Решение № 37 от 30.01.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 47/2022
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 30.01.2023
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.366 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 7, т. 11 и т.13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 7, т. 11 и т.13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 7, т. 11 и т.13 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 430, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. Ямбол, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20222300100047 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Н. И. К. от гр.*, представлявана от пълномощника адв.Н.И., с която против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД гр.София са предявени в обективно съединяване искове, които след предприето от ищцата изменение чрез увеличение по чл.214 ГПК са: отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 16 130,72 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно основание и въз основа на неравноправни клаузи в главницата по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012г., сключен за рефинансиране на задълженията на ищцата по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34217/07.05.2008г., както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3 500 евро, представляваща недължимо платени вземания на ответника за възнаградителна лихва по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012г., начислявана неправомерно върху формираната чрез превалутиране без основание главница в размер на 16 130,72евро, с която възнаградителна лихва банката-ответник неоснователно се е обогатила в периода от 13.07.2016г. до 13.07.2021г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърденията на ищцата в исковата молба са, че на 07.05.2008г. е сключила с ответната банка договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34217/2008г., по силата на който й е била предоставена равностойността в швейцарски франкове на 41 400 евро, а именно 68 619 швейцарски франка, при приложим курс „купува" за швейцарския франк на „Юробанк и Еф Джи България" АД към еврото - 1,6591871. На 04.10.2012г. ищцата сключила с банката договор за кредит HL 58404, по силата на който й били предоставени 59 531 евро за целите на предсрочно и пълно погасяване на задълженията й в швейцарски франкове по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 34217/07.05.2008г., като към 04.10.2012г. за сумата в евро от 59 531 евро били определени 72 013,66 швейцарски франка. Усвоеният кредитен лимит от кредитополучателя в размер на 59 531 евро бил формиран при превалутирането на 72 013,66 швейцарски франка в евро по официално обявения курс на Централната банка за швейцарския франк към еврото, който към датата на усвояването е бил 0,8267. Според ищцата, по своята същност договорът от 2012г. представлява преструктуриране на задължението по договора за кредит от 2008г. в рамките на общия размер на дълга. Счита, че в договора за кредит от 2008 г. се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, които са довели до обогатяването на ответната банка със сумата от 16 130,72 евро при подписването на договора от 2012г., което е резултат от курсовата разлика при продажбата на евро срещу швейцарски франкове.
1
Банката се обогатила и с недължимо платената й възнаградителна лихва, начислена върху сумата от 16 130,72евро за периода от датата на договор HL 58404/04.10.2012г., като размерът на недължимо платената лихва за исковия период от 12.07.2016г. до 12.07.2021г. е в размер на 3 500 евро.
Ищцата сочи, че при сключването на договорите за кредит с ответника е имала качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Излага, че съгласно чл. 2, ал.1 от договора за кредит от 2008г. разрешеният кредит в швейцарски франкове е било предвидено да се превежда по блокирана сметка на кредитополучателя, като усвояването му е било възможно след като ищцата представи на банката редица документи, сред които и молба за превалутиране. Съгласно чл. 2, ал.3 от договора усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутирал служебно от банката в евро по неин търговски курс. Тези договорни клаузи сочели, че кредитът е само виртуално предоставен в швейцарски франкове, но реалното му отпускане е в евро, с които кредитополучателката е могла да разполага, което според практика на ВКС е "фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове ". Според ищцата, неравноправни, а от там и нищожни били и клаузите от договора, касаещи условията, поставени от банката за едностранното превалутиране от нейна страна при погасяване на дължимите месечни вноски в местна и еврова валута, когато настъпват падежите на погасителните вноски. С уговорките в чл.6, ал.2, както и в чл. 22 от договора във вреда на ищцата като потребител бил прехвърлен изцяло валутният риск, с което е създадено значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по смисъла на чл. 143, т.19 ЗЗП. Искането е тези клаузи да се обявят за нищожни като неравноправни, в следствие на което последващите сключването на договора промени във валутния курс на евро спрямо швейцарски франк не следва да се отразяват върху договорното правоотношение. От значение за изпълнението на задължението за връщане на кредита следвало да е стойността на валутата по договора към еврото към датата на сключване на договора от 2008 година, тъй като цената на кредит в чуждестрА. валута по смисъла на чл. 144, ал.1, т.1, във връзка с чл. 143, т.12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск, включително разликата в обменния курс, в който смисъл се сочи практика на ВКС. Според ищцата, при поемането на задължение от длъжника за плащане при превалутиране на национална или друга валута към уговорената по кредита, банката има задължение да информира добросъвестно потребителя за икономическите последици и рискове от такова договаряне, а клаузите, които уговарят условията за превалутирането да съдържат ясни и разбираеми критерии за формирането на дълга; банката трябва да предостави на клиентите си достатъчна информация, която да им позволи да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, т.е. клаузата, съгласно която кредитът ще бъде погасяван в същата тази чуждестрА. валута, в която е бил договорен, трябва да се разбира от потребителя не само от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния обхват и по начин, по който среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестрА.