Решение № 430 от 06.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Варна, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100502523 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. АП. Г. от гр. Белослав, срещу Решение № 262229/09.07.2021 год., постановено по гр. дело № 14364/2019 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от ищеца и настоящ въззивник Н. АП. Г. против „Охранителна фирма Варна“ ООД, с ЕИК 103771283, със седалище гр. Варна искове по чл.

262, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 3494, 94 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода месец март 2016 год. – месец март 2019 год. вкл., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба /05.09.2019 год.) до окончателното и́ изплащане; сумата от 649, 99 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от падежа на всяко задължение - 26-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи – до 05.09.2019 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.

Неправилен и в разрез със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че доказателствата по делото не установявали ищецът да е полагал извънреден труд в 1 посочения в исковата молба период. Счита, че доказателствата в тази насока (писмени и гласни) са анализирани неправилно, а други, съдържащи релевантни за спора факти – акт за установяване на административно нарушение от 09.05.2019 год., изд. от дирекция „ИТ“ – Варна, от който е установено, че на 28.03.2019 год. ищецът е полагал труд при 24 – часова смяна; изявленията на ответника, че през процесния период ищецът е работил само на 12часови нощни смени, а според представените доказателства от НАП – Варна, ищецът е осигуряван на 4 часов работен ден, изобщо не са обсъдени. Не са обсъдени и анализирани и други, установени по делото и релевантни за спора факти, а именно: че документите – допълнителното споразумение № 51/01.07.2015 год. към трудовия договор на ищеца с № 49/28.11.2024 год.; допълнително споразумение № 62/05.01.2016 год., с които ответникът се домогва да докаже, че ищецът е приел да работи (и е работил) на 4 часов работен ден – са неистински.

По отношение на представените от ответника, настоящ въззиваем, графици за работа, се твърди, че не е ясно кога са съставени; липсват и доказателства те да са доведени до знанието на работниците, вкл. и до знанието на ищеца.

Отправено е искане да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „Охранителна фирма Варна“ ООД, с ЕИК 103771283, със седалище гр. Варна – ответник по исковете и по подадената въззивна жалба – чрез процесуален представител, оспорва същата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът, лично и чрез процесуален представител, поддържа жалбата си и настоява да бъде уважена.

В съдебно заседание дружеството – въззиваем, чрез процесуални представители, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Н. АП. Г. е навел следните твърдения:

С ответното дружество „Охранителна фирма Варна“ ООД е бил в трудови правоотношения въз основа на сключен между страните трудов договор № 49/28.11.2014 год., по силата на който е изпълнявал длъжността „пазач невъоръжена охрана“. Договорът е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ- за неопределен срок, със срок за изпитване от три месеца, уговорен в полза на работадателя, при пълно работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 340 лева, променящо се във времето с промяната на минималната работна заплата за страната, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. В договора е уговорено, че системата на заплащане е щатна/повременна, а работата е на смени по предварително изготвен график. Независимо от така уговорените в трудовия договор условия, ищецът в действителност е работил на 24 часови смени, заедно с други двама колеги; график за смените не е изготвян от работодателя;

2 водела се е тетрадка, в която са били вписвани датата и кой е предал и кой е приел смяната – обстоятелство, установено и от Инспекцията по труда – Варна при извършена проверка в ответното дружество относно спазване на трудовото законодателство. Твърди, че работодателят не му е заплащал възнаграждение за действително положения труд, а го осигурявал и му заплащал за работа на 4 часов работен ден. Поради незаплащане в пълен обем на положения труд, по инициатива на ищеца трудовият му договор с ответника е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 01.04.2019 год. За времето, през което е работил в ответното дружество, ищецът е полагал извънреден труд, който не му е заплащан.

За последните три години преди прекратяване на трудовия му договор, а именно: за периода 01.03.2016 год. – 31.03.2019 год. ищецът е положил извънреден труд в размер на 6 275 часа (представени в табличен вид за всеки месец за процесния период – 01.03.2016 год. до 31.03.2019 год. вкл.), като стойността на положения извънреден труд е 3 494, 94 лева.

Ищецът твърди още, че според трудовия договор дължимото му месечно възнаграждение – основно и допълнително – е следвало да бъде платено до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. При неплащане в този срок работодателят изпада в забава и му дължи законната лихва върху всяка забавена сума. Сборът от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху дължимите възнаграждения за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се извърши плащането – до подаването на исковата молба (05.09.2019 год.) е в размер на 649, 99 лева.

