Решение № 137 от 10.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7115/2024
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 21.05.2025
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 137 гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110207115 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Г. В. Й. с ЕГН**********, живеещ в с. Д. П. на ул. „**************, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „С. К.“ №********** на етаж III в апартамент VIII против Наказателно постановление №**************, издадено на ************** година от Началника на СОФИЙСКИЯ ОБЛАСТЕН
ОТДЕЛ на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ със седалище и адрес на управление в гр. С.на ул. „В.“ №**********.
Жалбопоподателят оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че моторното превозно средство, което управлявал, когато била извършена проверка от свидетеля К. Г. В. с ЕГН**********, бил нает от търговско дружество за извършване на превози. Именно посоченото търговско дружество имало необходимото удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България или заверено копие на Лиценз на общността за превоз на товари.
Свидетелят действително извършил справка в информационна система „Лицензи“ на ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА
АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ към
1
Министерството на транспорта и съобщенията на Република България, но тази система не съдържала данни за лиценз на моторни превозни средства, а за лиценз на превозвачи.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представя писмено становище, в което излага аргументи за основателност на жалбата и моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено.
Началника на СОФИЙСКИЯ ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, ответна страна по жалбата, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмено становище, в които навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:
На 15. IV. Министерството на транспорта и съобщенията на Република България издава на „Карилина груп“ ООД с ЕИК***************със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Р.с. №********** представлявано от управителката М. М. К. и от управителя Б. П. М. Лиценз на европейската общност за превоз на товари, валиден от същата дата до 14.
IV. 2029 година. От лиценза е издадено заверено копие №1207060010, представено по делото.
На 01. ІI. 2024 година „В. ГО“ ЕООД с ЕИК************** със седалище и адрес на управление в гр. София в жилищен квартал ********************** представлявано от управителя В. Г. Й., сключва с „*************“ ООД с ЕИК***************** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. ***************** представлявано от управителката М. М. К. и от управителя Б. П. М., приложен по делото договор за наем на движима вещ, по силата на който се задължава да му предостави товарен автомобил марка „***********“ модел „************“ с регистрационен №*************** за временно ползване за срок от 5 години, срещу което наемателят се задължава да му заплаща месечна наемна цена в размер от 500.00 лева.
На 28. II. 2024 година „Веди ГО“ ЕООД с ЕИК***************със седалище и адрес на управление в гр. С. в жилищен квартал ********************** представлявано от управителя Велин Г. Й., издава пътен лист №918568, представен по делото, за извършване на превоз от жалбоподателя с товарен автомобил марка „**********“ модел „*************** с регистрационен №********************. Според пътния лист превозът е обществен, а превозното средство е излязло от гаража на същата дата в 0800 часа.
Издадена е и представена по делото товарителница, в която „В. ГО“ ЕООД с ЕИК*************** е посочено като изпращач, превозвач и получател.
На 28. II. 2024 година около 10 55 часа свидетелят К. Г. В. с ЕГН********** на 2 длъжност инспектор в Софийската регионална дирекция на ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ към Министерството на транспорта и съобщенията на Република България извършва проверка в гр. София на ул. „Серафим Стоев“ на 100.00 метра след околовръстния път с посока на движение с. Казичене заедно със свой колега Андрей Г. Г.. Свидетелят спира за проверка товарен автомобил марка „ДАФ“ модел „ЦФ“ с регистрационен №СВ5617СХ, управляван от жалбоподателя. При извършената проверка жалбоподателят не представя нито удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България или заверено копие на Лиценз на общността за превоз на товари. Свидетелят и колегата му извършват справка в информационна система „Лицензи“ на ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ към Министерството на транспорта и съобщенията на Република България, не установяват лиценз за моторното превозно средство, затова издават акт за установяване на административно нарушение.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля К. Г. В. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, договор за наем, представен с жалбата, заверено копие на лиценз, представено с жалбата, пътен лист, представен с жалбата, и товарителница.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение под №02443 на 28. II.
2024 година от компетентно длъжностно лице – свидетелят К. Г. В. с ЕГН**********, заемащ длъжността инспектор в Софийската регионална дирекция на ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ към Министерството на транспорта и съобщенията на Република България, в присъствието на един свидетел.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Жалбоподателят представя при съставянето на акта товарителница, пътен лист, свидетелство за управление на моторно превозно средство и табела с регистрационен номер.
Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Началника на 3
Софийския областен отдел на ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ към Министерството на транспорта и съобщенията на Република България на 03. IV. 2024 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15. IV. 2024 година, а жалбата е приета от административнонаказващия орган на 25. IV. 2024 година: в срок.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
Според чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността, се наказва с глоба в размер на 2 000.00 лева – при първо нарушение. В настоящия случай се установи безспорно, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „*********“ модел ***********“ с регистрационен 4
№****************** за превозвача „В.ГО“ ЕООД с ЕИК***************със седалище и адрес на управление в гр. С. в жилищен квартал *******************, представлявано от управителя В. Г. Й.. Съдът стига до такъв извод, защото посоченото търговско дружество е записано именно като превозвач в представената при проверката товарителница.
Дружеството е издало и представения пътен лист. Затова съдът приема, че именно това дружество осъществява превоза, макар по делото да е представен договор за наем на моторното превозно средство от друго търговско дружество - „*************“ ООД с ЕИК***************** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Р. с.“ №*********, представлявано от управителката М. М. К. и от управителя Б. П. М. Ето защо съдът стига до извод, че на превозвача не е било издадено нито удостоверение за обществен превоз на товари, нито лиценз на Общността. Такива са били издадени на наемателя на моторното превозно средство, но според товарителницата и пътния лист, превозът не е осъществен от наемателя, а от собственика на моторното превозно средство.
По описания начин съставът на вмененото нарушение е осъществен.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че извършва обществен превоз на товари при ясното съзнание, че превозвачът няма издадено удостоверение за обществен превоз на товари или лиценз на Общността, а от това следва, че е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Поради горното жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, налагайки на жалбоподателя наказание глоба в размер на 2 000.00 лева. По аргумент от чл.
27, ал. 5 от Закона за административните нарушения и наказания този размер не подлежи на намаляване.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, процесното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
Разпечатката съдържа 58 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f09f1566-851c-4cca-8580-fe0d2147be44