та валута, в която кредитът е бил уговорен, както и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения, т. е. да е добре осведомен, че се подлага на определен риск, свързан с обменния курс, който ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяването на валутата, в която получава доходите си. Банката също следва да му представи възможните промени в обменните курсове и свързаните с тях рискове за вземането и погасяването на кредит в чуждестрА. валута, в каквато клиентът не получава доходите си. В случая твърдението е, че при сключването на договора от 2008г. на банката е било известно, че ищцата не получава доходите си във валутата по кредита, а именно швейцарски франкове, и в този контекст банката не обезпечила добра информираност на кредитополучателя относно валутния риск, напротив, швейцарският франк е бил представен за валута със стабилен и устойчив курс, без очаквани промени, което да мотивира ищцата да сключи договора именно в тази валута. На ищцата като потребител не била разяснена високата степен на риск при връщане на кредита във валута, чийто курс за превалутиране е извънредно рисков и нестабилен, тъй като от една страна се определя от свободно пазарно договаряне в световен мащаб, а от друга и курсовете "купува" и "продава" на банката, по които тя е готова да приеме конкретните погашения, се определят по нейно усмотрение, без ясен механизъм и без ограничения в размера. Според ищцата, поради липсата на яснота и разбираемост на договорните клаузи, независимо дали попадат в обхвата на понятието "основен предмет на договора" по чл. 145, ал.2 ЗЗП, именно липсата на обективност и 2 прозрачност при договорното уреждане на правоотношението, е основанието клаузите да бъдат квалифицирани като неравноправни. Неравноправността на тези клаузи не се преодолявала и от предвидената в чл. 21 възможност за предоговаряне на кредита в друга валута, каквото по своята същност е осъществено с договора от 2012 година, тъй като в този случай валутният курс на другата валута отново е определен едностранно и без ясни правила от банката, при комисионни, чийто размер е също предоставен на нейното усмотрение. Клаузата на чл.21 не съдържала възможност, която в достатъчна степен да защити правния интерес на кредитополучателя в рамките на това правоотношение, ако се съгласи да връща заетите суми при условията на договора, тъй като предвижда задължение за комисионна и обвързаност с валутен курс, едностранно определен от банката.
Допълнително утежняващо обстоятелство било нежеланието на банката да сподели риска от евентуалното поевтиняване на еврото спрямо швейцарския франк в рамките на дългия срок за изплащане на заетата сума, изразено в чл. 23, ал.1 от договора. Въпросната разпоредба според ищцата й причинявала вреда, прехвърляйки й изцяло риска от евентуалното покачване на чуждестрА.та валута - швейцарски франк, а тя е икономически по-слабата по сделката страна, при това рискът е неразумен, непремерен и неопределяем по обем, защото в първата част от уговорката на ал.1 няма поставени никакви ясни критерии и механизъм за предвидимост на увеличението, което в редица от случаите, уредени в същия договор, произтичат само от усмотрението на банката и не са обвързани с настъпването на обективни причини и влияние на външни фактори.
Ищцата изтъква, че изречение второ на чл.6, ал. 2 от договора за кредит на страните дава възможност на банката едностранно и по собствено усмотрение, без аргументи и обосновка, да определя курса си на изкупуване и служебно да изкупува българска валута или евро, вложени в сметка на кредитополучателя, когато той не разполага с швейцарски франкове, за да обслужи кредита си при настъпил падеж на вноска. С тази клауза ищцата като потребител била поставена в невъзможност да прецени икономическите последици от сключване на договора, поради липсата на механизъм, който да прави курса за изкупуването на валутата - местна и чужда, и за превалутирането й в швейцарски франкове, предвидим и поставен в зависимост само от външни обективни за пазара фактори, поради което и тази клауза е неравноправна.
Според ищцата, сключеният договор за кредит от 2008г. е в период, в който банката, като професионалист с висока степен на специализация и компетентност в областта, е имала възможност да предполага промяна в тенденциите на валутния пазар, в това число и че по време на криза цената на тази валута ще се покачва. В същото време банката е избрала да предостави кредита в евро, с изискване задълженията да се изплатят в швейцарски франкове, като едновременно с това установила за себе си в договора гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността да понесе евентуални неблагоприятни последици от промени в курса на швейцарския франк. При отпускането на кредита през 2008 година можело да се направи обосновано предположение, че за банката като професионалист в областта вече е било ясно, че курсът на франка се покачва и ще продължи устойчивото му покачване, повлиян от световната икономическа обстановка, тя е следвало да предостави цялата тази информация на потребителя, за да може той да прецени икономическите последици от клаузата за превалутиране върху финансовите му интереси и задължения. Това не било преодоляно с формалното деклариране от потребителя в чл. 23 от договора, тъй като тази декларация не е била предхождана от реално дадена информация за прогнози в дългосрочен план. Или налице е липса на добросъвестност като елемент от общия фактически състав по чл. 143 ЗЗП и поведението на търговеца не можело да се квалифицира като добросъвестно, защото, ако беше постъпил справедливо с потребителя, последният не би се съгласил с поемането на договорни клаузи, регламентиращи предоставянето на кредитите в швейцарски франкове. Липсата на добросъвестност се извеждала и от обстоятелството, че при усвоен кредит по договора от 2008г. в размер на 68 691 швейцарски франка, към 04.10.2012г., когато е сключен договорът HL 58404, или след повече от 4 години редовно погасяване на месечните вноски, редовната главница по кредита възлиза на 72 013,66 швейцарски франка, което увеличение на главницата се дължало на натрупване на просрочени лихви, такси и други плащания към редовната главница.