Присъда № 3 от 21.01.2026, Районен съд - Радомир

М О Т И В И към присъда № 3/21.01.2026 г. по НОХД № 227/2025 г. по описа на РдРС (изготвени на 05.02.2026 г.):

С обвинителен акт Районна прокуратура – П., Териториално отделение Радомир е повдигнала обвинение против Л. Е. Д., роден на . г. в гр. П., с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Г.“ № ., българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, управител на „Е.“ ЕООД, гр. Б., с ЕГН: **********, за това, че на 01.09.2024 г., около 16:30 часа, в гр. Р., в района на бензиностанция „Л.“, подбуждал Е.

К. Л. към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта (разследващ полицай от Сектор 06 към Отдел 10 при ГДБОП – П.), като свидетел по досъдебно производство № . г. по описа на Сектор 06 към Отдел 10 при ГДБОП – П., пр. № . г. по описа на ОП – П., устно и писмено съзнателно да потвърди неистина, като оттегли дадените вече от него показания по делото, а именно, че на неустановена дата през м. октомври 2022 г. в автосервиз в гр. Р. е видял как подсъдимият Д. удря с ръце по лицето св. А.К. и го пита „Кога ще върнеш парите?“ и „Искаш ли сега да те натроша?“, след което му нанесъл удар с винкел по десния крак, както и отправил закани с думите „Нали знаеш, че няма кой да те спаси?“, „Ще отида у вас, ще ви изтепам и тебе, и жена ти, всички ще ви изтепам“ и „Ще ви запаля сервиза“, като заяви, че тези му показания не отговарят на истината, без в действителност това да отговаря на истината – престъпление по чл. 293, ал. 1, вр. чл.

290, ал. 1 НК.

Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и пледира съда да признае подсъдимия за виновен.

Адвокат – защитникът на подсъдимия моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи несъмнен и категоричен извод за извършено престъпление по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 НК.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.

При дадената последна дума подсъдимият не е изложил нови обстоятелства по същество.

Радомирският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Л. Е. Д. е роден на . г., българин, български гражданин, със средно образование, женен, управител на „Е.“ ЕООД, гр. Б., с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Г.“ № ..

Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан по НОХД № 977/2019 г. по описа на РС - П. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, както и по НОХД № 67/2025 г. по описа на Окръжен съд – П. за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, 1 изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

С протоколно определение № 47/18.02.2025 г. по НОХД № 67/2025 г. по описа на Окръжен съд – П. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на подсъдимия по НОХД № 977/2019 г. по описа на РС – П. и НОХД № 67/2025 г. по описа на Окръжен съд – П., а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

На 15.11.2022 г. в РП – П. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 213а, ал. 1 НК, с пострадало лице – св. А.К.. В хода на разследването били събрани доказателства, налагащи преквалификация на деянието и по тази причина делото било изпратено по компетентност на ОП – П., където било образувано ДП № . г. по описа на Сектор 06 към Отдел 10 при ГДБОП – П., пр. № . г. по описа на ОП – П. и се водело за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 214, ал. 1 НК. Пострадало лице бил св. А.К., а като обвиняем бил привлечен Л. Д.. В хода на досъдебното производство бил разпитан св. Е. Л., който в показанията си заявил, че на неустановена дата през м. октомври 2022 г. в автосервиз в гр. Р. е видял как подсъдимият Д. удря с ръце по лицето св. А.К. и го пита „Кога ще върнеш парите?“ и „Искаш ли сега да те натроша?“, след което му нанесъл удар с винкел по десния крак, както и отправил закани с думите „Нали знаеш, че няма кой да те спаси?“, „Ще отида у вас, ще ви изтепам и тебе, и жена ти, всички ще ви изтепам“ и „Ще ви запаля сервиза“.

На 01.09.2024 г., около 16:30 ч., св. Л. посетил бензиностанция „Л.“ в гр. Р., за да си купи кафе и там срещнал подсъдимия Д., който зареждал гориво на управлявания от него лек автомобил, марка „А.“. Подсъдимият Д. бил придружен от св. Н. С., която останала да чака в лекия автомобил. При срещата между св. Л. и подсъдимия, последният поискал двамата да излязат отвън пред сградата на бензиностанцията. Там подсъдимият заявил на св. Л., че ще дойде време, когато ще го викнат в полицията и ще трябва да си оттегли показанията, които е дал, защото знае къде живее и че има семейство. От показанията на св. Л. се изяснява и че подсъдимият не е казвал на свидетеля за кои точно показания става въпрос, нито по какъв начин следва същите да бъдат променени.

Приетата фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 293, ал. 1, вр. чл.

290, ал. 1 НК, поради което не следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие гореописаната фактическа обстановка като безспорно установено и доказана, вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК, както и тези, събрани в хода на съдебното следствие, в т. ч. показанията на свидетелите Е. Л., А.К. и Н. С., както и справка за съдимост на подсъдимия Д.. Събраните гласни и писмени доказателства всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е доказано 2 по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.

