Определение № 14761 от 28.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14761 гр. София, 28.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110116671 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 149826/08.05.2024 г. и молба с вх. № 182792/04.06.2024 г./ на В. М. В., Д. И. М., Д. Г. В. и С. В. Т. срещу В. С. Ц. и К. Г. С., с която са предявени: установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищците са съсобственици по наследство и земеделска реституция на поземлен имот с идентификатор **********04.1908 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 01.04.2024 г., при следните квоти: за В. М. В. – 1/20 ид. ч., за Д. И. М. – 1/10 ид. ч., за Д. Г. В. – 1/30 ид. ч., за С. В. Т. – 1/90 ид. ч.; евентуално съединени помежду си установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 2, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между двамата ответници договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на нотариус ************, с рег. № ********** на НК, с район на действие СРС, в частта, с която са прехвърлени 24/25 ид. ч. от процесния поземлен имот, поради невъзможен предмет, а при условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави. Молят за отмяна на констативен Нотариален акт № 100, том I, рег. № 10802, дело № 72/21.11.2023 г. на нотариус ************, с рег. № ********** на НК, с район на действие СРС, в частта, с която ответникът В. С. Ц. е признат за собственик на процесния поземлен имот.

С Определение № 11576/11.03.2025 г., връчено на ищците на 18.03.2025 г., им е указано, в 1-седмичен срок от получаване на препис от него да изложат фактически твърдения, обосноваващи правния им интерес от исковете за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на нотариус ************, с рег. № ********** на НК, с район на действие СРС – за разликата над сбора от идеалните части от процесния имот, за които те претендират право на собственост, до 24/25 ид. ч.

Разяснено им, е че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната в 1 частта по исковете за нищожност на договора за покупко-продажба.

В срок е подадена от ищците молба с вх. № 100517/20.03.2025 г., с която обосновават правния си интерес от установяване нищожност на договора в предявения обем с това, че по този начин биха елиминирали ответника С. от съсобствеността, което би имало значение в бъдеща делба, биха изключили възможността той да се позове на добросъвестно владение и биха имали право да изкупят от ответника Ц. неговата идеална част от недвижимия имот.

Съдът намира, че с подадената молба от 20.03.2025 г. ищците не обосновават правен интерес да искат прогласяване нищожност на сключения между ответниците договор за покупко-продажба за повече идеални части от имота от тези, върху които всеки един ищец заявява собственически права.

В Определение № 53/06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4727/2019 г. на ВКС, IV ГО, е прието следното: „Наличието на правен интерес при предявен иск за нищожност се преценява винаги с оглед конкретните твърдения, изложени в исковата молба… Правен интерес от предявяване на установителния иск за нищожност би имала само страната по сделката и нейните универсални правоприемници. Едно трето на сделката лице изобщо не би имало интерес от подобно установяване, дори да е съсобственик на недвижимия имот, защото пороците, засягащи разпореждането на другия съсобственик с неговата част, не влияят върху правната му сфера. Това е така, защото никой от съсобствениците не може да черпи права от пороци, засягащи други части от имота. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция.

Правен интерес от предявяване на иска е налице само по отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор, а третото лице, което не е страна по сделката, не разполага с иск за прогласяване на нищожността й, тъй като с извършване на сделката правната му сфера не е засегната. Съществуващата съсобственост може винаги да бъде прекратена чрез предявяване на иск за делба… Интересът да оспори с иск сделката, в която не е участвал, произтича от правото му на изкупуване. Ако то не бъде заявено, отпада и правният интерес да я оспорва.“.

В настоящото производство ищците претендират собственост върху конкретни идеални части от поземления имот, придобити по наследство и земеделска реституция, поради което и изхождайки от логиката на разсъждения в горепосоченото определение, те имат правен интерес да искат прогласяване за нищожен на договора в частта, с която ответникът Ц. /съсобственик на имота, притежаващ 1/25 ид. ч. – по техни твърдения/ се е разпоредил с повече от притежаваните от него идеални части, но само до размера на идеалните части, които всеки един ищец твърди, че притежава. Разпореждането на ответника Ц. с идеални части, които според ищците не са негови, но не са и на ищците, по никакъв начин не влияе на тяхната правна сфера.

Не следва различен извод от позоваването в уточнителната молба от 20.03.2025 г. на възможността в бъдеще да бъде извършена делба. Действително за съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост наред с него, но в случая ищците не 2 оспорват договора в частта, с която е прехвърлена притежаваната от ответника Ц. 1/25 ид. ч. от процесния имот, което сочи на извод, че ответникът С. при всички случаи в една бъдеща делба би имал качеството на съсобственик, респ. не би могъл изцяло да бъде елиминиран като такъв чрез исковете за нищожност на договора.

Доводът в уточнителната молба от 20.03.2025 г., че ищците имат правен интерес от установяване нищожност на договора между ответниците в заявения обем поради възможността да бъде прекъсната по този начин придобивната давност на ответника С., също е неоснователен, защото искът за нищожност не е основание за прекъсване на давността по чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Тази разпоредба визира като основание за прекъсване на давността предявяването само на иск за собственост или иск за делба, но не и предявяването на други искове, свързани с вещта – предмет на владението.

Не следва извод за наличие на правен интерес за ищците за установят нищожност на договора между ответниците за повече идеални части от имота, отколкото ищците твърдят, че притежават, и от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. В случая ищците не твърдят процесните 24/25 ид. ч. от имота да са били собственост на ответника Ц. преди прехвърлянето /дори напротив – оспорват това обстоятелство и именно него навеждат като порок на договора/, респ. по отношение на тези идеални части възможността ищците да ги изкупят от ответника Ц. е неприложима.

Предвид изложеното съдът намира, че евентуално съединените искове за установяване нищожност на договора, сключен между ответниците, са частично недопустими – по отношение на всеки ищец за разликата над идеалните части от имота, които той твърди, че притежава, до посочените в уточнителната молба от 04.06.2024 г. 24/25 ид. ч. Ето защо исковата молба в съответната част следва да бъде върната на основание чл.

130 ГПК, а производството – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр. д. № 16671/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав – в частта по предявените евентуални искове за прогласяване нищожност на сключения между В. С. Ц. и К. Г. С. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на нотариус ************, с рег. № ********** на НК, с район на действие СРС, както следва: исковете на В. М. В. – за разликата над 1/20 ид. ч. до 24/25 ид. ч. от процесния имот; за Д. И. М. – за разликата над 1/10 ид. ч. до 24/25 ид. ч. от процесния имот; за Д. Г. В. – за разликата над 1/30 ид. ч. до 24/25 ид. ч. от процесния имот; за С. В. Т. – за разликата над 1/90 ид. ч. до 24/25 ид. ч. от процесния имот, и ПРЕКРАТЯВА производството в посочените части.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски 3 съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4