Определение № 253 от 01.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив , 01.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина С. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501371 по описа за 2021 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. А. против Разпореждане № 7112/20.04.2021, пост. по ч.гр.д.№ 6256/2021, ПдРС, с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. Г. Д. за сумата от 5 000лв., неустойка по чл.4 от предварителен договор за покупко-продажба на дялове по чл.129 от ТЗ от 25.03.2019г.

Жалбоподателят В.А. поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Развити са подробни доводи за същността и обезпечителната функция на неустойката. Конкретно за случая счита, че при сключване на окончателния договор би придобил 3 дяла на стойност от по 1 лв., което прави около 30% от капитала на дружеството. Доколкото същото е действащо, тази собственост би му осигурявала доходи и дивиденти на значителна стойност. Вредите от неизпълнение на договора изчислява в пъти по-големи от уговорената неустойка. Излага съображения и че е извършил редица разходи за развитие дейността на дружеството, независимо, че не е бил съдружник. Счита, че при преценката на действителността на клаузата за неустойка, съдът е следвало да изхожда не само от стойността на придобиваното имущество, а от евентуалните вреди, които могат да последват от неизпълнение на договора. Посочва и че прекомерната неустойка не я прави задължително нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се извърши конкретна преценка дали излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли за отмяна на разпореждането и постановяване издаването на заповед за изпълнение.

Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана неоснователна. по същество, подадената частна жалба, се явява

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендирана сума, съставляваща договорна неустойка.

Настоящата инстанция намира, че мотивите на заповедния съд, изложени в обжалвания акт са правилни – налице е противоречие на закона и добрите нрави на претендираната договорна неустойка, т.к. същата е прекомерна и излиза извън присъщите й цели – обезпечителна, санкционна и обезщетителна.

В заявлението е претендирано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 5 000лв., съставляваща неустойка по чл.4 от предварителен договор от 25.03.2019г. за продажба на дружествени дялове.

Предмета на договор са 3 дяла на стойност от по 1 лв. всеки. Поддържано е, че заявителят е изправна страна по договора , а продавача не е изпълнил задълженията си, поради което е и възникнало основанието за заплащане на неустойка.

Нормата на чл.411, ал., т.2 от ГПК вменява служебно задължение на съда за проверка за противоречие със закона и добрите нрави на основанията, въз основа на които се иска издаване на заповед за изпълнение. При тази проверка следва да се установи евентуална нищожност на договорите или на отделни техни клаузи. При преценка на уговорката за дължимост на договорна неустойка, следва да се изхожда от правната й същност – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Преценката за изпълнение на тези функции е конкретна с оглед фактите за всеки отделен случай, като следва да се съпостави както материалния интерес на задължението, което не е изпълнено, така и евентуалните вреди, които следва да се репарират чрез нея. В случая материалния интерес на предварителния договор е 3 дружествени дяла на стойност от 3 лв. Доколко тези дялове могат да носят приходи за собственика и в какъв размер, не е възможно да се установи в рамките на едностранното заповедно производство. В случая липсват и каквито и да са доказателства дружеството, чийто дялове е следвало да се продадат, да е развивало дейност и да е генерирало печалби. При това положение няма как да бъде преценен и отчетен евентуалния нереализиран доход от придобиването на процесните дялове от дружеството. Съотнесена уговорената неустойка от 5 000лв. към стойността на продобиваното имущество се установява, че тя е прекомерна, надвишаваща хиляди пъти стойността на договора. Това навежда на извод за излизане от рамките на обезщетителната функция на неустойката. Тезата на заявителя, жалбоподател в настоящето производство, за значителен размер на пропуснати полза, не 2 може да бъде проверена в рамките на заповедното производство, а само в хода на един исков процес. Ето защо съдът намира, че е налице евентуална нищожност на неустоечната клауза, поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение не следва да бъде уважавано.

Предвид изложеното съдът намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя не се следват разноски.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7112/20.04.2021, пост. по ч.гр.д.№ 6256/2021, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3