Присъда № 127 от 21.03.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 127/ 21.03.2023Г. ПО НОХД № 376/ 2022 Г.

ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, 100 СЪСТАВ

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство № 226 змк – 425/2021г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 43248/2020г. с който СРП е повдигнала обвинение срещу А. Б. Х., ЕГН:

**********, роден на ****** г. в гр. С, българин, българско гражданство, средно образование, разведен, неосъждан, трудово зает, с адрес по л. к.

******************* и местопребиваване на адрес ***********, за това, че на за времето от 01.01.2017г. до 31.12.2020г. в гр. **********, след като е осъден с Решение № III 91-73 от 25.02.2015г. по гражданско дело № 52158/2013г. на СРС, Ш-то ГО, 91-ви състав, влязло в законна сила на 25.02.2015г. да издържа свой низходящ - дъщеря си Й., род. на ********г., като заплаща месечна издръжка в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, чрез нейната майка и законен представител – И. Й. Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 48 (четиридесет и осем) пълни месечни вноски за периода от месец януари 2017г. до месец декември 2020г. (вкл.), всяка в размер на 160 лева, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 7680,00 /седем хиляди шестстотин и осемдесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Счита, че в хода на съдебното следствие безспорно е установено, че в процесния период от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. подсъдимият не е плащал дължимата издръжка на дъщеря му Й Х.а чрез нейната майка и законен представител, като всъщност е имал възможност да изпълни това свое задължение, тъй като през посочения период е бил трудово ангажиран, работил включително до 05.01.2020 г., когато му е била преведена и последната заплата. Подсъдимият е знаел, че тази издръжка е следвало да бъде превеждана по сметка на ЧСИ, но въпреки това не го е направил.

Отделно от това, посочва, че не са събрани никакви доказателства през процесния период подсъдимият да е страдал от някакво неизлечимо заболяване или да са болни негови близки роднини, което да ангажира неговото внимание и финансов ресурс. Намира, че показанията в тази връзка на свидетелите И. Д. и Й. Д. следва да бъдат кредитирани с нужната степен на доверие, доколкото се явяват ясни, логични, кореспондиращи помежду си и съответстващи на събрания доказателствен материал. Позовава се на заключението на приобщената съдебно-оценителна експертиза, тъй като същата отговаря на поставените в постановлението за назначаване въпроси.

По отношение на показанията на майката на подсъдимия ВБ, сочи, че не следва да бъдат кредитирани, относно обстоятелството, че в процесния период са били давани пари на ръка на свидетеля Д., тъй като тези обстоятелства намират опора единствено в обясненията на подсъдимия, които 1 са в най-голяма степен дискредитирани. Относно показанията на свидетеля ТС следва да бъдат кредитирани, доколкото същият възпроизвежда обстоятелства, които намират подкрепа и в показанията на свидетеля Д. и нейният баща, че е била дадена на ръка сумата от около 500 лева, която сума е била и приспадната в заключението на съдебно-оценителната експертиза.

Въз основа на изложеното право извод, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Като отегчаващо вината обстоятелство твърди, че следва да бъде преценен дългият период, в който подсъдимият не е изплащал издръжка, а именно период от три години, не е полагал усилия да ангажира финансови средства в полза на неговата невръстна дъщеря. Като смекчаващи отговорността обстоятелства посочва чистото му съдебно минало. Поради тези обстоятелства иска от съда да признаете подсъдимия за виновен и да му наложи наказание „пробация“ в размер на 18 месеца, като включи двете факултативни мерки по т. 1 и т. 2.

ПОВЕРЕНИКЪТ на частния обвинител и граждански ищеца – адв. Г., поддържа изложеното от държавното обвинение. Посочва, че налице влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимият е бил длъжен да изплаща издръжка на малолетното си дете, както и споразумение, т. е. съдействие от страна на И. Д. за постигане на резултат, който неоспоримо, с оглед доверието , е бил в полза на Х.. Допълва, че от материалите по изпълнителното дело, приобщено по настоящото производство се установява, че Х. и писмено, и документално е бил уведомен, че изплащането на издръжка следва да бъде осъществявано по известните му банкови сметки. Изтъква, че е доказано, че цялата процедура на изпълнение на задължението му за издръжка не е била изпълнявана от Х. по изключително негови съображения. Счита, че по делото се доказа, че от обективна и субективна страна Х. е извършил престъпление по чл.183 за фиксирания с обвинителния акт период, с предмет, установен с експертизата и посочен в диспозитива на обвинителния акт При тези доводи, иска от съда да постановите съдебен акт, с който да признаете Х. за виновен.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по съответното наказателно производство. По отношение на наказанието предоставя не преценката на съда.

ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия – адв. Й твърди, че обвинението е непрецизно, доколкото от същото не бил изключен периодът, в който подсъдимият е бил в обективна невъзможност да извършва плащанията, заради заминаването си в Италия и невъзможност да се завърне в страната поради обявената пандемия от „Ковид-19“. Следвало да бъдат изключени и периодите, за които били налице показания на свидетелите, че пострадалата е получавала пари на ръка. Не можело в обвинителния акт да се твърди, че съзнателно не е изпълнил своите задължения, защото има доказателства, които показват обратното. По отношение на предвиденото наказание, посочва, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. В НК, като целите на чл. 36 могат да бъдат постигнати, като се замени наказанието „пробация“ с наказание „глоба“ в минимален размер, като отчетете 2 смекчаващите вината обстоятелства – желание да гледа детето си, плащане на издръжка, макар и не в инкриминирания период писмено, липсата на предходни осъждания, обострени отношения между страните и невъзможността да вижда детето си.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Х. поддържам казаното от защитника си.

