Решение № 96 от 12.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. С., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500671 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 149/18.09.2025г., постановено по гр.д.№ 160/2025г. по описа на Районен съд-М. е признато за установено в отношенията между А. А. К., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., обл. С. и „Т. Б. А.“ ЕАД,с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ************** от 30.10.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК,поради противоречие със закона. Осъдена е „Т. Б. А.“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54 да заплати на А. А. К., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., обл. С. сумата от 213,79 лева направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

Осъдена е „Т. Б. А.“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.

Х.“ № 52-54 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.

П., ул. „Б.“ №3, ап. 57, представлявано от Е. Г. И., сумата от 480 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3085/16.10.2025г., изпратена по ЕПЕП на 15.10.2025г. от „Т. Б. А.” ЕАД, ЕИК **********, чрез юрисконсулт К. З. с оплаквания за неправилност.Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като застрахователната премия не е включена като разход при изчислението на ГПР.Твърди се, че в отговора на исковата молба подробно са развити аргументи, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита и че кредитополучателят сам е пожелал 1 ползването на тази допълнителна услуга - застраховка, както и че отказът от застраховката,след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит. Съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК застрахователната премия е разход по кредита само когато сключването на договора застраховка е задължително условие за получаването на кредита.За установяване на обстоятелството, че застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит е поискано назначаване на експертиза, което доказателствено искане е оставено без уважение от първоинстанционният съд. Съдът не е обсъдил и изложените правни и финансови аргументи относно характера на застрахователната премия, която от правна страна представлява допълнителна услуга, а от финансова застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга. В този смисъл е и чл. 19 от Договора за кредит, в който изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит, което показва, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита. Преди да сключи договора за кредит на 20.02.2023 г.ищецът е подписал Заявление - декларация за установяване на договорни отношения, като в т.13 е декларирал изрично съгласието си за сключване на застраховка и приемането на Общите й условия. В чл. 4.4. е предвидена възможност по всяко едно време на договора застраховката да бъде едностранно прекратена от кредитополучателя. В чл. 13.2. е предвидена и възможността клиента да поиска да бъде прекратено покритието му по застраховката в хипотезата при пълно предсрочно погасяване.

Неправилно съдът е достигнал до извода, че реалният размер на ГПР е различен от този посочен в договора. Няма съмнение, че при включването на разход по застраховката към ГПР последният ще се измени. Основният въпрос в случая е дали разходите по застрахователния договор следва да бъдат включени в ГПР, като отговора следва да бъде отрицателен, каквато е и съдебната практика.

След като е приел , че застрахователната премия следва да се включи в ГПР и респективно, че като не е включен реалният размер на ГПР не отговаря на посочения на в договора, районният съд е постановил неправилно решение, като е че процесният договор за потребителския кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е недействителен. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 3378/11.11.2025г. от А. А. К., чрез пълномощника й адв.Е. И., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че съдът е длъжен да провери действителността на договора за потребителски кредит дори и на ненаведени от страните основания при нарушение на добрите нрави, при наличие на неравноправни клаузи в договора във вреда на потребителя и при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.Твърди се, че първоинстанционният съд е приел, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на чл.19 от ЗПК. В случая кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране ГПР и кои компоненти точно са включени в нег. Посочения фиксиран ГЛП не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Още при сключването на договора е предвидено уговореното възнаграждение за застраховки да се плаща 2 разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски, като се добавя към всяка вноска. При това положение от предвиждането възнаграждението за застраховки да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че това води единствено до скрито оскъпяване на кредита.Включено по този начин към погасителните вноски, възнаграждението за застраховки всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Затова поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.Съгласно чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В приложения погасителен план е посочена само общата сума на дължимата месечна вноска-с оскъпяване за застраховки. Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните компоненти - главница, лихва и застраховки. Не е ясно месечната вноска какви компоненти включва, каква част от нея е главница и каква лихва. Неяснота съществува и относно това кои суми по кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен размер. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски.

С Определение № 412/27.10.2025г., постановено по гр.д.№ 160/2025г. по описа на Районен съд-М. е оставена без уважение молбата на адв.Е. И. в качеството й на пълномощник на А. А. К. за изменение на Решение № 149/18.09.2025г., постановено по гр.д.№ 160/2025г. по описа на Районен съд-М., в частта му за разноските, като бъдат завишено определеното в полза на пълномощника адвокатско възнаграждение.

Определението е обжалвано с частна жалба с вх.№ 3375/11.11.2025г., изпратена по пощата на 08.11.2025г. от А. А. К., чрез пълномощника й адв.Е. И. с оплаквания за неправилност. Излагат се доводи за неоснователност на приетото от съда, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по–малък размер, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Принципно съдът би могъл да направи преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК - като се вземат предвид обемът на извършената работа, броят на съдебните заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори. Но когато възнаграждението попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, неговото намаляване е необосновано. В настоящия случай е определено възнаграждение, което е 60 % пониско от заложеното като критерии в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, която е изменена след Решението на СЕС и не определя минимуми, а определя критерии, по които 3 съдът да се води при липса на уговорен размер между клиента и адвоката или при направено възражение за прекомерност . Съгласно съдебната практика Наредбата няма обвързващ за съда характер, но същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението.

Първоинстанционният съд произволно е определил адвокатското възнаграждение без да приложи разрешението в решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно „разумността" и „пропорционалността“ на съдебни разноски., както формираната съдебна практика след решението от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС. Присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено най-ниската предлагана цена.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде изменено решението в частта му за разноските, като бъде определено адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за възнагражденията за адвокатската работа.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 3852/11.12.2025г. от „Т. Б. А.”ЕАД, чрез юрисконсулт К. З., който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че адвокатското възнаграждение е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това, че разноските се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ, и че производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, проведеното е само едно открито съдебно заседание, правилно първоинстанционният съд е определил същите под размера,предвиден в Наредбата. С оглед решението на СЕС по дело С-438/22 в практиката на ВКС се приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, като вземе предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, т.е. Наредбата има само ориентировъчен характер. В случая съдът е съобразил наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител, както и че производството се е развило в разумни срокове и не се е характеризира с правна или фактическа сложност.Разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза има осъдително съдебно решение, респективно за неоснователно обедняване на загубила страна, а следва да се възстановят в сторени в разумни граници разходи за защита на страните. Съдът правилно е определил разноските в постановения съдебен акт, които отговарят на изискванията за справедливост и пропорционалност, съгласно ясно посочените критерии от СЕС. Моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.