Решение № 784 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110114417 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. П. П. срещу В. Б. Б..

Ищецът твърди, че по силата на договор за наем от 01.08.2018 г. ответникът му е предоставил за временно възмездно ползване следния недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, ........., състоящ се от: хол с преход към спалня, кухня, балкон и баня с тоалетна, срещу месечен наем в размер на сумата 500 лв., платим от 01-во до 10-то число на текущия месец. Наемателят се е задължил да заплаща в срок и всички текущи разходи за използване на имота – ел.енергия, вода, парно, общи разходи за почистване и поддръжка на входа.

При подписване на договора наемателят е заплатил на наемодателя депозит в размер на сумата 500 лв. в размер на един месечен наем.

На 03.07.2023 г. страните са подписали протокол за освобождаване на имота от наемателя. В протокола изрично е записано, че е констатирано пълно съответствие на находящите се в наетия апартамент вещи, описани в протокола при предаване на владението на имота.

В приемо-предавателния протокол изрично е записано, че наемателят се задължава да заплати всички режийни сметки за ел. енергия, вода, парно отопление до м.06.2023 г. вкл., както и сумата по изравнителната сметка, след което наемодателят се задължава да върне намиращия се в него депозит в размер на един месечен наем от 500 лв.

В съответствие с поетите от него ангажименти по договора наемателят своевременно е заплатил всички дължими суми за консумативни разходи (за ел. енергия, парно и вода), свързани с ползването на наетия имот до момента 1 на неговото освобождаване и предаването му на наемодателя. Въпреки това, наемодателят не му е върнал депозита.

В края на м.09.2023 г. наемателят е отправил покана до наемодателя да му възстанови внесения депозит в размер на един месечен наем, но ответникът е отказал да получи същата от куриерската фирма и не отговаря на обажданията на наемателя.

С оглед изложеното счита, че има вземане към ответника за сумата 500 лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по прекратен договор за наем.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62252/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Б. Б.. Твърди, че на 01.08.2018 г. е сключил с ищеца договор за наем за срок от три години, продължен до 01.08.2023 г. Твърди, че заплатеният от наемателя депозит в размер на сумата от 500 лв. не подлежи на връщане, тъй като същият е послужил за погасяване на задължението за заплащане на последния месечен наем – за м.07.2023 г. или за погасяване на задължение за заплащане на неустойка. Излага съображения относно уговорените с договора за наем начини за предсрочното му прекратяване, като твърди, че не е породило такова действие освобождаването на имота от страна на наемателя, тъй като наемодателят е изпълнил задължението си да му предостави вещта за ползване, а дали наемателят ще го упражнява е без значение за възникналата помежду им договорна връзка. С оглед изложеното счита, че: между страните е било налице договорно правоотношение до изтичане срока на договора – 01.08.2023 г., поради което наемателят дължи наем и за м.07.2023 г.; договорът е прекратен едностранно от наемателя в разрез с уговорените начини за прекратяването му по т.5.1-4 от договора, поради което в полза на наемодателя е възникнало вземане за неустойка по т.6.1 в размер на сумата 500 лв.

Прави възражение за прихващане с вземането си към ищеца за: сумата 500 лв., представляваща неизплатен наем за м.07.2023 г., евентуално, сумата 500 лв., представляваща неустойка по т.6.1 от договора.

Твърди, че за имота са останали неизплатени и режийни разноски в размер на сумата от общо 107, 11 лв., дължими към „Топлофикация София“ ЕАД, заплатени от наемодателя на 08.09.2023 г., по отношение на които не следва да се зачита погасителен ефект на плащането на наемателя с платежно 2 нареждане от 11.09.2023 т., тъй като към този момент задълженията вече са били платени от наемодателя.

Моли съда да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Б. Б. предявява насрещен иск по чл.211 ГПК срещу Д. П. П. за сумата 107, 11 лв., представляваща дължими от наемателя комуналните разходи за имота, от която: сумата 40 лв., представляваща задължение по фактура № **********/31.07.2023 г., изд. от „Топлофикация София“ ЕАД за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.; сумата 67, 11 лв., представляваща задължение по фактура № 1502118130/30.06.2023 г., изд. от „Топлофикация София“ ЕАД за периода 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г., от която: сумата 59, 75 лв. стойност на топлинна енергия; сумата 1, 64 лв. цена на дялово разпределение; сумата 0, 01 лв. мораторна лихва.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск да му заплати посочените суми. Претендира законна лихва от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск Д. П. П. е депозирал отговор на насрещния иск, с който го оспорва. Твърди, че сумите, които се претендират, са били изцяло платени от него в полза на „Топлофикация София“ ЕАД с платежно нареждане от 11.09.2023 г. Моли съда да отхвърли насрещния иск.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 13.11.2023 г. заявителят Д. П. П. е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Б. Б. за сумата 500 лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по прекратен договор за наем.

