Определение № 6 от 06.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Пазарджик, 06.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. И. като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500847 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.415 ал.5 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на В.ски районен съд №914 от 22.10.2024г. постановено по ч.гр.д.№20245210100903 по описа на същия съд за 2024г., с което е обезсилена изцяло на основание чл.415 ал.5 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №561 от 21.08.2024г. издадена по ч.гр.д.№904/2024г. по описа на РС-В..

В частната си жалба с вх.№7420 от 29.10.2024г. подадена от заявителя в заповедното производство М. И. Е., с ЕГН-********** от гр.В., ул.“П." №** се поддържа, че обжалваното съдебно определение е неправилно и необосновано предвид приетото от заповедния съд, че заявителят не е предявил иск по чл.415 ал.1 от ГПК против ответницата Р. И. М. в едномесечния срок, изтекъл на 16.10.2024г. Твърди жалбоподателят, че е депозирал искова молба с вх.№6921от 10.10.2024г., според която същият е спазил разпореждането на съда за завеждането на иска по чл.415 ал.1 от ГПК срещу ответницата М. шест дни преди изтичането на едномесечния срок.

Моли да се отмени обжалваното определение №914 от 22.10.2024г. постановено по ч.гр.д.№903/2024г. на РС-Пазарджик с даване на задължителни указания на долустоящия съд по правилното приложение на закона и възобновяване на производството по подадената от жалбоподателя 1 искова молба. Претендират се съдебно-деловодни разноски по списък.

Няма постъпил отговор на частната жалба в срока по чл.276 ал.1 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред В.ски районен съд на 22.07.2024г. е инициирано заповедно производство по чл.410 от ГПК със заявление вх.№5218 подадено от заявителя М. И. Е., ЕГН-********** от гр.В. чрез адв. П. Х. от АК-Пазарджик и против длъжника Р. И. М. , ЕГН-********** от гр.В., с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 7260лв представляваща парично вземане за обезщетение за ползване на част от съсобственика по чл.31 от ЗС и разноски в производство. Като обстоятелства от които произтича вземането заявителят е посочил делбено производство във фазата по извършване на делбата на съсобствен първи жилищен етаж по гр.д.№ 1582/2027г. в производство по сметки, формирано от месечен наем от 330лв за нов 22 месечен период от 04.10.2022г. до 04.07.2024г. или общо сумата от 7260лв.

Установява се, че въз основа на така подаденото заявление заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №561 от 21.08.2024г. с която е разпоредено длъжникът Р. И. М. с посочен адрес и ЕГН да заплати на заявителя М. И. Е., сумата от 7260лв, представляваща главница за периода 04.10.2022г.-04.07.2024г., както и държавна такса в размер на 145.20лв и адвокатско възнаграждение от 500лв, като е записано, че вземането представлява обезщетение за ползване на част на съсобственика по чл.31 от ЗС.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Р. М. на дата 26.08.2024г. , като от последния е постъпило писмено възражение по чл.414 от ГПК №6141 от 05.09.2024г. чрез пълномощника си адв. Т. К., с което е заявено, че длъжникът не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Допълнено е, като е заявено възражение за прихващане на дължимата сума със сума по заповед №194 по ч.гр.д.

№300/2014г. по описа на РС-В..

Предвид надлежно постъпилото възражение по чл.414 от ГПК, с разпореждане на заповедния съд №1843 от 10.09.2024г. на основание чл.415 ал.1 от ГПК е указано на заявителя М. Е., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата 2 държавна такса. Указано му е още, че в същия едномесечен срок от съобщението, следва да представи по делото /заповедното производство/ доказателства, че е предявил иска, като в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Съдебното разпореждане е връчено на заявителя на дата 16.09. 2024г., чрез пълномощника му адв. Х. от АК-Пазарджик като срокът за предявяване на иска и за представянето на доказателства за предявяването му пред заповедния съд е изтекъл на 16.10.2024г./сряда присъствен ден/. До изтичането на срока заповедният съд нито е уведомяван от заявителя за подаването на исковата молба, нито са представени по заповедното производство писмени доказателства удостоверяващи подаването на нарочна искова молба за установяване на вземането от заявителя.

С определение №914 от 22.10.2024г. заповедният съд е обезсилил изцяло на основание чл.415 ал.5 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №561 от 21.08.2024г. издадена по ч.гр.д.

№903/2024г. по описа на РС-В..

