Решение № 46 от 10.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Б., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора А. Кр. А. и като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601302 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 313 - 340 НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия Д. А.ов В., ЕГН: **********, роден в град Р., обл. Б., с постоянен адрес в с. К., общ. Б., б.г., осъждан, насочена срещу Присъда № 14.11.2022 г. по НОХД № 238 по описа за 2019 г. на Районен съд - Р., с която последният е признат за виновен по така въздигнатото му от държавното обвинение, а именно за престъпление с правна квалификация по чл. 343, ал.3, пр. IV и пр.V, б. „а“, пр. I и II, вр. ал.1, б. „б”, пр.I и II вр. чл. 342, ал.1, пр.III от НК, вр. чл.16, ал.1, т.1, чл.25, ал.1, чл.35, ал.3 от ЗДвП и чл.82, ал.2 от ППЗДв, а именно, че на **** г., около 21.00 часа, на Т - образно кръстовище, образувано от път от общинската пътна мрежа на община Б. № BLG-1020 и път от републиканската пътна мрежа II-84, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“ с peг. № ****, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение, установени със ЗДвП и Правилника за прилагане на ЗДвП, а именно: чл. 16, ал.1 от ЗДвП: „на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза ... в лентата за насрещно движение 1 освен при изпреварване или заобикаляне”; чл. 25, ал.1 от ЗДвП: „водач на пътното превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например ... да завие надясно за навлизане по друг път ..., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“; чл.35, ал.3 от ЗДвП: „при завИ.е надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.“; чл.82, ал.2 от ППЗДвП: „При завИ.е надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе в дясната част на пътя по посока на движението“, като при извършване на маневра завой на дясно за навлизане по път II-84, с посока на движение към гр. Я., навлязъл в лявата пътна лента за насрещно движение на път II-84, вследствие на което блъснал движещото се по нея в срещуположна посока пътно превозно средство - велосипед, управляван от М.Р.Т. от село К., общ. Б., като по непредпазливост му причинил следните телесни повреди: тежка телесна повреда, изразяваща се в ****; средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота (****); средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота (****); средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен ляв крайник (****), довело до затруднение в движение на левия горен крайник за повече от един месец, след което е избягал от местопроизшествието. С присъдата му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи ефективно. С протоколно определение № 500795 от 14.11.2022 г. на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени по НОХД № 275 по описа за 2016 г. на РС - Р. и настоящото дело, а именно “лишаване от свобода” за срок от една годишна и шест месеца. На основание чл. 306, ал. 1, т.

3 НПК вр. чл. 68, ал. 1 НК първоинстанционният съд привел в изпълнение наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца, наложено на подсъдимия Д. А. В. с Определение от 24.10.2016 г., постановено по НОХД № 706 по описа за 2016 г. на Районен съд - Р..

С жалбата бланкетно се акцентира, че съдът постановил своя съдебен акт 2 единствено на база предположения, без да изследва обективната истина по делото, като според жалбоподателя по никакъв начин не се доказало да е извършено процесното престъпление. Възразява се и относно справедливостта на наложеното наказание. В хода на проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция съдебно следствие за събиране на доказателства не е провеждано, като страните се явяват. Защитникът на подсъдимия пледира, че присъдата на Районен съд - Р. следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, поради допуснато от страна на първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, като в условията на евентуалност се поддържа за липса на доказателства относно авторството на деянието. Не на същото мнение е представителят на държавното обвинение, който счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло. В правото си на последна дума подсъдимият Д. В. моли да бъде оправдан.

Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази изложените доводи и възражения на страните, както и приетия по делото доказателствен материал, установява следното:

В мотивите към първоинстанционната присъда съдебният състав възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт, след което приел, че кредитира изцяло всички гласни доказателствени средства, изброявайки имената на разпитаните свидетели, както и изслушаните по делото експертни заключения, преповтаряйки техните основни изводи, след което достигнал до извода, че доказателствената съвкупност е непротиворечива относно фактите, включени в предмета на доказване, като между отделните свидетели се наблюдавали единствено несъществени противоречия, без в тази връзка да се предлага конкретика. Прегледът на така изготвените мотиви налага извод, че от страна на първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива - чл. 348, ал. 2, т. 2 НПК вр. чл. 335, ал. 2 НПК, а именно липса на мотиви към съдебния акт, които да обективират онези аргументи на първоинстанционния съд, послужили му при изграждане на вътрешното му убеждение да постанови съответния краен резултат относно наказателната отговорност на предаденото на съд лице. Аргументите на въззивната инстанция са следните:

