Решение № 2980 от 17.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2980 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена И. Въззивно гражданско дело № 20231100513737 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 5 143 от 31.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 67 636/2021 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на С. И. Т., ЕГН **********, извършено със заповед № 4 от 30.08.2018 г. на управителя на „Н.С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ С. И. Т. е възстановена на заеманата преди уволнение длъжност – „управител“ в „Н.С.С.“ ЕООД.

Със същия акт „Н.С.С.“ ЕООД е осъден да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК – сумата 100,00 лева, представляваща държавна такса по исковете.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано в цялост от ответника „Н.С.С.“ ЕООД, гр.Несебър, действащ чрез законния му представител С. Ш.. Във въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконно; че в исковата молба няма нищо вярно и съответстващо на истината; че ищцата е уволнена законно, тъй като по нейна вина дружеството е претърпяло огромни финансови загуби и че къщата дължи на дружеството стоки в размер на 50 000,00 лева, които не са й излезли при направената ревизия, за което само тя носи отговорност. Наведени са доводи и че ищцата е отговорна и за начислените от органите на НАП задължения в общ размер над 20 000,00 лева; че същата е уволнена и поради неизпълнение на трудовите й задължения.

Моли въззивния съд да уважи жалбата и след като отмени атакуваното решение – да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените от С. Т. претенции като недопустими и незаконни.

Ответникът по жалбата – С. И. Т., с.К. в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи относно неговата правилност.

Неоснователно е релевираното в жалбата твърдение, че предявените искове са недопустими. Налице са всички положителни процесуални предпоставки, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като от друга страна – липсват отрицателни такива, които да осуетяват упражняването на това право.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ за отмяна на уволнението на ищцата С. И. Т. , извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „управител”.

В исковата молба на С. И. Т. се твърди, че на 01.08.2018 г. е започнала работа при ответника на длъжност „управител“ в търговските обекти на ответника в к.к.“Слънчев бряг“, Община Несебър, както и че със заповед № 4/30.08.2018 г. трудовото й правоотношение е било прекратено от 01.09.2018 г. от ответника поради намаляване на работата. Поддържа се, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като реално не е имало „намаляване на работата“, а ответникът само фиктивно е записал в заповедта за уволнението й това основание.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от „Н.С.С.“ ЕООД. В депозирано на 22.03.2022 г. становище /неправилно озаглавено „Отговор“/ ответното дружество е оспорило предявените срещу него искове, излагайки идентични твърдения на наведените във въззивната жалба.

Безспорно е в производството, което се установява и от представените по него заверени копия от трудов договор от 01.08.2018 г. и справка за актуално съС.ие на трудовите договори от 15.08.2022 г. на НОИ, че между страните в процеса е съществувало трудово правоотношение по договор за неопределено време, по силата на което ищцата С. И. Т. е изпълнявала длъжността „управител”, код по НКПД 11207023 в „Н.С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с място на работа: к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 000,00 лева, считано от 01.08.2018 г.

Не се спори и че трудово правоотношение на С. И. Т. е прекратено със заповед № 4 от 30.08.2018 г. на законния представител на „Н.С.С.“ ЕООД С. Ш., считано от 01.09.2018 г., както и че тази заповед е връчена на ищцата срещу подпис на 30.08.2018 г.

От разглежданото доказателство е видно и че посочената в него причина за прекратяването на трудовия договор е, поради това че работата в дружеството е намаляла и няма нужда в бъдеще от длъжността „управител“.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така приетото от фактическа страна настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована основателността на заявените искове по реда на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, изведени при правилно установена по делото 2 фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение към същите във връзка с наведените в жалбата доводи въззивният съд намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:

Регламентираното в чл.328, ал.1, т.3 КТ основание за прекратяване на трудовите правоотношения се обуславя от реалното намаляване на количеството на произвежданата продукция, спаднал обем на стокооборота, на извършваните услуги и изобщо на обема на работата като обективно фактическо съС.ие. Намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата или да извърши сливане, изменение, трансформиране и други промени в някои длъжности /в т.см. решение № 125/18.04.2013 г. по гр.д.№ 832/2012 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 143/29.05.2017 г. по гр.д.№ 4 338/2016 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 50294/04.01.2023 г. по гр.д.№ 1616/2022 г. на ВКС, ІV ГО и др./.

С оглед правилата на доказателствената тежест в гражданското съдопроизводство работодателят е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението /решение № 29/08.02.2011 г. по гр.д.№ 265/2010 г. на ВКС, ІV ГО, цитираната по-горе практика и мн.др./. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, с които да установи, че е налице намаляване на обема на работата, както и наличието на връзка между намаления обем на работа и трудовата функция на ищцата към момента на уволнението й. Неустановяването на тези обстоятелства обуславя извод, че в патримониума на работодателя не е възникнало потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Т. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, съотв., че извършеното такова е незаконно и подлежи на отмяна по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Наведените от жалбоподателя доводи във връзка с претърпени финансови загуби от дружеството вследствие на поведението на ищцата и неизпълнение на трудовите й задължение са неотносими към предмета на спора, тъй като същите не касаят елементите от фактическия състав на материалноправното основание на процесното уволнение. Същите биха могли да имат значение относно други предвидени от законодателя в КТ основания за прекратяване на трудовите правоотношения и за налагане на дисциплинарни наказания, каквито потестативни права обаче в случая не са били упражнени от страна на жалбоподателя.

Признаването на незаконосъобразността и отмяната на уволнението на С. И. Т. и обстоятелството, че същата е работила по трудов договор за неопределено време, обуславят и основателността на заявената претенция по чл.344, ал.1, т.2 КТ относно възстановяването й на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „управител” в „Н.С.С.“ ЕООД.

Поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя „Н.С.С.“ ЕООД не се дължат разноски по производството по чл.78, ал.1 ГПК. Поради липса на заявено искане по реда на чл.78, ал.3 ГПК от въззиваемата страна съдът не дължи произнасяне на това основание.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 143 от 31.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 67 636/ 2021 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав.

3

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4