Разпоредбите на чл. 16 и чл. 303, ал. 2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципа за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен начин, че деянието е извършено или че е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен (ППВС № 6 от 04.05.1978 г.).

При така възприетата фактическа обстановка, съдът не може да приеме за безспорно установено по делото, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 НК.

Обсъдени в съвкупност, събраните доказателства не установяват посочената в обвинителния акт фактическа обстановка, а именно, че на 01.09.2024 г., около 16:30 часа, в гр. Р., в района на бензиностанция „Л.“, подсъдимият е подбуждал Е. К. Л. към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта (разследващ полицай от Сектор 06 към Отдел 10 при ГДБОП – П.), като свидетел по досъдебно производство № . г. по описа на Сектор 06 към Отдел 10 при ГДБОП – П., пр. № . г. по описа на ОП – П., устно и писмено съзнателно да потвърди неистина, като оттегли дадените вече от него показания по делото, а именно, че на неустановена дата през м. октомври 2022 г. в автосервиз в гр. Р. е видял как подсъдимият Д. удря с ръце по лицето св. А.К. и го пита „Кога ще върнеш парите?“ и „Искаш ли сега да те натроша?“, след което му нанесъл удар с винкел по десния крак, както и отправил закани с думите „Нали знаеш, че няма кой да те спаси?“, „Ще отида у вас, ще ви изтепам и тебе, и жена ти, всички ще ви изтепам“ и „Ще ви запаля сервиза“, като заяви, че тези му показания не отговарят на истината, без в действителност това да отговаря на истината.

Липсата на преки доказателства, установяващи подбуждане към лъжесвидетелстване на посочената в обвинителния акт дата и място от страна на подсъдимия Д. по отношение на св. Л., изразяващи се в склоняване на св. Л. да даде неверни показания и необосноваването на заключение за такава съпричастност като единствено възможен и категоричен извод от събраните по делото доказателства, прави недоказано обвинението срещу подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 НК.

Разпоредбата на чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 НК изисква, за да се осъществи съставът на престъплението подбуждане към престъпление по чл. 290 от НК, да се докаже, че подсъдимият от обективна страна е осъществил активни действия по отношение на лице, което притежава процесуалното качество на свидетел, като за довършеността на престъплението е достатъчно да е упражнено съответното мотивационно въздействие.

Тези обективни и субективни признаци от състава на престъплението трябва да бъдат дадени винаги едновременно, като се държи сметка, че подбуждането се разграничава от другите престъпления против правосъдието, не само по обективните им признаци, но преди всичко по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които действията са извършени.

От събраните по делото доказателства се установява, че липсва каквато и да е 3 конкретика в думите на подс. Д. - кои показания свидетелят Л. следва да оттегли, по кое дело, съответно досъдебно производство, както и пред кой орган са дадени същите, за да е изпълнен от обективна страна престъпният състав на чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 НК. Тези обстоятелства не могат да бъдат установени от доказателствата по делото, като в тази връзка следва да се посочи, че св. Л., макар да сочи пред съда, че подс. Д. не му е казвал за кои показания говори, нито по какъв начин следва същите да бъдат променени, се досетил за кои точно показания става въпрос. Обвинението е базирано на интерпретациите на св. Л. и това как той е възприел като смисъл думите на подс. Д., но на практика същото почива на предположения и по тази причина не е доказано по несъмнен начин. В тази връзка следва да се посочи, че не се доказа по делото описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, а именно, че на процесната дата при проведения разговор между св. Л. и подс. Д., последният да е подбуждал св. Л. да оттегли дадените вече от него показания по цитираното в обвинителния акт досъдебно производство, а именно, че на неустановена дата през м. октомври 2022 г. в автосервиз в гр. Р. е видял как подсъдимият Д. удря с ръце по лицето св. А.К. и го пита „Кога ще върнеш парите?“ и „Искаш ли сега да те натроша?“, след което му нанесъл удар с винкел по десния крак, както и отправил закани с думите „Нали знаеш, че няма кой да те спаси?“, „Ще отида у вас, ще ви изтепам и тебе, и жена ти, всички ще ви изтепам“ и „Ще ви запаля сервиза“, като заяви, че тези му показания не отговарят на истината. По делото няма събрани доказателства, които да водят до еднозначен и несъмнен извод, че подс. Д. е подбуждал св. Л. да оттегли точно тези показания, дадени по конкретно ДП - досъдебно производство № . г. по описа на Сектор 06 към Отдел 10 при ГДБОП – П., пр. № . г. по описа на ОП – П., както и да заяви пред разследващите органи, че тези му показания не отговарят на истината.

С оглед на изложеното, съдът намира, че е недоказано по начина, предвиден в разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, обвинението за извършено престъпление по чл.

293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 НК, повдигнато срещу подс. Д. с внесения в съда обвинителен акт, поради което и на основание чл. 304 от НПК следва същият да бъде признат за невиновен да е осъществил състава на чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 НК.