3

На първо място следва да бъде посочено, че в мотивите към присъдата липсват самостоятелно изведени правнорелевантни фактически положения, а посочените са директно възпроизведени от иницииращия съдебното производство обвинителен акт, като тази хипотеза на самостоятелно основание според съдебния състав не може да обоснове отмяна на първоинстанционната присъда, но единствено когато съдът е предложил пълен, безпротиворечив и всестранен доказателствен анализ, който обосновано да му позволи да се съгласи с приетите за установени факти от една от страните в наказателното производство. Такъв доказателствен анализ в процесния случай на практика липсва. Такъв анализ не представлява и простото възпроизвеждане на казаното от свидетелите и заключенията на съдебните експертизи, респективно общото посочване, че съдът кредитира тези доказателствени източници, без същите да бъдат обсъдени заедно и поотделно, като това е особено наложително в хипотеза, в която е необходим задълбочен преглед на доказателствените източници, които разгледани само във взаимовръзка биха могли евентуално да обосноват правнорелевантните обстоятелства, включени в предмета на доказване, след като повечето от тях по същество не представляват пряко доказателство за авторството на деянието - или това е хипотезата на доказване чрез верига от косвени доказателства. В своята пледоария защитникът неколкократно е подчертал, че липсват доказателства относно самоличността на дееца - че именно подсъдимият е управлявал колата, която е ударила пострадалия. На посоченото възражение е отговорено единствено с изброяване на иначе относими гласни доказателствени средства. На първо място правилно съдът се позовава на показанията на свидетелите св. Е.С., св. Ш.А., св. М.В.; св. М.М., св. С.Ш., св.

Д.М., св. М.Х., св. С.Ш., пострадалият св. М.Т., без обаче да ги анализира в светлината на възраженията на защитата относно конкретното поведение на самия пострадал - с наведени от тази страна твърдения, че същият управлявал своя велосипед в тъмната част на денонощието под въздействието на алкохол, както и относно местоположението на тялото на ударения човек и неговия велосипед. В тези показания са налице несъответствия относно обстоятелствата имало ли е колелото фар - в своите показания в съдебно заседание св. М.М., св. М.М. твърдят колелото на пострадалия да не притежава светлинен сигнал, за разлика обаче от показанията на св. М.Х. пред разследващите органи, тези на св. С.Ш., както и на самия пострадал св. М.Т..

4

Относими в тази връзка са и писмени доказателствени средства, съставени в деня на инцидента. Тоест - доказателствен материал за обсъждане на посоченото противоречие е налице, но в тази насока липсват разсъждения.

Отделно от това пострадалият действително признава и за употреба на алкохол. В тази насока обаче първоинстанционният съд не е разсъждавал правнозначимо ли е това обстоятелство, преценено в контекста на показанията на свидетелите, намиращи се по онова време в лек автомобил с марка “Пежо 206”, рег. № ****, движещ се в същия пътен участък, в посока град Я., описващи къде точно се е движил св. М.Т., респ. какво е било поведението му на пътното платно и с каква траектория на движение (например показанията на св. М.Х.). Тези обстоятелства не са обстойно разгледани, макар да е трябвало, защото чрез тях от една от страните се навежда фактически възражения, които могат да се съотнесът към субективната страна на деянието, поради което отговор в тази насока се дължи, без значение дали съдът ги оценява за съществени или не. Не е даден отговор и на възраженията свързани с описаните и ясно фиксирани в протокол за оглед останки от автомобил, както и следи от кръв по пътното платно, сочещи и къде конкретно е паднал пострадалият, като неговото положение е възприето и от св. М. М., св. М.Х., св. С.Ш. (единствено св. М.М. предлага противоречие относно местоположението на тялото, но не е разгледан въпросът за мястото, от което той е наблюдавал случващото се), като на база на тези факти вещите лица, изготвили автотехническата експертиза, представили отговор на поставените въпроси за изследване - стр. 16 от експертното заключение, коментиращо разстоянието на отхвърляне на тялото на велосипедиста, определящо скоростта на самия автомобил към момента на възникване на пътното произшествие. Все в тази връзка следва да се посочи има ли значение и ако да какво е то обстоятелството относно липсата на следи от спирачен път по пътния банкет, с оглед обаче въздигнатия като обвинение механизъм на настъпване на катастрофата.

Главният факт, който е от основно доказателствено значение и който според жалбоподателя е бил възприет от страна на първата инстанция на база единствено предположения, е относно авторството на описаното в обвинителния акт деяния. Централният проблем в процесния казус е, че именно от мотивите на присъдата не става ясно как първата инстанция е установила факта, че автомобилът в процесната нощ е управляван от 5 подсъдимия Д. А.ов В., ЕГН: ********** - въобще не е разсъждавано какви по характер са показанията на разпитаните свидетели, могат ли те да се тълкуват заедно, изграждайки времевата линия на поведение на В. в процесната нощ /показанията на св. Е.С., св. Ш.А., които твърдят около обяд на **** г. да са предоставили по указание на М. Д. ключовете на конкретния автомобил “Фолксваген Пасат” на Д. В., твърденията на св. М.В. за запалването на автомобила около 20:40 ч. в същия ден, показанията на свидетелите, намиращи се в управлявания от св. Д.М. автомобил, в които се съдържат данни относно това колко време е минало от момента, в който свидетелите възприели удар и тяхното задминаване от лек автомобил; посоката на този автомобил и съвпада ли тя с отразеното в други доказателствени източници, неговият вид като марка и модел, както и техническото му състояние към момента на открИ.ето му/. Напълно без коментар са оставени показанията на М. Ю. М., който в разпита си пред първоинстанционния съд не може да си спомни видял ли е някой на шофьорското място, за разлика обаче от показанията му в хода на досъдебното производство, където изрично казва, че бялата кола не притежавала ляво стъкло, поради което успял да възприеме кой управлява автомобила, като неговите показания не са коментирани в контекста на отразеното в протокола за оглед на колата, показанията на св. М.