Решение № 14095 от 07.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ ****095 гр. *****, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110156746 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от ФИРМА срещу К. Ж. Л.С. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД (след като с влязло в сила определение от 01.02.2022 г . производството по предявените, при условията на евентуалност, осъдителни искови претенции е прекратено, предвид депозирана от ищеца молба от 21.10.2021 г., с която заявява, че не поддържа същите) за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 10 209,27 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № ****** от 01.02.2016 г., 1 318,74 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.03.2018 г. до 05.02.2021 г. и 1 155,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2018 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 25489/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2021 г.

Ищецът твърди, че на 01.02.2016 г. между ФИРМА и К. Ж. Л. - С. бил сключен договор за потребителски кредит № ******, с който дружеството се задължило да предостави на ответника заем в размер 15 000 лева за срок от 60 месеца – до 05.02.2021 г.

Ответницата поела задължение да върне кредита чрез 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 373,48 лева, съгласно погасителен план. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на К. Ж. Л.С. бил определен годишен процент на разходите. За последната възникнало задължение да заплати такса ангажимент, срещу което договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК. Било предвидено, че таксата следва да се заплати при усвояването на кредита, както и, че кредиторът я удържа от общия 1 размер на кредита. В исковата молба се сочи, че заетата сума била преведена на кредитополучателя по личната и банкова сметка, посочена в договора. В чл. 5 от същия било предвидено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. В същата клауза било регламентирано, че вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. Ищецът твърди, че ответницата е преустановила заплащането на сумите по договора на 05.03.2018 г., като до този момент били погасени 24 месечни вноски.

Целият размер на кредита станал изискуем на 05.04.2018 г., за което било изпратено уведомление до К. Ж. Л.С.. Ищецът сочи, че непогасените задължения на ответницата по договора са, както следва: 10 209,27 лева – главница, 1 318,74 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2018 г. до 05.02.2021 г. и 1 155,23 лева – лихва за забава за периода от 05.04.2018 г. до 16.04.2021 г. В исковата молба е изложено, че ФИРМА е със статут на заличен търговец в Търговския регистър, считано от 24.04.2018 г., като дружеството било преобразувано по реда на чл. 265г ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му - ФИРМА с номер в Търговския и фирмен регистър *****. Твърди се, че съгласно чл. 265о, ал. 2 ТЗ с вписването на преобразуването е прекратено преобразуващото се дружество, а неговите права и задължения преминали върху приемащото дружество.

Поддържа, че за процесните вземания в полза на ФИРМА срещу К. Ж. Л.С. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която било депозирано възражение от ответницата. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, а по същество отправя искане за уважаване на исковете. Намира за дължима и законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното му изпащане. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата К. Ж. Л.С. оспорва предявените искове. Твърди, че не се е запознала и не е подписала на всяка страница общи условия, приложими към процесния договор за кредит, което е в нарушение с нормата на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Поради това излага съображения за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че договорът е недействителен и поради нарушаване на други императивни норми от ЗПК. Поддържа, че шрифтът на договора не отговаря на законоустановения размер в чл. 10, ал. 1 ЗПК – не по-малък от 12. Допълва, че липсва посочване на срок на договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК. В тази връзка заявява, че в договора е посочена таблица, озаглавена „погасителен план”, съдържаща месечни вноски като обща сума, което според ответника не следва да се тълкува като срок на договора. В отговора на исковата молба се сочи, че според чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК като задължителен реквизит в договора за потребителски кредит следва да бъде посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент, а в случая същата липсвала.

