Разпореждане № 5423 от 24.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5423 гр. Благоевград, 24.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102110 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 410 ГПК.

Образувано е по подадено от „Б...чрез пълномощника юрк. М. Н. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника М. М. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: село Т... за сумите:

181,66 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 23.07.2026г. до окончателното й погасяване; 23,78 евро – договорна лихва за периода от 22.08.2022г. до 21.07.2025г.; 59,59 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.10.2022г. до 21.07.2025г., дължими по Договор за потребителски кредит № M, сключен от длъжника с „Б което вземане се твърди да е прехвърлено на заявителя „Б /с предишно наименование „К с Договор за цесия от 21.07.2025г., както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /92,03 евро/.

Като разгледа подаденото заявление и приложените към него документи, съдът намира, че са налице основания за частично отхвърляне на заявлението, поради следните съображения:

По силата на чл. 411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК преди да издаде заповед за изпълнение, съдът следва да направи преценка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави /т.2/, респ. дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т.3/. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва и със законоустановената потребителска закрила.

В тази насока следва да се посочи, че е налице обоснована вероятност за нарушение на разпоредбите, свързани с коректното посочване на годишния процент на разходите. В случая възнагражденията за услугите „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“ следва да бъдат взети предвид от кредитодателя, при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК 1 към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Следователно възнагражденията за допълнителните услуги „Д и „Б“ са разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноски по кредита, съгласно уговореното в договора. Предвид техния размер, съотносим към този на главницата, може да се направи извод, че същите водят до завишаване на ГПР (който и без тяхното кумулиране е на стойност близка до максимално допустимата от закона) по договора над законоустановения лимит, а оттук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит. Това е видно от размера на главницата - 400 лв., срокът на договора – 8 месеца, и общата дължима сума за допълнителните услуги „Д - 338,82 лв. /от които 135,53 лева за услуга „Бързо разглеждане“ и 203,29 лева за услуга „Д“/, която се равнява на около 84 % от размера на главницата. В допълнение към това при ГЛП от 38,08 %, то се следва изводът, че посоченият в договора ГПР от 46,16 % неминуемо се различава от реално прилагания в отношенията между страните. Последното води до заблуждение на кредитополучателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коректния процент на разходите по кредита/, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за кредит.

Отделно от предходното, при съобразяване с характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (бързо разглеждане на искането за кредит, осигуряване на непрекъсваемост на работния процес на кредитора, назначаване и периодично обучение на кадри, поддържане на безплатен телефон за клиента), се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисиони от кредитора. При това положение съдът намира, че целта на посочените договорни клаузи е да послужат като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.нар. скрита възнаградителна лихва.

Предвид установената недействителност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Предоставеният кредит по договора е 400 лв. с еврова равностойност от 204,52 евро. Съдът съобрази признанието на заявителя, че по договора има извършено плащане от длъжника в размер на 51,13 евро /100 лв./, поради което претенцията за 2 главница е основателна за разликата от 153,39 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 6,29 евро държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр.

53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./ в минимален размер от 40,90 евро предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, от който на присъждане подлежи сумата от 23,67 евро.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 28,27 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 153,39 евро до пълния претендиран размер от 181,66 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване; сумата от 23,78 евро – договорна лихва за периода от 22.08.2022г. до 21.07.2025г.;

59,59 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.10.2022г. до 21.07.2025г., и за разноски НАД уважения размер от общо 29,96 евро ДО претендирания размер от общо 102,89 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Б, със седалище и адрес на управление: гр. С, срещу длъжника М.

М. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: село Т за следните суми:

- сумата от 153,39 евро /сто петдесет и три евро и 39 евроцента/ главница по Договор за потребителски кредит № M..., сключен от длъжника с „Б, което вземане е прехвърлено на заявителя „Б... /с предишно наименование „К с Договор за цесия от 21.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.07.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 29,96 евро /двадесет и девет евро и 96 евроцента/ - направени по делото разноски, от които 6,29 евро за платена държавна такса и 23,67 евро за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от 28,27 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 153,39 евро до пълния претендиран размер от 181,66 евро по Договор за потребителски кредит № MAX_500055841 от 22.08.2022г., сключен от длъжника с „Б което вземане е прехвърлено на заявителя „Б /с предишно 3 наименование „К с Договор за цесия от 21.07.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда 23.07.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 23,78 евро – договорна лихва за периода от 22.08.2022г. до 21.07.2025г.;

- сумата от 59,59 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.10.2022г. до 21.07.2025г.;

- разноски НАД уважения размер от общо 29,96 евро ДО претендирания размер от общо 102,89 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд – Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4