Решение № 431 от 24.03.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 431

Разград, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

Членове:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРТИН СТАМАТОВ канд № 20257190600372 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 348 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от С. И. Л., [ЕГН] от [населено място], м-ст „Караач“ № 25, чрез адв. [населено място], против Решение № 34/22.10.2025г. постановено по АНД № 20253320200142 по описа на РС Кубрат за 2025 година, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11086992, издаден от ОД на МВР Разград за налагане на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на С. И. Л. на адм. наказание „глоба“ в размер на 200(двеста) лева за извършеното от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 9350238 от 07.12.2024г., изразяващо се в управление на собственото му МПС - лек автомобил „Ланчия“, модел „Делта“ с рег. № [рег. номер], на 12.07.2025 г. в 19:16 часа в обл. Разград, общ. Кубрат, село Беловец, по улица „Васил Левски“ пред имот номер 1, в населено място със скорост от 71 км./ час при въведено ограничение на скоростта от 50км/час, отчетено превишение от 21 км/час.

Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като касаят допуснато неправилно приложение на разпоредбите предвидени в ЗДВП и ЗАНН относно съставянето и задължителното съдържание на електронния фиш, с което е било потвърдено допуснатото от административно наказващия орган съществено ограничение на процесуалните права на нарушителя. В касационната жалба се твърди, че в издаденият електронен фиш не е надлежно индивидуализиран адм. орган, не е уточнено мястото на извършване на нарушението, не са представени доказателства установяващи безспорно, че именно собствения на жалбоподателя автомобил се е движел с превишена скорост и с каква скорост се е движел, както и че е нарушението е извършено в условието на повторност. Въззивният съд не е констатирал тези пороци в производството, въпреки надлежното им заявяване пред него. С оглед на изложеното се моли за цялостна отмяна на съдебното решение на РС-Кубрат и потвърденото с него наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се е явил лично, като чрез упълномощен процесуален представител адв. С. П. от АК – Русе заявява, че поддържа жалбата и изложените в нея доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на Районен съд - Кубрат. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на ОДМВР Разград е депозирал писмен отговор на касационната жалба чрез упълномощен процесуален представител - гл. юриск. М., в който заявява, че счита решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, съобразено с относимите материални и процесуални норми, поради което моли да бъде потвърдено. Не се е явил в проведеното открито съдебно заседание.

Представител на Окръжна прокуратура – Разград не се е явил в откритото съдебно заседание и не е изразил становище по касационната жалба.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване e Решение № 34/22.10.2025г. постановено по АНД №142 по описа на РС Кубрат за 2025 година, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11086992, издаден от ОД на МВР Разград на 14.07.2025г..

Според обстоятелствената част на електронния фиш, възприета от съда в обжалваното решение с което е потвърден, процесното нарушение се изразява в следното: на 12.07.2025 г. в 19:16 часа в обл. Разград, общ. Кубрат, село Беловец, по улица „Васил Левски“ пред имот номер 1, МПС собственост на Б. М. М. [ЕГН] – лек автомобил „Ланчия“, модел „Делта“ с рег. № [рег. номер] се е движел със 71 км/ч /след приспадане на 3км/ч/, при максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч.

От фактическа страна, въззивният съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства - снимка от техническото средство, справка за регистрацията на МПС, протокол от проверка на мобилната система за видеоконтрол, протокол за използване на АТСС, снимка на местоположението на камерата, е намерил за установено, че по време на осъществяване на гореописаното деяние, скоростта на движение на „Ланчия“, модел „Делта“ с рег. № [рег. номер] е била установена с автоматизирано техническо средство от одобрен тип представляващо видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване и монтаж на триножник АТСС CELERITAS MVD 2020, с фабр. № 0003A2D9, след като е приспадната допустимата грешка при измерването. За това деяние на 14.07.2025г. от ОДМВР – Разград бил издаден оспорения електронен фиш на С. И. Л. в качеството му на собственик на процесния автомобил, връчен му на 15.07.2025г. От него не е депозирана декларация, с която да посочи, че друг водач е управлявал процесното МПС на описаното в ЕФ място и в посоченото време. Прието е, че на С. И. Л. е бил издаден ЕФ серия К № 9350238 от 07.12.2024г., който е влязъл в сила преди 12.07.2025г.

