Решение № 2009 от 13.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2009 гр. Варна, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20203110110516 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на * срещу Д. В. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 11224,18лв., получена сума без основание на 29.11.2019 г., с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и сумата от 218,33лв., представляваща обезщетение за забава заплащане на главницата за периода от 19.06.2020 г. до 27.08.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 27.11.2019 г. на ответницата е допуснато финансово подпомагане в размер на 9907,05лв. по програма мярка 14 „*“, за което тя била уведомена на 29.06.2019г. Сочи се, че при извършване на превода е допусната грешка като на ответната страна е преведена сумата от 29.11.2019 г. на два транша от 4698,21лв. и 26623,19лв., което било с 21414,35лв. в повече от определената субсидия. Била поканена да върне сума с писмо, получено на 28.04.2020 г. Поради това че Н. била кандидат по редица схеми и мерки на ДФ Земеделие, били извършени прихващания на 04.06.2020 г. на главници и лихви, като останала сумата от 21328,23лв. На 18.06.2020 г. било извършено второ прихващане за главници и лихви, при което останала незаплатена главница от 11224,18 лв. и лихва от 218,23лв. По тези съображения моли за осъждане на ответната страна. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и се 1 моли за уважаване на иска.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете като недопустими, евентуално по основание и размер. Намира, че не са налице основания за възстановяване на пропуснатия срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Сочи се, че ответницата не е възразила, че има да връща преведената й сума от 21414,35лв. Сочи се, че с писмо от 12.05.2020 г. е поискала по-дълъг срок за връщане на сумата, като след разговор с ищеца уговорили прихващане с бъдещи плащания от ищеца към ответницата. Сочи се, че такива прихващания са с посочените в исковата молба на 04.06.2020г., 18.06.2020 г.

Твърди се, че към настоящия момент е прихваната цялата дължима сума като са извършени прихващания на 04.11.2020 г. със сумата от 5044,69лв. и на 16.12.2020 г. със сумата от 2202,02лв. Намира, че с предявения иск се злоупотребява с права и се цели увреждане на ищеца. Счита, че не е давала повод за завеждане на делото. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител оспорва иска и се моли за отхвърлянето му. Настоява се, че съобразно европейското законодателство надвнесени суми се прихващат от бъдещи плащания без да се предприемат други мерки, цитирайки Регламент №*/2014 г. Претендира разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът, при условията на главно и пълно доказване, да установи извършено плащане в полза на ответника на твърдяната дата и в претендирания размер. За да обоснове отхвърляне на иска от своя страна, ответникът следва да установи основанието за получаване на сумата, респективно нейното връщане.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 29.11.2019г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника сума от 31321,40лв., като след извършено прихващане на 04.06.2020 г. на главници и лихви, и на 18.06.2020 г. е останала незаплатена главница от 11224,18 лв. и лихва от 218,23лв.

От представеното писмо с изх. №*г. от Дъ* се установява, че Д. В. Н. не е платила доброволно дължимата сума в размер на 21414,35лв. и 651,44лв. лихва, поради което същата е прихваната от дължими плащания към нея по други схеми и мерки на РА в общ размер на 22065,79г., като последното прихващане със суми е от 16.12.2020 г.

В случая е налице извънсъдебно признание на ищеца за извършено прихващане на процесната сума в негова полза с други суми, предмет на други облигационни отношения между страните по повод европейски 2 програми за подпомагане, обективирано в писмо с изх. №*г. , което има доказателствена сила на признание за неизгоден за ищеца факт.

Съдът като съобразява извършеното погасяване на задължението в цялост за главници и лихви на 16.12.2020 г., настъпило в хода на процеса чрез извършено прихващане с ликвидни и изискуеми вземания на ответника., който факт следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, намира предявените искове за неоснователни, предвид погасяване на задължението, и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Независимо от изхода на спора, съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски. Това е така, тъй като с поведението си Н. е станала причина за иницииране на производството предвид погасяване на дълга след депозиране на исковата молба. Тълкуването на разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение №*/2014 г. на Комисията от 06.08.2014 г. ЕС, не изключва възможността фонда да предприеме действия за съдебно събиране на вземанията и не задължава последният да събира вземането си само и изключително извънсъдебно, поради което доводите в тази насока на ответника са неоснователни.

Предвидено е правна възможност за удовлетворяване на кредитора при неоснователно усвояване на суми по европейски програми, а не се вменява задължение на органа да прилага само този ред на защита. Същата е била своевременно уведомена за допуснатата техническа грешка при изплащане на суми от ищеца, респ. е имала възможност незабавно да възстанови недължимо платената сума, което не е сторено.

С оглед изложеното в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 498,97 лева, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева съобразно отправеното искане, определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ** срещу Д. В. Н., ЕГН

**********, с адрес гр. *, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 11224,18лв. /единадесет хиляди двеста двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, получена сума без основание на 29.11.2019 г., с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и сумата от 218,33лв. /двеста и осемнадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава заплащане на главницата за периода от 19.06.2020 г. до 27.08.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр. В*, да заплати на *, сумата от 598,97 лева /петстотин деветдесет и осем лева и 3 деветдесет и седем стотинки/ , представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.

2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4