Решение № 147 от 26.05.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 374/2022
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 26.05.2022
- В сила
- 27.05.2022
- Състав
- Пламен Дацов, Светла Букова, Димитър Фикиин
Цитирани разпоредби
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.82, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.86, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Дацов
Членове:
Димитър Фикиин
Светла Букова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА - София Р. Г.
Сл. като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за възобновяване № 20221000600374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от главния прокурор за възобновяване на нохд № 462/20 г. по описа на СРС. По същото с присъда от 09.11.2021 г. А. В. М. е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК и за същото му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години.
В искането се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е приложена разпоредбата на чл.66 НК при осъжданията на М.. Преди изтичане на петгодишния срок за настъпване на реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 НК за осъждането по нохд № 1176/12 и по нохд № 6/16 г. по описа на РС - Видин, е извършил настоящото престъпление по чл.195, ал.1 НК, поради което незаконосъобразно с постановената присъда е отложено изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода. Отделно съдът не е изяснил дали е заплатена глобата, наложена му по нохд № 6/16 г., респ. образувано ли е изпълнително производство за принудителното й събиране. Въз основа на това се прави искане да се възобнови производството, като делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред САС представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа направеното искане, като счита, че същото следва да се уважи с възобновяване на производството по делото.
Осъденият А.М. изразява становище си, че делото не следва да се възобновява, тъй като вече е започнал изтърпяването на наложеното наказание, независимо от 1 отложеното ефективно изпълнение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в постъпилото искане и материалите по делото в съответствие с правомощията си в настоящото производство, прие следното:
Депозираното от главния прокурор на РБ искане за възобновяване на производството по нохд № 462/20 г. на СРС е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК /депозирано е на 30.03.2022 г./ и е допустимо, тъй като се отнася до окончателен съдебен акт, за който не е била извършена проверка по инстанционен ред. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения.
По нохд № 462/2020 г., чието възобновяване е предмет на настоящото искане, с присъда от 09.11.21 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.194, ал.1 НК, извършено на 23.09.2019 г., на А. В. М. по реда на чл.54 НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
Преди извършване на това престъпление, А. В. М. е бил двукратно осъждан, като със значение за настоящото е това по нохд № 6/16 г. и по нохд № 396/18 по описа на РС – Видин. Отделните наложени наказания по посочените производства са групирани по реда на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК по нчд № 639/18 г. и е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като е присъединено наказание глоба в размер на 1000 лв. Преди това по нохд № 1176/12 г. по описа на РС- Видин с присъда в сила от 18.10.2012 г. за престъпление по чл.234, ал.1 НК, извършено на 31.05.2012 г. му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му по чл.66, ал.1 НК за срок от три години лишаване от свобода за срок от шест месеца. То е изтърпяно ефективно след привеждане по реда на чл.68, ал.1 НК в периода от 09.09.2015 до 28.06.2016 г.
Пълните данни за съдимостта на лицето са били известни на съда, постановил последната присъда, който не ги е обсъдил подробно, а е счел, че съдебното минало на М. позволява приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Така извършената преценка противоречи на закона, тъй като в процесния случай не е настъпила реабилитация за предходните осъждания на лицето. Заличаване на последиците от осъждането по право е допустимо в случаите, когато в определен срок не е извършено друго престъпление, а в процесния очевидно това не е така. М. е започнал престъпната си дейност още през 2012 г., като и за първоначалното осъждане по нохд № 1176/12 г. на РС – Видин не е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1 НК, тъй като в рамките на определения му изпитателен срок е извършил престъпленията по нохд № 6/16 г. и по нохд № 396/18 по описа на РС – Видин. За тях също не би могла да настъпи реабилитация по право при липсата на такава за осъждането по нохд № 1176/12 г. На основание чл.88а, ал.1 и ал.3, вр. чл.82, ал.1, т.4 НК последиците на същото биха се заличили едва към 28.06.2021 г. /т. е. пет години след изтърпяване на приведеното в изпълнение тримесечно наказание лишаване от свобода, считано от 28.06.2016 г./.
Очевидно към датата на извършване на последното престъпление – 23.09.19 г. това условие не е настъпило и поради това М. не би могъл да се счита за неосъждан, което да обуслови възможността за поредно отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, както е направено с постановената присъда.
Принципно верни са и изложените съображения в искането, касаещи неизясненото изпълнение на присъединеното наказание глоба, като без да е необходимо преповтарянето им, следва да се отбележи, че в процесния случай плащането на същата и евентуалното образувано изпълнително производство е от значение единствено за настъпването на реабилитация по нохд № 6/16 г., по което също е било наложено наказание лишаване от свобода. От значение за невъзможността 2 за повторно отлагане на последното наложено наказание лишаване от свобода, обаче е вече посоченото за ненастъпила реабилитация по първото осъждане, поради което е ирелевантно подробното изясняване на обстоятелството платена ли е глобата от 1000 лв.
При постановяването на присъдата съдът не е обсъдил в пълнота така посочените всички значими за отговорността на лицето въпроси, което е довело до нарушаване на материалния закон по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 НПК. Поради това за отстраняване на посоченото нарушение е необходимо съдебният акт да се отмени по реда на настоящото производство, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС. Така направеният извод не се променя с оглед твърденията на осъденото лице за вече изтеклия период от постановяване на присъдата, през който счита, че е започналото изтърпяване на наложеното наказание, доколкото последното е незаконосъобразно определено.
Така мотивиран и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Софийски апелативен съд, РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 462/20 г. по описа на СРС, като ОТМЕНЯ постановената по същото присъда от 09.11.2021 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3