Решение № 2231 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2231 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110132977 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Б. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****, чрез Еднолично адвокатско дружество М., с Булстат **** действащо чрез управителя адв.

М. В. М., срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от изпълнителните директор Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров, Николай Георгиев Спасов и Лукас Турса, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **** от 07.03.2024 г. поради противоречие със закона.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 07.03.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** от 07.03.2024 г., при следните условия: сума по кредита – 10 000 лв., годишен лихвен процент 41,15 %, ГПР 49,02 %, обща дължима сума по кредита 35515,38 лв. и срок на за връщане на кредита до 15.03.2029 г. Твърди, че в договора било предвидено, че с усвояването на кредита, кредитополучателят дължи застрахователни премии в общ размер на 4979,38 лв., от които 599,42 лева по застраховка BANK ПАКЕТ 3 сметка и 4379,96 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА. Поддържа, че след включване на общата застрахователна премия към главницата по заема, общият размер на кредита става 14979,38 лв. и върху тази сума се начислява възнаградителната лихва от 41 %, а не както е предвидено върху усвоената главница от 10000 лв. Оспорва договора за заем като недействителен, тъй като противоречи на императивни законови норми на ЗПК. В този смисъл излага, че в посочения в договора размер на ГПР не е включено задължението на кредитополучателя за застрахователна премия, поради което следва да се приеме, че липсва посочване на действителния размер на ГПК, което влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Излага, че ако стойността на застрахователните премии се включи при изчислението на ГПР, 1 размерът му ще надхвърли допустимия законов размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа, че посочването в договора на ГПР, който е под размера на действителния такъв, трябва да се окачестви като заблуждаваща практика по смисъла на Директива 2005/29 на ЕС. Моли съда да уважи предявения иск за пригласяване нищожността на договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Оспорва договорът да е недействителен на соченото от ищеца основание. Не оспорва, че при изчислението на ГПР и посочен в договора размер – 49,02 % не е включен размерът на застрахователните премии, като излага, че при включването на дължимата застрахователна премия ГПР би бил с размер 92,37 %. Счита обаче, че разходите за застрахователна премия не следва да се включват при изчисляването на ГПР, тъй като премията не представлява задължителен разход по кредита, доколкото сключването на застрахователен договор не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит. Изложени са подробни съображения, че е сключен действителен застрахователен договор, отговарящ на изискването да форма, визирано н чл. 344 и сл. от КЗ. Поддържа, че ищецът е подал декларация, в която е заявил, че се интересува от застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здраве и работоспособност, поради което счита, че е приел застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. В тази смисъл счита, че застраховката е сключена доброволно, следователно не е била условие за сключване на договора. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил, при условията на евентуалност ако бъде уважен главния иск за прогласява на нищожността на договора за кредит, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане н а Б. Д. Р. да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ АД сумата от 1707,67 лв., представляваща непогасена част от главница по Договор за потребителски кредит № **** от 07.03.2024 г.

В насрещната искова молба „ТИ БИ АЙ Банк“ АД поддържа, че на 07.03.2024 г. е сключил с Б. Д. Р. Договор за потребителски кредит № **** от 07.03.2024 г., по силата на който й е предоставил сумата от 10000 лв., при годишен лихвен процент от 41,15 % и годишен процент на разходите от 49,02 %, който следвало ,да бъде погасен за срок от 60 месеца, съгласно инкорпориран в договора погасителен план, 59 от които в размер на 591,94 лв. и една последва в размер на 590,92 лв. и общ размер на плащанията 35515,38 лв. Твърди се, че кредитополучателят е направил погашения по кредита в общ размер на 8292,33 лв. При тези твърдения поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК при прогласяване на договора за кредит за нищожен, кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита – непогасената главница, която в случая и предвид извършените плащания е в размер на 1707,67 лв. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от Б. Д. Р., която оспорва иска при доводи, че не са налице предпоставките за приемане за разглеждане в настоящото производство на насрещния иск. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за кредит с посочените от ищеца по насрещния иск параметри. Оспорва иска с доводи, че изискуемостта на вземането за главница не е настъпила, съгласно действащия погасителен план. Моли за прекратяване на производството. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по 2 делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** от 07.03.2024 г. за сумата от 10000 лева.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № **** от 07.03.2024 г. се извежда неговото съдържание, в това с число условия. Така в чл. 7.1 е посочено, че се дължи и застрахователна премия в общ размер на 4979,38 лв. и общият размер на кредита става 14979,38 лв.

В чл. 7.2.2. е предвидено, че в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Според 9.1. от договора лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 41,15 %.

В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,02 %, а общата дължима сума от потребителя е в размер на 35515,38 лв.

В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък, като крайният срок за погасяване е 15.03.2029 г.

Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита" и „Защита на сметките“ за кредитолучателите на потребителски кредит, предостави от ТБИ, и допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени то Mediguide International от дата 07.03.2024 г. заедно със Сертификат № 1****2024 от 07.03.2024 г., съгласно който ищецът Б. Д. Р. е застрахована за посочените рискове чрез застрахователното посредничество на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

По делото са приложени и Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

Към договора е изготвен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в което е упомената обща сума на кредита 14979,38 лв., която е представена като главница за усвояване, обща сума за връщане 35515,38 лв., посочено е и задължение за застраховка в размер на 4379,96 лв. и 599,42 лв., лихва в размер на41,15 % и 49,02 % ГПР.

Между страните не се спори и относно това, че дължимата застрахователна премия в размер на 4979,38 лв. не е включена в посочения в договора ГПР от 49,02%.

Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за погасяване на задълженията по договора са постъпили плащания от страна на кредитополучателя в общ размер на 8292,33 лв.

По делото са представени извлечения от банкова сметка, видно от които за погасяване на кредита са постъпили плащания още в размер на 591,94 лв. на 15.12.2025 г., 594,32 лева на 27.10.2025 г. и 593,66 лв. на 24.09.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните 3 правни изводи:

По първоначалния иск:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати , включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.