Решение № 23217 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23217 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110123002 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Л. Т. срещу „..........“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30,89 лв., представляваща консумативни разноски за потребена електрическа енергия по Фактура № ......232 от 09.02.2025 г., за абонатно съоръжение на адрес гр. ........., собственост на ответника, с която сума ищецът се е обеднил за сметка на неоснователното обогатяване на ответника, ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до окончателното й плащане.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е председател на УС на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ........... Сочи, че СЕС представлява комплекс от три входа – „А“, „Б“ и „В“ и двор, свързани през приземните етажи, както и през двора.

Поддържа, че вх. „А“ и вх. „Б“ притежават едно общо абонатно съоръжение, разположено в частта на вх. „Б“, а вх. „В“ притежава самостоятелна абонатна станция. Твърди, че на 10.04.2025 г. е издадена от „Е“ ЕАД Фактура № ......232 на стойност 30,89 лв. с получател „етажна собственост общ“, за обект с адрес гр. ........., клиентски № .......1976, абонатен № 9315038098. Заявява, че е преустановена доставката на електроенергия към абонатната станция поради липса на заплащане на изразходваната електроенергия от страна на ответника – собственик на АС, към третото лице. Твърди се, че ищецът е заплатил процесната фактура, за да бъде възстановено електроподаването в абонатната станция, което следва да се квалифицира като неоснователно обогатяване. Моли за уважаване на иска.

Претендира присъждане на разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че налице е злоупотреба с правото на иск, доколкото са налице образувани 5 бр. граждански дела за всяка една от заплатени суми по издадените фактури във връзка процесния имот. Прави искане за съединяване на гр.д. № 20645/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав, гр.д. № 20643/2025 г. по описа на СРС, 26-и състав, гр.д. № 44870/2025 г. по описа на СРС, 34-ти състав, и гр.д. № 44878/2025 г. по описа на СРС, 125-и състав, за разглеждане в едно производство. Поддържа, че ищецът основава исковите си претенции на договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. Твърди, че е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Сочи се, че партидата не е била 1 прехвърлена на името на ответното дружество поради липса на подадена обратна връзка от страна на клиентите след инсталиране на електромери от „Е..“ ЕАД. Била подписана декларация от ищеца, че електрическата енергия ще бъде ползвана за захранване на АС и разходите й по заплащането ще бъдат за сметка на ЕС. Заявява, че по делото не са представени доказателства относно собствеността на процесната АС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото съдът е посочил с цифри правната квалификация на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но видно от доклада по делото и разпределената доказателствената тежест твърдените от ищеца факти и обстоятелства, както и заявения петитум са подведени под правилната правна норма, а именно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с какъвто именно иск съдът е сезиран, поради което следва да се произнесе по така предявения иск.

За основателността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно наличието на неоснователно разместване на имуществени блага; обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; причинно – следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно, а именно размера на разходите за ел. енергия за обект, находящ се в гр. .......... В тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за обогатяването, както и правоизключващото си възражение, че разходите следва да се заплащат от ЕС.

Страните по делото не спорят, че в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. .........., състояща се от три входа, за вход А и Б има едно общо абонатно съоръжение, разположено в частта на вх. „Б“ и самостоятелна абонатна станция във вх. „В“. Видно от приобщения договор за присъединяване на клиент, който ще ползва топлинна енергия за битови нужди №ДП-1/21.02.2023 г., сключен между ответното дружество и „Б......“ ООД за строеж в поземлен имот с идентификатор ........741, находящ се в гр. .........., ул. „П..........“ ......., УПИ .....-.......690, ....... топлопреносното предприятие е поело задължение да изгради за своя сметка да въведе в експлоатация присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция (чл. 1, ал. 2 ). Според чл. 4 от същия договор енергийните обекти и съоръжение, изградени от топлопреносното предприятие стават негова собственост.

Изграждането и въвеждането в експлоатация на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция не се оспорват от страните като по делото е прието и разрешение за ползване №СТ-05-374/17.07.2024 г., съгласно което освен жилищна сграда с магазини, гаражи са въведени в експлоатация и уличен топлопровод по ул.

„П..........“, сградно топлофикационно отклонение и оборудване за абонатна станция за захранване на жилищна сграда в УПИ .....-.......690, ....... за жс с магазини, ......., м. „Г........“, ......... От приобщеното удостоверение изх. №94-00-3568-1/28.11.2024 г. на „Географска информационна система – София“ ЕООД и Заповед на кмета на Столична община №СОА24РД07-527/12.09.2024 г., е видно, че за многофамилна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ........741, стар номер УПИ .....-.......690, ....... е открит нов адрес, а именно ........, вх. А и вх. Б.

