Решение № 908 от 20.08.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………. гр. София, 20.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ, мл. с.: АНДРЕЙ Г., при секретаря Таня

Митова и в присъствието на прокурора Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 229 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 17.10.2017 г. по

НОХД № 20071/2015 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 98-ми състав, е признал подс. А.Ш.И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, в размер на шест месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години. Осъдил е подсъдимото лице, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски, в размер на 104.88 лева, сторените от СРС, по негова сметка, в размер на 300 лева, както и на частния обвинител (ЧО) Ю.Ц. сумата от 100 лева, представляваща направените от нея разноски за повереник в настоящото производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, а също и пет лева, представляващи държавна такса за служебно издаването на изпълнителен лист, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. И., който, чрез упълномощения си защитник – адв. В.К., САК, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба с допълнение. В тях се твърди, че присъдата е неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, конкретно на принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Прави се подробен анализ на свидетелските показания по делото, като се сочат противоречия в и между тях. Поради това, според защитата неправилно някои от показанията са били кредитирани от съда – в частност на свидетелите Ц. и М., като безпротиворечиви, подробни, обективни, логически свързани и подкрепящи се от други показания, а други – необосновано са били пренебрегнати и не са ценени, конкретно депозираните на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане показания на св. М.П..

Отделно, изтъква се превратно тълкуване на показанията на друг свидетел – св. Х.В..

Желае се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна.

С подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 26.02.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба с допълнение и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия И.. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т.

7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на подс. И. - адв.

К., САК, посочва, че първият съд е изградил изводите си по фактите, а оттам и правните си изводи, въз основа на показанията на ЧО Ц. и св. М., като не е отчел, че подсъдимият и св. М. са в силно влошени взаимоотношения от години, тъй като помежду им е имало спречкване, във връзка със съставен от св. М., докато е бил служител на 06 РУ – СДВР, акт за установяване на административно нарушение срещу подсъдимия, а по-късно последният се е явил свидетел срещу св. М. по дело за изнудване. Изтъква многобройни противоречия в показанията на св. Ц., включително и лъжливи показания относно предходната ѝ съдимост. Посочва, че св. Ц. също е проявила агресия спрямо подсъдимия, а развитието на взаимоотношенията помежду им поставя под съмнение, дали същата е изпитала страх за живота си. Акцентира, че първият съд е игнорирал показанията на свидетелките – очевидци Х.В.и М.П., въпреки че същите опровергават обвинителната теза и налагат извода, че от обективна страна изпълнителното деяние не е осъществено. Желае от въззивния съд да произнесе нова, оправдателна присъда, по отношение на доверителя му И., с която да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият И., при упражняване правото си на лична защита, поддържа тезата на защитника си. Посочва, че между него и св. Ц. са били разменени обиди, но никога не я е заплашвал с убийство.

Представителят на държавното обвинение намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, като постановена след изчерпателен доказателствен анализ, а жалбата срещу постановения съдебен акт за несъстоятелна. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Повереникът на частния обвинител

(ЧО) – адв. П.С., САК, намира, че по делото са събрани безспорни доказателства за това, че между подс. И. и доверителката ѝ Ц. са възникнали отношения, в резултат на което той отправил към нея обиди, заплахи и удари. Желае потвърждаване на първоинстанционната присъда, като законосъобразна.

Частният обвинител Ю.Ц., моли присъдата да бъде потвърдена, като сочи, че не е единствена, пострадала от подсъдимия.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и доводите и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключение на способи за доказване - експертизи, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Ю.В.Ц. (л. 33 – л. 36 от съдебното производство), К.Р.М. (л. 65 – л. 67 от съдебното производство), М.Б.П.(л. 87 – л. 87/гръб от съдебното производство и приобщените, на основание чл. 281, ал.

5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, чрез прочитане, показания на свидетелката, депозирани в хода на досъдебното производство – л. 57), Х.С.В.(л. 89 – л.

89/гръб от съдебното производство и приобщените, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, чрез прочитане, показания на свидетелката, депозирани в хода на досъдебното производство – л. 32) и обясненията на подсъдимия (л. 89/гръб – л. 90/гръб от съдебното производство) ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 10/2015 г. (л. 9 от досъдебното производство), медицинско направление, издадено на св. Ц. (л. 16 от досъдебното производство), епикриза на св. Ц., издадена от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – Психиатрична клиника (л. 17 – л. 18 от досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия (л. 20 – л. 21 от съдебното производство), справка от ГД „ИН“ – МП относно изтърпяно наказание „Пробация“ на подсъдимия (л. 46 от съдебното производство), свидетелство за свето кръщене на същия (л. 50 от съдебното производство), призовка за свидетел по НОХД № 1746/2015 г. по описа на СпНС (л. 51 от съдебното производство), епикриза на подсъдимия, издадена от МБАЛ „Света Богородица“ (л. 52 – л. 53 от съдебното производство) ; способи на доказване – комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, по отношение на св. Ц. (л. 34 – л. 41 от досъдебното производство), комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, по отношение на подс. И. (л. 43 – л. 48 от досъдебното производство) и комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, по отношение на св. П.(л. 50 – л. 54 от досъдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите .

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използваните способи на доказване - експертизи. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Ц., М. и В.и частично – тези на св. П.и обясненията на подсъдимия. Районният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която същият е посочил, че св. П.му е казала да не влиза в съседната закусвалня, тъй като там била св. Ц., както и че е носел чанти в ръцете си.

Съдът не е дал вяра на показанията на св. П., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като е преценил, че свидетелката в съдебно заседание се е отрекла от тях и добре е обяснила на какво се дължи противоречието в показанията ѝ. Съдът е кредитирал и посочените по-горе писмени доказателствени средства и заключения на способи за доказване - експертизи, като на базата на така събраните и проверени доказателства от визираните доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение, относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до различни по съществото си изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното :

На 09.01.2015 г., малко след 10.00 ч., св. Ю.Ц. отишла до закусвалня, находяща се в гр. София, ж. к. „Овча купел 2“, бул. „Президент Линкълн“, до предпоследната спирка на МГТ в посока ж. к.

„Овча купел“. Свидетелката Ц. отишла да закусва, като с нея там бил и нейния познат - св. М.. В магазина била и св. Х.В.– продавач, и св. М.П.. Свидетелите Ц. и М. си купили закуски и застанали до входа на закусвалнята. Докато закусвали възприели, че около 10.30 ч., подсъдимия спрял автомобила си отпред и влезнал в съседното магазинче за алкохол и цигари. В същото време, св. П.отишла до същото, за си купи вода и дъвки. Малко след това, подсъдимия излязъл от магазинчето и превъзбуден се насочил към закусвалнята. Подсъдимият И. отворил вратата на закусвалнята, изплюл се в лицето на св. Ц. и ѝ нанесъл удар в областта на главата, като след това започнал да ѝ крещи : „Ще те убия, ще ти счупя краката, няма да те оставя на мира, няма да те оставя жива, **********, ще ти избия зъбите хвана ли те някъде сама, боклук“. Свидетелите М. и В.се намесили, като избутали подсъдимия навън, след което св. Ц. и св. М. отишли до 06 РУ – СДВР, за да подаде свидетелката жалба срещу подсъдимия.

Разпечатката съдържа 38 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f09877b5-42ec-4d2e-8594-4810f5f251e1