Поддържа се, че е нарушена и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като договорът не съдържа реален погасителен план, доколкото от обективирания в него погасителен план не може да бъде извлечена информация относно размера на включените в месечната вноска вземания за главница, лихва и такса, както и информация дали лихвата е начислена само върху главницата или върху главницата и таксите. Ответникът сочи освен това, че не може да бъде установено дали първо се заплаща таксата за обслужване на кредита и лихвата, а след това главницата. Същата поддържа, че с договора са кредит са нарушени и нормите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, тъй като същият не съдържа информация относно наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от него, срока, в който това право може да бъде упражнено, както и други условия за упражняването му, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и относно размера на лихвения процент на ден. Твърди, че не са посочени редът за прекратяване на договора, както и наличието на извънсъдебни способи за решаване на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски 2 кредит, а също условията за използването им. Излага съображения, че клаузата, с която е предвидена договорната лихва, е нищожна, поради протИ.речие с добрите нрави, доколкото размерът на лихвата е неправомерно завишен. Счита, че поради недействителността на договора ищецът може да претендира само чистата стойност на сумата, тоест главницата, без лихвите, но на правно основание, различно от посоченото в исковата молба, а именно неоснователно обогатяване. К. Ж. Л.С. сочи, че е плащала суми по договора, както и, че при недействителност на същия тези суми следва да бъдат отнесени за погасяване на чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК. Оспорва да е получила пълния размер на сумата, представляваща главница, както и, че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията, като заявява, че не е била уведомявана за това. В отговора на исковата молба се сочи, че клаузата, регламентираща „такса ангажимент“ е нищожна. Отделно от това се твърди, че кредиторът не е предоставил услугата, за която е събрана таксата. Изложено е, че не е ясно за какво се дължи същата и какви задължения е поел кредиторът, за да я претендира. Поради това се поддържа, че размерът на претенцията следва да се преизчисли със сумите, платени за таксата. Ответницата сочи, че такси за управление на кредита е недопустимо да бъдат събирани – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а процесната е именно такава. Оспорва дължимостта на застрахователната премия, като твърди, че не е била уведомена, че е включена в сумата по кредита. В преддоговорната информация липсвали данни за застрахователната премия. Счита, че ищецът няма право да претендира застрахователната премия от името на застрахователя, без да е установил, че му е заплатил сумите по застраховката. Оспорва наличието на валиден групов застрахователен договор между кредитора и застрахователното дружество. Навежда възражение, че претендираните вземания са погасени по давност. С тези доводи ответницата отправя искане за отхвърляне на исковите и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между „ФИРМА, в качеството му на заемодател/кредитор и ответницата К. Ж. Л.С., в качеството и на заемател, е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-**** от 01.02.2016 г., по силата на който заемодателят е поел задължението да предостави в заем на насрещната договаряща страна сумата от 15 000 лева за потребителски цели срещу задължението на заемателя да я върне заедно с договорна лихва, застрахователна премия в размер от 3 375 лева и такса ангажимент в размер от 375 лева или сума в общ размер от 22 408,80 лева. В раздел „Параметри и условия“ на процесния договор страните са предвидили връщане на общия размер на кредита чрез 60 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 373,48 лева. Съгласно договора между страните е установен падеж на първата вноска на 05.03.2016 г. и падеж на последната на 05.02.2021 г., при лихвен процент от 9,75 % и годишен процент на разходите по заема (ГПР) от 11,40 %. Съгласно клаузата на т. 1 от „Условия по договор за кредит“ заемната сума следва да бъде преведена по банковата сметка, посочена от заемателя и вписана в договора. В т. 2 от същия е предвидено, че една част от заемната сума – в размер от 6 503,77 лева ще бъде удържана директно от „ФИРМА и ще послужи за пълно погасяване на задължения на К. С. към дружеството по договори с № № ****. Изяснява се, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент ***** като сумата за нея ще бъде включена в месечните погасителни вноски. Уточнено е, че срещу заплащането от заемателя на такса „ангажимент“ кредиторът фиксира лихвения процент за целия срок на действието на договора. Посочено е, че тази такса се заплаща при усвояване на кредита, като кредиторът удържа стойността и от заемната сума. В клаузата на т. 3 от договора е установено, че месечните погасителни вноски включват съответната част от главницата и надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и 3 определена добавка, съставляваща печалбата на дружеството – заемодател.

Съгласно клаузата на т. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски, заемателят/кредитополучателят/ дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата, върху всяка забавена погасителна вноска, както и направените разходи по събиране на вземането. Предвидено е, че при допуснато просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

В клаузата на т. 7 от договора е установена поредност в погасяване на задълженията по договора, както следва: разноски (включително за събиране на вземанията), лихва и главница. Съгласно т. 9 от последния всички изявления на кредитора, отправени до заемателя, се считат за узнати от същия ако бъдат доставени на адреса, посочен в договора.