Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 03.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10604/2022
Вид
Решение № 21
Подписан
03.01.2023
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.10 и ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.14 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИН при участието на секретаря МК като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело № 20221110210604 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 22-4332-012274 от 04.07.2022г., началник група при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на С. Ж. С. с ЕГН ********** наказание – глоба в размер 200/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като изтъква, че не е бил надлежно уведомен за прегратяване на регистрацията на управляваното от него моторно превозно средство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като поддържа искането за отмяна на наказателното постановление по съображения аналогични с изложените в жалбата.

Въззиваемата страна Началник група при СДВР-ОПП, редовно призована, не изпращат представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Ж. С., ЕГН **********, с постоянен адрес- **********, правоспособен водач на МПС, категория В на отчет в СДВР.

Лек автомобил, марка „****“, с рег. № ********* бил собственост на жалбоподателя С. С., като по отношение на същия бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по полица BG/02/*********, със срок на действие от 07.03.2021г. до 06.03.2022г. Договорът обаче бил прекратен на 22.12.2021г., в която връзка и на основание чл.574, ал.10 КЗ на 20.08.2021г. от Гаранционен фонд било изготвено Уведомление изх. № *****/03.01.2022г. до собственика на МПС с рег. № 1

*********- жалбоподателя С.. Липсват данни дали и кога същото е било връчено, но действието на застрахователния договор не било продължено, поради което от Гаранционен фонд по електронен път било изпратено уведомление до ОПП-СДВР. Въз основа, на същото и на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, на 01.02.2022г., регистрацията на лекия автомобил марка „****“, с рег. № ********* била служебно прекратена, поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Липсват данни за настъпилото служебно прекратяване да е уведомен собственика на МПС или друго лице, респективно да са иззети свидетелството за регистрация или регистрационните табели на същото.

На 15.02.2022 около 00:57ч. в гр. София, жалбоподателят С. С. управлявал посоченото по-горе превозно средство, по бул."Петко Ю.Тодоров" с посока на движение от ул."Бяла черква" към бул. "България", когато бил спрян за проверка от патрул на ОППСДВР. В хода на извършена проверка от страна на органите на МВР, същите констатирали, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 ЗДвП.

Във връзка с установеното при проверката, бил съставен АУАН, серия GА, бланков № 518326, който не е приложен към административно-наказателната преписка. След съставяне на цитирания АУАН преписката била изпратена в СРП за преценка относно наличието на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК. С Постановление от 22.06.2022г. по пр.пр. № 11247/2022г. по описа на СРП, било отказано образуването на досъдебно производство по съображения за явна незначителност на обществената опасност и преписката била върната на ОПП-СДВР.

При това било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 22-*** от 04.07.2022г., началник група при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на С. Ж. С. с ЕГН ********** наказание – глоба в размер 200/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства: НП № 22-*** от 04.07.2022г., Справка за картон на водача С. Ж. С., Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и други заповеди за компетентност на наказващия орган, Постановление за отказ да се образува наказателното производство по пр. пр. № 11247/2022г. по описа на СРП, Справка за регистрация на МПС с рег. № *********, Справка от Гаранционен фонд с приложени към същата Уведомление № *****/03.01.2022г. и таблици за статуса на ЗГО на превозното средство. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Предвид на това и с оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, както и на спор по правото, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.

Съгласно отразеното в обжалваното наказателно постановление административнонаказателното производство е образувано по реда на чл.36, ал.1 ЗАНН въз 2 основа на съставен АУАН серия серия GА, бланков № 518326/15.02.2022 година, съставен от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, но същият не приложен към административнонаказателната преписка. Действително по делото са налице данни за отпочване на производството в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, а именно "...прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.", в който случай АУАН не е необходим, но такова отбелязване в НП липсва. Предвид на това съдът намира, че е налице смесване на хипотезите на чл.36, ал.1 и ал.2 ЗАНН, като от една страна в титулната част се твърди, че наказателното постановление е издадено въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение- серия GА, бланков № 518326/15.02.2022г., но такъв не е приложен, а от друга в диспозитива на същото се цитира постановлението за отказ да се образува ДП по пр.пр. № 11247/2022г. по описа на СРП.

Посочената амалгама на хипотезите обаче съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, т.к. не позволява да се определи акт, с който е поставено началото на административно-наказателното производство. Обстоятелството, че не е приложен АУАН не позволява да се проверят неговите съдържание и реквизити, дали същият отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, както и дали са спазени правилата по съставяне и предявяване на административното обвинение. От друга страна жалбоподателят С. не е участвал в производството пред СРП, нито пък постановлението за отказ да се образува наказателно производство му е било връчвано, поради което не може да се приеме и, че въз основа на същото той е узнал за отпочване на производството по административно наказване. С оглед на изложеното съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя, доколкото, предвид наличните по делото документи, следва да се приеме, че едва с връчване на наказателното постановление същият е бил надлежно уведомен за фактическите и правни рамки на административното обвинение, което е недопустимо и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Що се отнася до обжалваното НП, то същото е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 на Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. и приложената заповед за заеманата от ГБ длъжност.

При съставянето на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същото, отразени в чл.57, ал.1 ЗАНН, като съдържа достатъчно ясно и пълно описание на извършеното нарушение- време, място, както и конкретика относно изпълнителното деяние, и нарушената законова разпоредбачл.140, ал.1 ЗДвП, но по изложените по-горе съображения това обстоятелство не санира неяснотата относно реда за започване на производството.

С наказателно постановление (НП) № 22-4332-012274 от 04.07.2022г. на началник сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР на С С. е наложено наказание за допуснато нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно. Описаната в НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС- лек автомобил марка „****“ е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата извършено на 01.02.2022г. чрез въвеждане на данни в информационната система на ОПП-СДВР. При това като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на град София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Съгласно чл.6, ал.1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия 3 случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя С., което се субсимира под състава на административно нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултата на данните получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен собственика на когото е регистриран автомобила, въпреки изричното указание на чл.143, ал.10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Въпреки изричното запитване на съда от страна на въззиваемата страна не са представени каквито и да е доказателства за уведомяване на собственика относно прекратяване на регистрацията. Нещо повече, таково въобще не се твърди да е извършено от контролната администрация като в представената справка, относно данните по регистрацията на превозното средство се цитира единствено датата 03.01.2022г., свързана с уведомлението от Гаранционния фонд по чл.574, ал.10 КЗ. Получаването на последното обаче само по себе си не води до възникване на основание за дерегистрация, а освен това видно от информацията, предоставена от Фонда, същия не разполага с информация относно момента на връчване на уведомленията по чл.574, ал.10 и ал.11 КЗ, поради което няма как да е предоставил такава на контролните органи. Иначе казано по делото отсъстват каквито и да е данни, както уведомлението за липсваща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилисти, така и уведомлението за извършената дерегистрация да са били съобщени на собственика на МПС- жалбоподателя С. С..

В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 НК вр. чл.11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, въпреки изричното запитване на съда, извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, при което не може да се твърди и, че същата е известна на лицето. Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от страна на С. С. е налице и още едно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.