В ПОСЛЕДНА ДУМА си дума същият иска от съда да разбере истината, която се стараел по неистов начин да докажа и да вземе правилното решение в името на дъщеря му. Изразява надежда, че дъщеря му няма да има осъден баща, заради майка си.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Б. Х., ЕГН: **********, роден на ****** г. в гр. С, българин, българско гражданство, средно образование, разведен, неосъждан, трудово зает, с адрес по л. к. ******************* и местопребиваване на адрес ***********.

С Решение № III 91-73 от 25.02.2015г., на Софийски районен съд, 91-ви състав, постановено по гражданско дело № 52158 по описа на СРС за 2013год., което влязло в сила на 25.02.2015г. подсъдимият Х. бил осъден да заплаща месечна издръжка на свой низходящ – дъщеря си Й А Х.а, ЕГН:

**********, в размер на 160,00 лева (сто и шестдесет лева), чрез нейната майка и законен представител И. Й. Д..

След постановяване на съдебното решение подс. А. Х. въпреки наличието на трудови доходи и парични средства и като знаел за постановения съдебен акт, взел решение да не заплаща издръжката дължима на детето му. В изпълнение на намисленото подсъдимият въпреки наличието на трудови доходи и наличие на парични средства за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г., не заплатил дължимите на низходящата му Й А Х.а, чрез нейната майка и законен представител И. Й. Д. месечни вноски за присъдена издръжка както следва: 48 (четиридесет и осем) пълни месечни вноски за периода от месец януари 2017г. до месец декември 2020г. (вкл.), всяка в размер на 160 лева, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 7680,00 /седем хиляди шестстотин и осемдесет/ лева.

Подсъдимият Х. знаел за влезлия в сила съдебен акт, с което е присъдена издръжка, разполагал със съответните парични средства, знаел адреса на детето и нейния законен представител – майка й И. Й. Д. в **********, където следвало да изпълни задължението си. Именно чрез бездействието си по непрестиране на присъденото парично задължение обвиняемият неизпълнил задължението си да заплаща издръжка на детето си - Й А Х.а за посочения период.

Така изложената обстановка съда намери за установена чрез събраните в хода на съдебното производство доказателства, 3 включително приобщените от досъдебната фаза на процеса, гласни – свидетелските показания на Й. Б. Д. (л. 48 от ДП); И. Й. Д. (л. 50 от ДП), писмени доказателства: заверен препис от Решение № III 91-73 от 25.02.2015г., на Софийски районен съд, 91-ви състав, постановено по гражданско дело № 52158 по описа на СРС за 2013год., което влязло в сила на 25.02.2015г. (л. 59 – л. 61 от ДП), справка НАП (л. 65 – л. 67 от ДП), справка за съдимост на обвиняемия (л. 44 от ДП), изготвеното заключение на съдебнооценителната експертиза (л. 53 – л. 56), както и от приобщеното в хода на съдебно следствие копие от образуваното изпълнително дело.

Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът прецени внимателно депозираните в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимото лице. При това, съдът съобрази, че същите освен доказателство в наказателния процес, са и основно средство за защита, чието упражняване не е обвързано със задължение за разкриване на обективната истина.

Последното налага необходимостта същите да бъдат внимателно оценявани, тъй като именно подсъдимото лице е в най-висока степен заинтересовано от изхода на делото. Следва да се посочи, че в настоящия случай, обясненията на подсъдимия се отнасят в голямата си част до факти, които не са част от състава на престъплението, в което обвинен – засягат предимно отношенията между страните, характеризират други родител и роднините по майчина линия. Внимание заслужава изложеното от същия относно извършвани от него плащания и то само в частта им относима към процесния период (01.01.2017г. до 31.12.2020г.). Следва да се посочи, че същите не се подкрепят от показанията на останалите свидетели по делото (с изключение на изложеното от неговата майка – св. Белкина). От друга страна, изложеното от подсъдимия в обясненията му само по себе си опровергава тезата, поддържана от защитат за обективна несъствомерност на деянието.

Установява се, вкл. от останалите събрани по делото свидетелски показания, че към момента подсъдимият и майката на дъщеря му са в процес на пререшаване на спора за родителски права. В тази връзка детето често (законосъобразно или не) е оставало под грижите на подсъдимия като същите му е купувал подаръци и неща от битова необходимост.

Съдът се доверява на показанията на св. И. Д. и св. Й. Д., доколкото изложеното от тях е последователно и еднозначно и изцяло съответства на събраните по делото писмени доказателства, вкл. по отношение на факта, че през 2015г. е образувано изпълнително дело за събиране на вземанията на дъщеря и за издръжка.

Видно е от приложената от ЧСИ справка по изпълнително дело № 20158450400096/2015г. от длъжника А. Б. Х. са постъпили следните суми:

1860,88лв.- на 23.10.2015/стр.30/, като със сумата е погасено изцяло задължението по изпълнителното дело до месец октомври 2015 включително , 160лв.- на 02.12.2015/стр. 38/- издръжка за месец ноември 2015, , 160лв.- на 29.12.2015/стр. 51/- издръжка за месец декември 2015, 480 лв.- на 24.02.2016/ 4 стр.52/- издръжки за месеци януари, февруари и март 2016г. , на 04.08.2016 е постъпила сума от длъжника по делото в резмер на 160лв./стр. 53/, като е посочено, че се погасява задължението за месец 05.2016гл На 11.11.2022 е постъпила сума в размер на 160лв./стр.78/, като е посочено, че се погасява задължението за издръжка за месец 10.2022г. На 07.12.2022 е последната постъпила от длъжника сума в размер на 480лв./стр. 84/, като е посочено, че се погасява задължение за издръжка за месеци март, април и май 2022г.