Определение № 316 от 06.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Стара Загора, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500118 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители С. Н. Н., Н.М.Л. - управители, действащи чрез юрк. Г.П.А., срещу разпореждане № 210/03.02.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 72/2025 г. по описа на Районен съд - Чирпан в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 1399,40 лв. - договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024г.; 465,01 лв. - мораторна лихва за периода от 11.07.2023 г. до 04.12.2024 г. и 184,97 лв.- законна лихва за забава дължима от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на процесуалния закон в нарушение на принципа на служебното начало. Излага доводи за липсата на неравноправност на исканията за присъждане на договорна лихва и лихви за забава в претендираните размери.

Претендира въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените суми, както и за присъждането на направените разноски по делото.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

1

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „П.к.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Р. С. М., ЕГН ********** с адрес: с. О., *** за сумата от 9993,36 лв., от които 3656,35 лв. - главница; 1399,40 лв. - договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024г.; 1376,53 лв.- възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 2411,10 лв.- възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 500,00 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 10.03.2024 г.; 465,01 лв. - мораторна лихва за периода от 11.07.2023 г. до 04.12.2024 г. и 184,97 лв.- законна лихва за забава дължима от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г., както и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, и разноски в заповедното производство.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40017979339, сключен на 13.06.2023 г. между „П.к.Б.“ ЕООД и Р. С. М., по силата на който дружеството предоставило на длъжника паричен кредит от 4000,00 лв., а последният се съгласил да върне сумата ведно с договорно възнаграждение в размер на 2950,25 лв., за срок от 36 месеца, на равни месечни погасителни вноски и падежна дата всяко 10-то число на месеца.

В заявлението е посочено, че паричните вземания произтичат от договор за потребителски кредит, като същите се претендират като предсрочно изискуеми.

Видно от приложения към него договор за потребителски кредит в размера на месечните погасителни вноски са включени и суми, представляващи разсрочено плащане на закупени от длъжника услуги „Фаст“, и „Флекси“, съответно на цени от 1600,00 лв. и 2800,00 лв., дължими ведно с месечните погасителни вноски. Размерът на месечните погасителни вноски по договора за кредит, включващи главница и договорна лихва, е 193,07 лв., при ГПР от 48,99 % и годишен лихвен процент от 41,00 %. В така посочените параметри на кредита не са включени дължимите суми по закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Размерът на месечните погасителни вноски по договора за кредит, включващи главница, договорна лихва, възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е 315,29 лв., а общото възнаграждение по договора за кредит е 11350,25 лв.

В ОУ на договора е предвидено задължение за длъжника в случай на просрочване на плащане на месечна вноска да заплати обезщетение в размер на законната лихва, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото вземане, като за същия период длъжникът дължи и заплащането на договорната лихва.

В заявлението си кредиторът е посочил, че длъжника не изпълнил задълженията си по договора, като е поел само 5 погасителни вноски и е изпаднал в забава, а изискуемостта на кредита е настъпила с изтичане на срока му на 04.12.2024г.

2

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за всички претендирани вземания освен главницата от 3656,35 лв., т.к. е приел че поради наличието на недействителност на договора по гореизложените съображения, потребителят дължи чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. С оглед на това е приел, че претендираната сума в общ размер на 5687.03 лв. от заявителя като неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и неплатени такси в размер на 500 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, както и неплатеното договорно възнаграждение в размер на 1399.40 лв., дължимо за периода от 10.12.2023 година до 04.12.2024 година, следва да бъдат отхвърлени на посочените по-горе основания ведно с претендираната лихва за забава и законната лихва от датата на предсрочната изискуемост в общ размер на 649.98 лв. /465.01 лв. лихва за забава от 11.07.2023 година, датата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 година - датата на предсрочната изискуемост и 184.97 лв. лихва за забава от 04.12.2024 година до 29.01.2023 година/.

Разпореждането е правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изложените от районния съд мотиви, поради което на основание чл. 272 ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. чл. 279 ГПК препраща към тях. Но във връзка с наведените в частната жалба доводи в случая е необходимо да се добави следното:

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Представеният договор е договор за потребителски кредит, поради което приложими са разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК искането по чл. 410 се отхвърля, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като изброяването по аргумент от чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП не е изчерпателно.

Съгласно нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че доколкото настоящите претенции се основават на договор, по силата на който заявителят /банка/ е предоставил кредит на физическо лице, в случая следва да намерят приложение правилата на ЗПК и ЗЗП.

3

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. А видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, хипотезата, в която договор за кредит съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че действителността на договора за потребителски кредит е обусловена от включването в неговото съдържание на подробна информация относно всички суми, които следва да бъдат взети предвид за определяне размера на ГПР.

Действително, от представения по делото договор се установява, че в него са посочени размерът на ГПР – 48,99 %, общо дължимата от кредитополучателя сума, както и взетите предвид допускания /относно началната дата при изчисляване на ГПР, действието на договора и неизменност на лихвения процент/. Липсва обаче каквато и да било конкретна информация относно отделните компоненти на ГПР и начина на неговото формиране. Ето защо поради неспазване на императивното правило, уредено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

В този случай приложение следва да намери нормата на чл. 23 ЗПК, според която при обявяване недействителността на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. Ето защо правилно районният съд е отхвърлил заявлението за горните суми.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Относно разноските:

В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане.

Водим от изложените мотиви, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 210/03.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 72/2025 г. по описа на Районен съд - Чирпан в частта му, в която е отхвърлено заявлението на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители С. Н.

Н. и Н.М.Л. - управители, действащи чрез юрк. Г.П.А., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. С. М., ЕГН – ********** с адрес: с. О., ***, за сумите от 1399,40 лв. - договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024г.; 465,01 лв. - мораторна лихва за периода от 11.07.2023 г. до 04.12.2024 г. и 184,97 лв.- законна лихва за забава дължима от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г.

В останалата му част разпореждането като необжалвано е влязло в сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5