Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260117 от 12.05.2021, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 1035/2020
Вид
Решение № 260117
Подписан
12.05.2021
В сила
12.05.2021
Състав
ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА, ДИАНА ГЕОРГИЕВА ДЯКОВА, ДЕСИСЛАВА БОРИСОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.128 · Кодекс на труда
  • чл.224 · Кодекс на труда
  • чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 325, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
  • §1, т.2 · Кодекс на труда
  • чл. 12, ал.1 и ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 12, ал.1 и ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 12, ал. 4, т. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 12, ал.5 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№260117 гр.Добрич, 12.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на четиринадесети април през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА

НИКОЛОВА

2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №1035 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. № 266130/20.11.2020 г., на Н.Д.П. с ЕГН ********** ***, срещу Решение от 29.10.2020 г. по гр. дело № 4228/2019 г. на Районен съд Д., с което се отхвърлят предявените от нея срещу „ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ – гр. Д., ул.“П.Х.“ №**, представляван от директора О.К.Г., искове за осъждането на ответника да заплати на ищцата следните суми: 1) 4913.23 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.11.2016 г. до 30.06.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (20.11.2019 г.) до окончателното плащане; 2) 1600 лева, представляваща сбор от законните лихви върху неплатените разлики между дължимото и изплатеното допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, за периода от датата на изискуемостта на всяко вземане (30-то число на всеки текущ месец) до датата на подаването на исковата молба (20.11.2019 г.); 3)

519.36 лева, представляваща неизплатен остатък от обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2017 г. до 19.11.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (20.11.2019 г.) до окончателното плащане.

Съдебният акт се атакува с доводи за неправилност.

Оспорва се изводът на съда, че няма сходство между заеманите от ищцата длъжности в Обувен завод „Д.“ и изпълняваната при ответника длъжност „организатор по труда“. Въззивната страна твърди, че районния съд не е взел предвид представените писмени доказателства и събраните гласни доказателствени средства. Счита, че от същите се установява, че трудовите й функции в обувния завод са включвали задължения по изготвяне на анализи и справки на електронен носител със специална фискална програма, съставяне на ведомости за заплати, фишове и контрол за реализацията им. На тази основа прави извод за идентичност между заеманите длъжности за периода от 1978 г. – 1999 г. и тази, заемана при ответника, необходима съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка оспорва и заключението на изготвената по делото съдебно-документална експертиза. Счита, че вещото лице не притежава необходимата квалификация, за да отговори на поставения въпрос. Отделно счита, че заключението не е пълно, тъй като не е съобразено с доказателствата по делото. Поддържа тезата, че в конкретната хипотеза изискването на чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата е неприложимо, защото нормативният акт е влязъл в сила на 01.07.2007 г. и няма обратна сила. Поради тази причина придобития преди тази дата трудов стаж не следва да бъде преценяван от работодателя при условията на разпоредбата. Прави искане съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който исковете да бъдат уважени. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна се противопоставя на изложеното от въззивника. Счита, че ищцата не е доказала сходство между длъжностите, които е изпълнявала до 1999 г. и тази, заемана в центъра за спешна медицинска помощ. В тази връзка изтъква, че Н.П. не е работила в отдел „личен състав“ на обувния завод, който се е занимавал с приемането на работници и служители. За изпълнение на задълженията й през процесния период не са се изисквали познания по трудово право и управление на персонала, както и работа по колективно трудово договаряне. При това положение правилно трудовият й стаж за периода до 1999 г. не е бил взет предвид при изчисляване на допълнителното трудово възнаграждение. Не споделя и възраженията по отношение на заключението на съдебно-документалната експертиза. Намира същото за правилно и обосновано. Иска решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на насрещната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исканията, като приема за установено следното:

Предявените искове са по чл. 128 от КТ за сумата от 4913.23 лева неплатени разлики между дължимо и изплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 01.11.2016 г. - 30.06.2019 г., по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1600 лева, сбор от законните лихви върху неплатените разлики между дължимото и изплатеното допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, за периода от датата на изискуемостта на всяко вземане -30-то число на всеки текущ месец, до датата на подаването на исковата молба -20.11.2019 г., по чл.224 от КТ за сумата от 519.36 лева неплатена разлика между дължимо и изплатено обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2017 г. до 19.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че по силата на сключен трудов договор №***/31.08.2016г. ищцата е заемала в „ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ гр. Д. длъжността „организатор по труда/служител човешки ресурси“, считано от 01.09.2016г., при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 652лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 15%. В трудовия договор е посочен трудов стаж на служителя 15г, 0м,2д. Със заповед №РД-13-28/23.08.2019г. на директора така възникналото трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.

