никът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. ***ози случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я разпореждане изх.№ 3330/23.04.2025г. на ЧСИ *** по изпълнително дело № 20257240400233 по описа на ЧСИ *** с рег.№ 724 и район на действие ОС-*** в частта на приетите разноски в размер 500.00 лева адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение, приети за събиране в полза на взискателя по изпълнително дело № 20257240400233 по описа на ЧСИ *** с рег.№ 724 и район на действие ОС-*** , в размер 200.00 лева.