За да постанови обжалваното си определение за обезсилване на издадената в производството по чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, заповедният съд е приел в мотивите си, че заявителят в заповедното производство не е изпълнил, дадените му от съда указания да предяви иск относно вземането си и да представи в заповедното производство доказателства за това, и че при непредставянето им заповедта ще бъде обезсилена. Констатирано е, че и до момента на постановяване на съдебното определение за обезсилване указанията на съда не са изпълнени, поради което заповедта следва да бъде обезсилена.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в заповедното производство и против подлежащ на обжалване акт на заповедния съд с който се прегражда по-нататъшното развитие на производство поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.415 ал.5 от ГПК редакция (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) Когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и 3 изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК. С последващо изменение на закона, влизането в сила на така формулираната редакция на ал.5, е отложено и реално влиза в сила, считано от 01.07.2025г. Така според последното изменение на ал.5 на ал.415 от ГПК , (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм. относно влизането в сила, доп., бр. 67 от 2024 г. , в сила от 1.07.2025 г.) Когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.

Следователно към момента на обезсилването на заповедта за изпълнение от заповедния съд-22.10.2024г., редакцията на чл.415 ал.5 от ГПК е според ДВ, бр.100 от 2019г. и предвижда, че

Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

Налице е развитие в приложението на нормата по обезсилване на заповедта за изпълнение в посока на ограничаване на процесуалните възможности за обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК само и единствено в случаите на непредявен в едномесечния срок иск за установяване на вземането. От заявителя отпада занапред задължението да уведомява заповедния съд за предявяването на иска си, като е достатъчно да предяви иск за вземането си в едномесечния срок, с което се преклудира възможността заповедта за изпълнение да бъде обезсилена от издалия я е заповеден съд. Това е обаче е неприложимо към настоящия случай, доколкото е предмет на бъдеща регулация и регламентация и ще действа считано от 01.07.2025г.

В случая, заявителят не е изпълнил в пълнота императивното си и съществуващо по закон задължение, указано му изрично от заповедния съд като само е предявил иска за вземането си предмет на издадената заповед за изпълнение, като исковата молба е заведена с вх.№6921 от 10.10.2024г., или в законовоопределения от съда процесуален срок, но с това последният не е изпълнил изцяло задълженията си предвиждащи уведомяването на заповедния съд за подадения иск с представяне на доказателства.

Нещо повече, в самата искова молба няма изрично направено искане 4 от ищеца до исковия съд препис от същата служебно да се изпрати на заповедния съд за прилагане към заповедното производство в удостоверяване на факта, че заявителят не само е предявил иска, но и че е представил доказателства за предявяването му адресирани до заповедния съд.

Съществуващата към момента формалност в заповедното производството предполага неотменимо и налично задължение на заявителя да уведоми заповедния съд за предявяването на иска си с което да се препятства обезсилването на заповедта за изпълнение.

Според бъдещото изменение на чл.415 ал.5 от ГПК и влизането му в сила от 01.07.2025г. заявителят повече няма задължение да уведомява заповедния съд за подаването на иска си, а само следва да е подал исковата молба в едномесечния законов срок. В този случай заповедният съд следва да извърши служебно самостоятелна проверка или при необходимост да изиска допълнително данни от заявителя за предявяването на иска, но не би имал основание да обезсилва заповедта за изпълнение, тъй като служебното начало по чл.7 от ГПК в този случай е водещо.

Законодателят с поредицата от изменения на чл.415 ал.5 от ГПК ,/, в сила от 01.07.2025г./ прехвърля тежестта на проверката дали е иницииран от взискателя исков процес по указание на заповедния съд, именно на този съд, / задължава го както се посочи служебно да следи за предявяването му/, като освобождава заявителя /ищеца/ от задължението да уведомява заповедния съд за подаването на такъв иск, като обезсилването на заповедта за изпълнение може да се осъществи само в хипотеза, че искът не е предявен в едномесечния срок без да поставя допълнителни условия и тежести на заявителя.

В случая, тази бъдеща облекчена регламентация сведена само до предявяването на иск е неприложима доколкото първоначалното й действие от 01.07.2024г. е отложено с една година, съгласно изменението в ГПК, бр.67 от 2024г., а именно започва да действа, считано от 01.07.2025г.

Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение на В.ски районен съд №914 от 22.10.2024г. постановено по ч.гр.д.№20245210100903 по описа на същия съд за 2024г., с което е обезсилена изцяло на основание чл.415 ал.5 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №561 от 21.08.2024г. издадена по ч.гр.д.№904/2024г. по описа на РС-В..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6