С разпореждане от 21.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Безспорно е между страните и се потвърждава от представения по делото договор за наем от 01.08.2018 г., че по силата на същия В. Б. Б. в качеството на наемодател е предоставил на Д. П. П. в качеството на наемател 3 за временно възмездно ползване следния недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, ........., състоящ се от: хол с преход към спалня, кухня, балкон и баня с тоалетна /т.1.1/ срещу месечен наем в размер на сумата 500 лв., платим от 01-во до 10-то число на текущия месец /т.2.1/.

Наемателят се е задължил да заплаща в срок и всички текущи разходи по поддръжка и използване на имота като ел.енергия, вода, парно, общи разходи за чистене и др. подобни /т.3.17/.

Договорът е сключен за срок от три години, считано от 01.08.2018 г.

/т.4.1/, като е уговорено, че ако никоя от страните не уведоми писмено другата в едномесечен срок преди изтичане на неговото действие за желанието си за прекратяване на договора или предоговаряне на условията, същият продължава своето действие за още две години при същите условия /т.4.2/.

Безспорно е между страните, че при подписване на договора наемателят е заплатил на наемодателя уговорен депозит от 500 лв. в размер на един месечен наем, което се потвърждава и от самия договор за наем, в който е посочено, че при подписването му наемателят предоставя депозит в размер на един месечен наем (500 лв.) на наемодателя, като договорът изпълнява функцията на разписка.

Страните не спорят и че на 03.07.2023 г. са подписали протокол за освобождаване на имота от наемателя, представен по делото. В същия се сочи, че във връзка с прекратяване на договора се констатира пълно съответствие на описаните находящите се в апартамента вещи, описани в протокол от 01.08.2018 г., в т.ч. са предадени 2 бр. ключове от външна блиндирана врата, 1 бр. ключ от междинна врата и чип за входна врата. В протокола е посочено, че наемателят се задължава да заплати всички режийни сметки (ток и вода) до м.06.2023 г. вкл., както и сумата за изравнителна сметка, след което наемодателят се задължава да върне намиращия се в него депозит в размер на един месечен наем от 500 лв.

Представена е прогнозна фактура от 30.06.2023 г., изд. от „Топлофикация София“ ЕАД за процесния имот с получател: В. Б. Б. за м.06.2023 г. за сумата 67, 10 лв. със срок за плащане – 14.08.2023 г., както и обща фактура от 31.07.2023 г., изд. от „Топлофикация София“ ЕАД за процесния имот с получател: В. Б. Б. за отчетния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 40, 85 лв. със срок за плащане – 14.09.2023 г.

Видно от платежно нареждане от 11.09.2023 г., наемателят е заплатил на „Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер 107, 95 лв., посочвайки като основание фактура № ********** и фактура № 1502118130, съответстващи по номера на представените по делото прогнозната фактура за м.06.2023 г. на стойност 67, 10 лв. със срок за плащане – 14.08.2023 г., и общата фактура от 31.07.2023 г. за отчетния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на стойност 40, 85 лв. със срок за плащане – 14.09.2023 г.

Представени са доказателства за заплатени от наемателя задължения към „Софийска вода“ АД, както следва: по фактура от 11.05.2023 г. – сумата 4

14, 68 лв., платена на 17.05.2023 г.; по фактура от 09.06.2023 г. – сумата 14, 68 лв., платена на 14.06.2023 г.; по фактура от 11.07.2023 г. – сумата 21, 47 лв., платена на 17.07.2023 г.

Представени са и доказателства за заплатени от наемателя задължения към „Електрохолд Продажби“ АД, както следва: по фактура от 14.07.2023 г. – сумата 14, 54 лв., платена на 17.07.2023 г.

От своя страна ответникът и ищец по насрещния иск - наемодателят, представя разписка от 08.09.2023 г. за извършено чрез „EasyPay“ плащане в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на задължени за процесния имот в общ размер на 181, 66 лв., в т.ч. сума в общ размер на 67, 11 лв. по фактурата от 30.06.2023 г., сумата 73, 70 лв. по фактура за м.07.2023 г. и сумата 40, 85 лв. по общата фактура от 31.07.2023 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за наем за процесния имот; че е предал на ответника сума в размер на 500 лв., представляваща уговорен депозит; прекратяването на договора и сбъдване на условието за връщане на депозита в претендирания размер.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже връщане на депозита.

Безспорно е между страните и се потвърждава от представения по делото договор за наем от 01.08.2018 г., че по силата на същия В. Б. Б. в качеството на наемодател е предоставил на Д. П. П. в качеството на наемател за временно възмездно ползване следния недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, ........., състоящ се от: хол с преход към спалня, кухня, балкон и баня с тоалетна /т.1.1/ срещу месечен наем в размер на сумата 500 лв., платим от 01-во до 10-то число на текущия месец /т.2.1/.

Наемателят се е задължил да заплаща в срок и всички текущи разходи по поддръжка и използване на имота като ел.енергия, вода, парно, общи разходи за чистене и др. подобни /т.3.17/.