В съответствие с наведените твърдения са и отравените искания: за осъждане на ответника „Охранителна фирма Варна“ ООД, с ЕИК 103771283, със седалище гр. Варна да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 3494, 94 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2016 год. до 31.03.2019 год. вкл., на основание чл. 262, ал. 1 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (05.09.2019 год.) до окончателното и́ изплащане; сумата от 649, 99 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко от дължимите възнаграждения за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се извърши плащането за положен извънреден труд, до подаването на исковата молба - 05.09.2019 год., на основание чл. 86 ЗЗД.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Охранителна фирма Варна“ ООД, с ЕИК 103771283, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор от 28.11.2014 год., по силата на който ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността „пазач невъоръжена охрана“ на обект Пристанище „Марионопол" в гр. Белослав, област Варна, като е престирал труд по предварително изготвен от работодателя график. Трудовият договор е прекратен по инициатива на ищеца по взаимно съгласие на страните, считано от 01.04.2019 год., за което управителят на ответното дружество е издал Заповед № 3

31/26.03.2019 г. Ответникът оспорва всички останали твърдения в исковата молба: оспорва ищецът да е работил на 24-часови смени, както и че работодателят не бил изработвал график за работа; оспорва твърденията за полаган от ищеца извънреден труд в процесния период; оспорва твърденията на ищеца за водена тетрадка, в която са вписвани приемането и предаването на смените, като твърди, че такава тетрадка не съществува, нито пък ответникът е разпореждал воденето на подобен документ. Твърди, че през периода на действие на трудовия договор на ищеца, е изработвал и утвърждавал шестмесечни графици, с които охранителите на обекта, включително и ищецът, са били запознати предварително.

Ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време с шестмесечен период на отчитане, за което страните са постигнали изрично споразумение № 62/05.01.2016 г. Ищецът е получил полагащото му се възнаграждение за положения от него труд. Извънреден труд не е бил полаган от ищеца. Ответникът твърди, че липсва причина ищецът да е полагал дневен труд на обект пристанище „Марионопол" в гр. Белослав, тъй като за същия обект ответникът е имал сключен договор за осъществяване на охранителна дейност от 07.12.2014 г. с предмет – единствено нощна невъоръжена физическа охрана през работни, почивни и празнични дни. Т. е., през деня ответникът не е имал задължение да осигурява охрана на обекта, на който ищецът твърди, че е полагал извънреден труд. Ищецът е бил нает на работа именно по повод изпълнението на посочения договор, който към датата на сключване на трудовия договор между страните е бил в проект и в уточняване на неговото съдържание с насрещната страна „Полимекс груп“ ЕООД. Ищецът не е полагал извънреден труд, при което и исковете му (обуславящ и обусловен) са неоснователни. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за погасяване на част от претенциите по давност. Погасени по давност са претенциите за незаплатен извънреден труд за периода от 01.03.2016 г. до 05.09.2016 г.; погасена по давност е и претенцията за изтекли лихви за забава за посочения период.

По тези съображения счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва исковете и настоява да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид ставонищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от трудов договор № 49/28.11.2014 год., че ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжност „пазач невъоръжена охрана“, на пълно работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 340 лева (МРЗ за страната към момента на сключването на договора).

С допълнително споразумение № 31/30.12.2014 год. страните са уговорили продължителност на работното време на ищеца четири часа; основно месечно трудово 4 възнаграждение от 180 лева и работа на смени по предврително изготвен месечен график.

С допълнително споразумение № 51/01.07.2015 год. към трудовия договор, страните са уговорили по – висок размер на основното трудово възнаграждение на ищеца, съобразено с размера на минималната работна заплата за страната за 2015 год.

С допълнително споразумение № 62/05.01.2016 год. страните са уговорили по – висок размер на основното трудово възнаграждение на ищеца, съобразено с размера на минималната работна заплата за страната за 2016 год.; предвидено е сумирано изчисляване на работното време с шестмесечен период на отчитане.

Ищецът е оспорил автентичността на обсъдените по–горе допълнителни споразумения относно положения от него подпис.

От заключението на съдебно-почерковата експертиза от 03.08.2020 год., неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че в допълнителното споразумение с № 31/30.12.2014 год. подписът за „работник/служител“ е изпълнен от ищеца, т. е., обсъжданият документ е автентичен, а подписите, положени за „работник/служител“ в допълнителите споразумения с № 51/01.07.2015 год. и с № 62/05.01.2016 год. не са изпълнени от ищеца.