Определение № 3532 от 21.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3532 гр. Варна, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Мая Недкова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501623 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 62158/31.07.2024г. на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 гр.София,чрез процесуален представител срещу Разпореждане № 30453 от 24.07.2024г.,постановено по ч. гр. дело № 7987/2024г. по описа на ВРС, с която е ОТХВЪРЛЕНО заявление с вх. № 11406/10.06.2023г., по описа на РС-Добрич , подадено от жалбоподателя за издавена на Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК против длъжника Г. Б. Б. ЕГН ********** , на основание чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК.

В жалбата са изложени съображения относно неправилността и незаконосъобразността на разпореждането, доколкото в дадения от съда тридневен срок , считано от 05.07.2024г. , а именно на 08.07.2024г. , същия е изпълнил указанията на съда, за което представя доказателства.

Претендира отмяна на разпореждането и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия- издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съгласно депозираното от жалбоподателя заявление. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Пред ВРС е образувано производство по ч. гр. дело № 7987/2024г. по заявление с вх.

№ 11406/10.06.2023 г., по описа на РС-Добрич от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. Б. Б. ЕГН ********** за следните суми по договор за електронни съобщителни услуги , предоставени със системен партиден номер ********, като част от рамков Договор, 1 идентифициран с неговия уникален номер *********,задължения за периода 23.08.2022г. до 09.10.2022г., както следва :

-257.20 лв. сбор от : 34.97 лв. – месечна фактура за предоставени услуги, 163.73 лв. – месечна фактура за предоставени услуги ,2.00. – обезщетение за обработка на просрочени задължения, 54.96 лв. – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, 19.54лв.

– неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги;

- 46.19 лв. –мораторна лихва върху цялата сума , представляваща първи ден от забава за плащане по всеки отделен документ по датата, предхождаща дата на депозиране на настоящото заявление.

Същото съда е счел за нередовно и с Разпореждане № 26526/01.07.2024г. е оставил производството по делото „без движение“ като е дал на заявителя тридневен срок за отстраняване на пороците на подаденото заявление.

Съдебния акт е връчен на жалбоподателя на 05.07.2024г. чрез Системата за сигурно електронно връчване .Видно от приложените към въззивната жалба доказателства – молба и разпечатка, на 08.07.2024г. с нарочна молба изпратена на същата дата във ВРС, чрез Системата за сигурно електронно връчване и входирана в регистратурата на ВРС , заявителя - жалбоподател в дадения му срок е посочил, че мораторната лихва в общ размер на 46.19лв. е начислена за период 08.09.2022г. до 29.05.2024г., без същата да е конкретизирана по пера.

За издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, процесуалният закон изисква заявлението да е подадено за вземане за парични суми или заместими вещи и искът да е подсъден на районен съд, да не са налице и отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.2-4 от ГПК. Подаденото заявление следва да отговаря и на правилата за редовност на исковата молба, към които препраща нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, респективно надлежната индивидуализация на вземанията и описанието на обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право са безусловно изискуеми за редовността на всяко заявление в заповедната процедура. Когато вземането произтича от договор ,сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът , ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ, ако има такива, съгласно разпоредбата на чл. 410 ал.3 от ГПК.

В конкретната хипотеза ,безспорно се касае за потребителски договор.

Валидността на клаузата при договори с потребители се изследва при съобразяване на правилата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите . Съгласно разпоредбата на чл.

143 от Закона за защита на потребителите , неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправната клауза е нищожна съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал. 3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. За наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка съда следи служебно, тъй като още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя. По този начин закона гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

2

В настоящия случай в т.12 от заявлението, като обстоятелство, от което произтича вземането, заявителя е посочил - Договор за електронни съобщителни услуги между заявителя и длъжника Г. Б. Б. , предоставени със системен партиден номер ********, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********. Същите не са налични по делото.

Въззивният съд приема, че от представените към заявлението доказателства, а именно:

Приложение № 1 към Договор № ********* и допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********, както и ОУ, без наличие на посочените по-горе договори, посочени като основания на вземането, не са изпълнени условията на чл. 410 ал.3 от ГПК и не може да се направи обоснована преценка и извод за липсата на отрицателната предпоставка по чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК, поради което заявление с вх. № 11406/10.06.2023 г., по описа на РС-Добрич , подадено от жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК против длъжника Г. Б. Б., за посочените в заявлението суми, следва да бъде отхвърлено. Обжалваното разпореждане, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото , на въззивника не се дължат разноски.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 30453 от 24.07.2024г.,постановено по ч. гр. дело № 7987/2024г. по описа на ВРС, с която е ОТХВЪРЛЕНО заявление с вх. №

11406/10.06.2023 г., по описа на РС-Добрич , подадено от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 ,със седалище и адрес на управление – гр.София за издавена на Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК против длъжника Г. Б. Б. ЕГН ********** за посочените в него суми.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3