От правна страна, въззивният съд е достигнал до извод, че с така описаното деяние касаторът Б. М. М. [ЕГН] е нарушил нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в условието на повторност по см. на чл. 182, ал.4 от ЗДвП във вр. с § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Районният съд е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като ги приел за неоснователни. Приел е, че в случая в съответствие с предвидените за това условия и ред по чл. 165, ал. 3 от ЗДвП и чл. 3 от Наредба № 8121з–552 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./ издадена от Министъра на вътрешните работи, правомерно е използвано мобилно Автоматизираното техническо средство /АТС/ по см. на точка 65 б. „б“ (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на Закона за движение по пътищата - уред за контрол, работещ самостоятелно, одобрен и проверен, съгласно чл. 29 - чл. 35 от Закона за измерванията, временно разположен на участък от пътя, като установява и автоматично заснема нарушения в присъствие на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Същото е използвано и поставено на място от лице, което е провело обучение за използването му, настроено е за засичане съобразно изискванията, за което е надлежно съставен протокол № 290р-13483 oт 18.07.2025г. за използването на автоматизирано техническо средство от автоконтр. А., проверен от нач. група Г. Г.. Намерил е за несъмнено установени, както засечената скорост, така и местоположението и идентификацията на автомобила чрез регистрационния му номер, тъй като на приложените по делото снимки от нарушението са посочени координати и ясно се чете номера на процесния автомобил. Прието е, че при издаването на ЕФ са спазени процесуалните правила и съдържа предвидените в закона реквизити. Мястото на нарушението е индивидуализирано по възможно най-точния начин, приложени са и фото снимки, нарушението е описано достатъчно ясно. Глобата, наложена на въззивника, е била законосъобразно определена, съгласно фиксирания размер в материалния закон - чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т. 3 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт.

Съдът намира за неоснователни възраженията на касатора, че районният съд не е обсъдил възраженията му относно годността на използваното техническо средство, с което е установено нарушението, както и тези касаещи авторството и съдържанието на електронния фиш. И двете възражения са обсъдени от въззивната инстанция, като са изложени мотиви, защо се отхвърлят от съда, които като краен извод се споделят от настоящия съдебен състав.

Независимо от горното касационната инстанция счита, че при постановяване на решението си районният съд в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН не е изяснил всички обстоятелства по делото, взел е решението си по вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, не е събрал по свой почин служебно доказателства, за да се разкрие обективната истина, като е направил фактически установявания и правни изводи, които не почиват на събрани по делото доказателства, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила.

Районният съд е приел за безспорно установено, че наказаното лице е извършило нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в условията на повторност и правилно му е наложено наказанието, предвидено в чл. 182, ал. 4 от същия закон, като се е позовал на отбелязаното в обжалвания ЕФ, че описаното в него нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 9350238 от 07.12.2024г. По делото обаче не е събрано нито едно доказателство, което да установява безспорно, че в правния мир съществува такъв електронен фиш, че той е издаден срещу касационния жалбоподател, че този ЕФ му е връчен, че не е обжалван, респ. че е влязъл в сила преди 12.07.2025г., и че с него касационният жалбоподател е наказан за същото по вид нарушение, като описаното в процесния ЕФ, с оглед легалното определение за повторно нарушение, дадено в разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Следва да се има предвид, че само редовно съставените АУАН по ЗДвП имат доказателствена сила за установените с тях факти до доказване на противното, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но не и електронните фишове.

На следващо място по делото няма доказателства, които да установяват, че служителят на МВР, който го е разположил и настроил на процесното място е от състава на службите, определени от министъра на вътрешните работи по реда на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, да осъществяват контрол по спазването на правилата за движение по пътищата.

Също така районният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно начина на посочване на установена стойност на скоростта и липсата на яснота дали това е стойността след приспадане на приетия толеранс от 3км/ч. възможна грешка. Районният съд е следвало да изложи мотиви, дали тези възражения касаещи прилагането на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, са относими към правния спор и дали твърдените пороци са от значение за законосъобразността на издадения електронен фиш, както и да посочи каква е установената скорост и какво точно приспадане е извършено /в решението е посочено "приспадане на процентна грешка", което не съответства на съдържанието на ЕФ, според което е "отчетен толеранс - 3 км/ч" т.е точна стойност/ .

По изложените съображения съдът намира, че решението на районния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се изяснят всички обстоятелства от значението за правния спор в т.ч. дали служителят използвал техническото средство, с което е установено нарушението е от състава на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол на движението по пътищата, има ли издаден ЕФ К № 9350238 от 07.12.2024г., срещу кого е издаден, за какво нарушение, влязъл ли е в сила и кога, както и да се обсъдят всички възражения на жалбоподателя, които са относими към правния спор.