Решение № 260114 от 08.12.2020, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ...........

Гр.

София, 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: РОСИНА

ДОНЧЕВА при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 150 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени кумулативно съединени искове от Р.В.С. с ЕГН: **********, съдебен адрес ***, чрез адв.

А.Г. срещу О.С. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на която са направени /03.07.2019 г./ до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на сторените за производството разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.07.2019 г., около 10, 00 часа, движейки се по десния тротоар на ул. „И.Д.“, на разклона с ул. „Х.Д.“, тръгнал да пресича улицата и стъпил с десния си крак в несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от липсващ асфалт, около улична шахта. В резултат на това си усукал коляното и паднал на земята, като си скъсал мениска. Получил оток, спонтанна и палпаторна болка, симптом на макмъри и аплей, както и силна функционална болка. След инцидента ищецът бил закаран в УМБАЛ „Ц.Й.“ ЕАД, където бил хоспитализиран в клиника по ортопедия и трамватология с диагноза „прясно скъсване на меникса“. На 02.07.2019 г. претърпял операция, изписан на 03.07.2019 г., с препоръки за превръзки през 3-4 дни и сваляне на конците на 14-ти ден след операцията, като и до 20-тия ден щадящ режим на натоварване на крайника и походка с помощни средства. На 03.07.2019 г. заплатил 500, 00 лева за избор на екип, за което има издадена фактура.

На 08.08.2019 г. бил приет в „МБАЛ-Самоков“ ЕООД за лечение чрез физиотерапия, като лекарите установили, че дясната колянна става е болезнена, с ограничение на движенията. Изписан бил на 15.08.2019 г., за което представя епикриза. На 07.10.2019 г. му е направена снимка на коляното, а на 30.10.2019 г. посетил специалист по ортопедия, който установил палпаторна болка и други увреди. На 13.11.2019 г. си направил МРТ и образната диагностика установила костен инфаркт в диафизата на фемура.

Ищецът заявява, че в следствие на претърпения инцидент претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, ежедневен дискомфорт за период от около 6 месеца, затруднено ежедневно обслужване, поради което имал нужда от постоянна помощ. След инцидента изпитвал страх, уплаха, станал раздразнителен и напрегнат.

Ищецът твърди, че описаните травми получил, вследствие на това, че О.С. не е положила дължимата грижа да поддържа в изправност участъци от пътя.

С оглед горното за ищеца бил налице правeн интерес от предявяване на настоящите искове, с които моли съда да осъди ответната О.С. да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на която са направени /03.07.2019 г./ до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на сторените за производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - О.С. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва същите изцяло по основание и размер, като заявява, че е положил и полага грижа на добрия стопанин за всички общински имоти. Счита, че отговорността за настъпилия инцидент, както и на понесените от него вреди са изцяло на ищеца и е налице съпричиняване. Твърди, че Р.С. е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си за пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, не е изпълнил задължението си да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане. Заявява, че процесната шахта се намира по средата на кръстовището между ул. „И.Д.“ и ул. „Х.Д.“, като тротоара е в добро състояние и е непрекъснат по цялото си протежение от ул. „П.. В.З.“ до ул. „Н. Б.“, поради което не се е налагало ищецът да предприема пресичане.

На следващо място излага, че ищецът не е проявил необходимото внимание при движението си, за да заобиколи процесната шахта. С оглед на това прави извод, че вината за инцидента е изцяло негова. Оспорва датата, начина и механизма на настъпване на вредите, тъй като липсвали представени доказателства, че ищецът е приет в спешно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД.На следващо място счита, че процесната шахта не се стопанисва от Общината, тъй като е част от ВиК мрежата на гр. Самоков и отговорността за нейната поддръжка е на ВиК ЕООД – гр.

София.

Оспорва и претенцията за имуществени вреди в размер на 500 лева, тъй като избора на екип не е част от задължителното лечение, а допълнителна медицинска услуга.

С оглед изложеното, ответникът моли предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени, като претендира присъждане на сторените за производството разноски.

В съдебно заседание страните поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че са предявени искове по чл. 49, вр. чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими.

По делото се установяват следните факти:

От приета епикриза от УМБАЛ "Царица

Йоанна-Исул" ЕАД се установява, че ищецът е приет на 01.07.2019 г., изписан на 03.07.2019 г., с диагноза-прясно скъсване на мениска. На 02.07.2019 г. му е извършена оперативна интервенция.

От епикриза на „МБАЛ -Самоков" ЕООД се установява, че Р.С. е приет на 08.08.2019 г., изписан на 15.08.2019 г., с диагноза – последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник.