1, т. 5 от КТ, считано от 24.08.2019г. Със същата заповед е разпоредено изплащането на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ /за неизползвания платен годишен отпуск от 60дни/ в размер на 3 102лева.

Положеният труд по трудов договор е възмезден/242 КТ/, което ще рече, че срещу престираната от работника/служителя работна сила работодателят му дължи възнаграждение - основно и допълнително. В случая се спори относно изпълнението на задължението на работодателя по чл.128 от КТ да плати дължимото допълнителното възнаграждение, респ. дали при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е следвало да вземе предвид целия придобит от ищцата трудов стаж в друго предприятие.

Трудовото правоотношениe между страните е възникнало и съществувало при действието на Наредбата за организацията и структурата на работната заплата,обн. в ДВ бр.9/ 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г., т.е.приложима за процесния период 01.11.2016 г.- 30.06.2019 г., меродавен за преценката относно наличието на законоустановените условия за получаването на допълнителното възнаграждение, тъй като като допълнително такова ще се дължи за положения труд в този период и едва тогава, когато работодателят извърши преценката относно придобития трудов стаж към момента на плащането му.

Съгласно чл. 12, ал.1 и ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена в индивидуалния трудов договор, като за придобит трудов стаж се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето, през което работникът или служителя е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Нормата на чл. 12, ал.4, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателя отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно чл. 12, ал.5 от НСОРЗ условията при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията, се определят с КТД на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.

В настоящия случай, съгласно чл.9, ал.1 от Вътрешните правила за работната заплата в ЦСМП, в сила от 01.01.2016г. за продължителна работа/клас/ се изплаща ежемесечно по 1% от ОРЗ по индивидуален трудов договор за всяка прослужена година трудов стаж, придобит в ЦСМП гр.Д. или друго предприятие по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, съгласно раздел IX от КТД в отрасъл „Здравеопазване“. През следващите години от процесния период , действалите Вътрешни правила за работната заплата в ЦСМП гр.Д., в сила от 01.01.2017г., от 01.01.2018г., уреждат по идентичен начин размера и условията за определяне на допълнителното възнаграждение за продължителна работа, т.е с препращане към действащия КТД в отрасъл „Здравеопазване“ относно условията при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията.

Съгласно нормата на чл. 37, ал.1, т.2, раздел IX от действалия до 10.10.2016г. КТД в отрасъл „Здравеопазване“ от 2014г., условията при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията, са работа на длъжности, работи или професии, заемани от медицински и немедицински работници и служители, извън системата на здравеопазването, които съвпадат с длъжности, работи и професии, ползвани в системата на здравеопазването. Действалият от 10.10.2016г.

КТД в отрасъл „Здравеопазване“, както и КТД в отрасъл „Здравеопазване“, в сила 08.11.2018г. и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, съдържат идентична уредба относно условията при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията. С разпоредбите на чл.50, ал.2 и от двата КТД са дефинирани понятията „сходна длъжност“, „сходна работа“ и „сходна професия“. „Сходна длъжност“ е длъжност със същото или различно наименование и със сходни трудови задължения и отговорности, които дават възможност за изпълнение на възложената работа на конкретното работно място или конкретната длъжност. „Сходна работа“ е работа с подобни трудови задължения и отговорности, които дават възможност за изпълнение на възложената работа на конкретното работно място или конкретната длъжност. „Сходна професия“ е професия със същото или различно наименование и с придобити сходни знания, умения и опит, които дават възможност за изпълнение на възложената работа на конкретното работно място или конкретната длъжност. С разпоредбите на чл.50, ал.3, т.2 и от двата КТД, условията при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията, са работа на длъжности, работи или професии, заемани от медицински и немедицински работници и служители, извън системата на здравеопазването, които съвпадат с длъжности, работи и професии, ползвани в системата на здравеопазването.

Не е спорно, че преди постъпване на работа в ЦСМП гр.Д. ищцата не е работила в системата на здравеопазването, с оглед на което са приложими цитираните разпоредби, т.е. при определяне на допълнителното възнаграждение за прослужено време работодателя ЦСМП следва да отчита трудовия стаж на ищцата на длъжности, работи и професии, заемани от нея като немедицински работник, които съвпадат с такива, ползвани в системата на здравеопазването. Не е спорно, установява се от събраните писмени доказателство, в това число вписванията в трудовите книжки на ищцата, че за времето от 1978г. до 20.10.2000г. е работила в Обувен завод“Д.“ гр.Д. на различни длъжности – изчислител VIст., тех.нормировчик, проектант, р-к IIIр, програмист, орг.проект, опер.компютър, изчислител труд. От 14.03.2001г. е работила в „Албена стил“АД също на различни длъжности - отчетник по труда, техн.сътр.ЛС, зав.ЛС, служител чов.ресурси.