По делото е приет акт за приемане и предаване на дълготрайни материални активи от 15.05.2025 г., въз основа на договор Д........./19.02.2024 г. и искане № 081000197/10.04.2024 г., видно от който абонатната станция № 200/150кВт на ул. ....../ ул. ......./ за захранване на жилищна сграда в УПИ .....-.......690, ......., м. „Г........“ е заприходена в актива на дружеството .......... ЕАД, което съдът намира, че е в изпълнение на чл. 4 от договора за присъединяване на клиент , който ще ползва топлинна енергия за битови нужди №ДП-1/21.02.2023 г.

Съобразявайки изложеното съдът счита, че се установява процесната абонатна станция да е собственост на ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа 2 енергия при публично известни общи условия, предложени от него и одобрени от КЕВР.

Облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия възниква по неформален договор за продажба на електрическа енергия при общи условия като законът не предвижда писмена форма за действителност на договора за продажба на електрическа енергия или изрично писмено приемане на действащите общи условия. Страна по правоотношението по повод доставката на електрическа енергия в качеството си на купувач е всяко лице, което след присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху съответния имот. При съобразяване на гореизложеното съдът намира, че като собственик на процесната абонатна станция ответното дружество е страна по валидно възникнало облигационно отношение касателно доставката на електрическа енергия, поради което следва да отговаря за заплащането на потребената в абонатната станция електрическа енергия.

Възражението на ответника, че сумата за електрическа енергия следва да се заплаща от етажната собственост до момента, в който партидата при доставчика бъде прехвърлена на името на дружеството, съдът намира за неоснователно, тъй като законодателно е уредено собственикът на имота да заплаща потребената електрическа енергия. Промяната на партидата би довела до издаване на фактури от страна на доставчика с платец ответника, но неговите счетоводни записвания са ирелевантни за на наличието на право на собственост по отношение на даден имот.

По отношение на представената от ответника декларация от 03.12.2024 г., съгласно която етажната собственост чрез своя представител са декларирали, че електрическата енергия ще бъде използвана за захранване на абонатната станция и разходите за заплащането й ще бъдат за сметка на етажната собственост следва да се посочи, че се касае за абонатната станция, находяща се в сградата на вх. В, за което по делото са събрани доказателства, а и не се оспорва от ответника, че във вх. „В“ на ул. „Г........“ ...... се намира отделна самостоятелна абонатна станция.

Приобщената е фактура №......232/10.04.2025 г., издадена от „Е“ ЕАД на стойност 30,89 лева с основание „консумирана електрическа енергия за периода 05.03.2025 г. до 02.04.2025 г.“ със срок за плащане от 10.04.2025 г. до 24.04.2025 г. Фактурата е издадена на Етажна собственост Общ, ул. „Г........“ ......, вх. Б за клиент с №.......1976. Установява се, че същата е заплатена на 19.04.2025 г. от ищеца, който съгласно удостоверение от 13.01.2025 г. от Столична община по чл. 46Б ЗУЕС е избран за управител на процесната етажна собственост, за което по делото са приети доказателства – разписка от плащане на ПОС в „Е“ ЕАД и извлечение от банкова сметка. С плащането на процесното задължение имуществото на ищеца е намаляло със сумата 30,89 лева за сметка това на ответника, който спестявайки разходите за доставена до собствения му имот електрическа енергия неоснователно се е обогатил със същата сума, поради което исковата претенция следва да се уважи в цялост.

По разноските

На ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.04.2025 г. до окончателното плащане.

При този изход на спора разноски се следват само на ищеца, който претендира такива за държавна такса – 50,00 лева и адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие – 400,00 лева, за които са представени доказателства, че са заплатени. Ответникът е навел възражение, че в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за един адвокат, тъй като по идентични случай са образувани няколко дела, което е определено като злоупотреба с права с цел облагодетелстване на процесуалния представител, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.3 ГПК участниците в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право и поради това не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. В 3 случая се касае за различни вземания не само като размер , но и като период и обстоятелството, че съдебните производства са между същите страни не обуславя превратното упражняване на права, поради което на ищеца следва да му се присъдят сторените разноски в цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..........“ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ........ да заплати на Б. Л. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. ......... на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата о т 30,89 лв., представляваща заплатена електрическа енергия по Фактура № ......232 от 10.04.2025 г., за абонатно съоръжение на адрес гр. .........., вх. Б, ет. -1, собственост на ответника, с която сума ищецът се е обеднил за сметка на неоснователното обогатяване на ответника, ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 450,00 лева – разноски по делото.