От амбулаторен лист № 00106 от

30.10.2019 г., изд. от д-р П. К.се установява, че пациента е изпратен за образно изследване, поради болки и ограничени движения в дясно коляно.

От образно изследване, извършено на ищеца в ДКЦ „Софиямед“-София от 13.11.2019 г. се установява, че е настъпил костен инфаркт в диафизата на фемура, лезия на заден рог на латерален мениск, мукоидна трасформация на предна кръстна връзка.

Представена е фактура № **********/03.07.2019 г., издадена от УМБАЛ "Царица Йоанна-Исул" ЕАД за избор на екип в размер на 500, 00 лева, придружена с фискален бон.

Приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, дава заключение, че от дясната страна на ул. „И.Д.“, с посока на движение от ул. „П.В.З.“ към улица „Н. Б.“, както покрай зоната на процесното кръстовище с ул. „Х.Д.“, така и по цялото й протежение, има налична тротоарна ивица с настилка от циментови тротоарни плочки. Преминаването на пешеходци по същата е възможно, чакар част от плочките да са напукани, а цели сектори от фугите да са обилно обрасли с растителност.

Инцидентът е станал между пътните платна на улиците „И.Д.“ и „Х. Д.“, разположени в североизточния край на гр. С., отразено в скица приложение към експертизата.

От обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК се установява, че в деня на инцидента е бил с лицето К.Д., движили се в дясно и решили да пресекат да отидат на бул. „България“, която е противоположна на ул.

„Х.Д.“, преминали и попаднал във въпросната дупка до шахта.

От разпита на свидетеля К.К. Д. се установява, че на 01.07.2019 г., заедно с ищеца Р.С. се предвижвали по тротоара на ул. „И.Д.“ в гр. С. и решили да предприемат пресичане по ул. „Х.Д.“. При пресичането ищецът стъпил в дупка отстрани на шахта и паднал. Ищецът не можел да стъпи на десния си крак, изпитвал силна болка. Свидетелят откарал ищеца до ИСУЛ, където го приели за лечение. След изписването от болницата не можел да става от леглото, бил много изнервен, не можел да се обслужва битово.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като разпитания свидетел е имал непосредствени впечатления за доказваните обстоятелства.

Приетата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, дава заключение, че ищецът е получил травма на дясното коляно, довела до лезия /разкъсване/ на задния рог на латералния мениск, лезия на задния рог на медиалния мениск, мукоидна трансформация на предна кръстна връзка. Костният инфаркт на бедрената кост не е свързана с процесната травма. При липса на усложнения възстановителния период за такъв вид травма е около 3-4 месеца.

Конкретно при ищеца лечението е започнало своевременно, впоследствие, този коленен статус бавно се е влошил, като на личния преглед се установява по-лошо състояние, отколкото е описано в епикризата от МБАЛ-Самоков от 08.08.2019 г.

Според д-р Д.К. ищеца не е възстановен напълно към настоящия момент, има влошаване на коленния му статус и по анамнестични данни не може да изпълнява изискванията на старата си работа като оператор на машина. При възникването си травмата на коляното е причинила болка с висок интензитет, която във времето е варирала от силна в началото, през умерена до 3-ия месец и слаби изострания след това. Към настоящия момент същата се провокира от палпация по входа на ставната цепка и по-рязко свиване в колянната става.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Предявените искове, предмет на настоящото дело, черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл.

52 от ЗЗД. С твърденията, изложени в исковата молба, ищецът се позова на бездействието на ответника по предприемането на необходимите действия и мероприятия по поддържане и обезопасяване пътните платна на улиците „И.Д.“ и „Х.Д.“, разположени в североизточния край на гр. С.. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.

Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Спецификата на отговорността по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от тази по чл. 50 от е в това, че по първия текст отговорността настъпва от виновните действия или бездействия на този, който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50 от ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява на вещта, без да е въздействано върху тази вещ върху й по начин да се използват нейните особености, водещи до увреждането. В тази насока са дадени и задължителните указания по приложението на закона – Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Основната разлика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена – при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.

В обсъжданата хипотеза безспорно се установява, че на 01.07.2019 г. Р.С.,***, на разклона с ул. „Х.Д.“, при пресичане на улицата стъпил с десния си крак в дупка, образувана от липсващ асфалт, около улична шахта.От падането е получил сериозни увреждания, които според приложената медицинска документация и медицинската експертиза се изразяват в травма на дясното коляно, довела до лезия /разкъсване/ на задния рог на латералния мениск, лезия на задния рог на медиалния мениск, мукоидна трансформация на предна кръстна връзка. Според вещото лице д-р К., така получената трамва се намира в причинна връзка със злополуката от 01.07.2019 г.