Решение № 260013 от 09.10.2024, Районен съд - Мездра

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

09.10.2024 г.

Град

Мездра

В ИМЕТО НА НАРОДА

Мездренски районен съд

ІІ-ри граждански състав

На

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател

И. ВЪТКОВ

Съдебни заседатели

Секретар

Валя Пенова

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ гр. д. номер

1242 по описа за

2020 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

И.Г.И., ЕГН **********

***, е предявил иск против Е.П. Й., ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 2250 лв. представляваща предоставен паричен заем на ответницата, на 21.08.2015 г. – 1500 лв. и на 05.09.2015 г. -750 лв. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата оспорва иска.

Твърди, че не е вземала заеми в размер на посочените от ищеца суми и дати.

Твърди, че няма никакви неуредени финансови отношения с ищеца и не му дължи пари. Оспорва представените с исковата молба два броя разписки относно съдържанието им и относно авторството им. Твърди, че подписа на тях не е неин. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.

Правната квалификация на иска е чл. 240 и сл. ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно - графологическа експертиза.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че страните били в приятелски отношения през 2015 г. и поради материални затруднения ответницата помолила ищеца да и даде заем. През месец август 2015 г. ищеца и предоставил заем в размер на 1500 лв., които и дал срещу разписка. В началото на месец септември същата година, ответницата отново помолила ищеца за заем и той и предоставил такъв в размер на 750 лв. срещу разписка. Уговорката между тях била ответницата да върне предоставената сума до края на 2015 г. От тогава многократно и се обаждал да му върне заетите суми, но тя отказала, поради което предявява настоящия иск. По делото са предоставени два броя разписки – първата на лист 3 от делото от 21.08.2015 г., в която е посочено, че ответницата получила от ищеца сумата от 1500 лв., като се задължава да я възстанови ежемесечно в рамките до края на 2015 г. На лист 4-ти е представена още една разписка от 05.09.2015 г., в която е посочено, че ответницата получила от ищеца сумата от 750 лв., като се задължава да я възстанови ежемесечно до края на 2015 г. Оригиналите на тези разписки са представени по делото на лист 18 и 19. И двете разписки са подписани от страните.

В писмения си отговор ответницата оспорва иска. Твърди, че не е вземала заеми в този размер и на посочените от ищеца дати. Вземала е от него пари в заем около 1000 лв., но това било през 2012 г., и му ги е върнала в присъствието на свидетели. Към настоящия момент твърди, че няма задължения към него. Твърди, че в представените разписки текста в тях включително имената и под подписа не са написани от нея, и подписа не е неин. Прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност на вземането.

По делото е назначена и изслушана съдебно графологична експертиза, заключението на която, неоспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че ръкописния текст, с който са изписани двата броя разписки и имената „Е. Й.“ под положените подписи не са изпълнени от лицето Е.П. Й.. Ръкописните текстове в двете разписки са изпълнени от едно и също лице. Подписа положен срещу „подпис“ в разписка № 1 е положен от лицето, за което се отнася, а именно Е.П. Й.. Подписа положен срещу „Подпис“ в разписка № 2 не е положен от лицето, за което се отнася а именно: Е.П. Й.. Няма използване на начин и м. за инкриминиране и пренасяне на подписа на лицето Й. върху разписката. В приложените към заключението материали е видно, че разписка № 1 се отнася за тази с дата 21.08.2015 г., а разписка № 2 се отнася за тази с дата 05.09.2015 г.

В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК ищецът И.И. твърди, че разписките ги е написало лице с име М. – служителка на бензиностанция. Включително е написала и името на ответницата, а тя само се е подписала. Личните данни на ответницата са му известни от това, че тя му е давала една карта за пътуване по БДЖ, от там е взел ЕГН и името.

Разпитания по делото свидетел П. твърди, че е в роднински връзки с И., знае, че той е давал пари на Е.. Отишъл с ищеца да изтегли едни пари от Бензиностанция „Петрол“, били около 1500 – 2500 лв. отишли на гарата да и ги дават. Свидетеля останал на перона, ищеца се качил във влака и дал на Е. пари. Видял, че тя се подписала някъде. И. му е споделял, че ответницата не му връща парите.

Свидетелката

Д., без роднински връзки със страните, твърди, че е виждала ищеца само веднъж.

Знае, че Е. е вземала от него 1500 лв., които му е върната на части, това се е случило през 2012 г. Знае и е присъствала на разговор за останали около 700 лв., и тя е дала пари на ответницата, за да събере тази сума и са ги предали на сина на И., тъй като не е искала да има никакви взаимоотношения с него. Чула е Е. да казва, на сина на И. да му предаде парите и да не я притеснява повече. Това е било през лятото на 2013 г. Не знае Е. да е подписвала документи.

Свидетелката

С., дъщеря на ответницата, твърди, че майка й и И. са поддържали отношения известно време. Знае, че И. й е давал пари на заем, които тя му е връщала когато може. До 2013 г. всички заеми са били изплатени. Не знае дали нещо е подписвано при връщането, но те били в близки отношения, често идвал в къщата им в М.. Един път И. се обадил на майка й, доста време след като били върнати парите, и й казал, че му дължи още.

Изпратил сина си с приятелката си и Е. му дала сумата, която събрала, като му казала: „Кажи на баща си да не ме притеснява повече“. Това е било през 2017 г.

Не знае майка и да е подписвала нещо, но те са били близки с ищеца и много пъти са се събирали в къщата им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявената претенция с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД.

Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид, количество и качество.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума, и те са: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.

Видно от заключението на вещото лице, подписа, положен срещу „Подпис“ в разписка № 2 за сумата от 750 лв. не е положен от лицето, за което се отнася а именно: Е.П. Йончовска.

За другата разписка вещото лице твърди, че само подписа е на ответницата, както и че двете разписки са изписани от едно и също лице, но това не е ответницата. В обясненията си пред съда по реда на чл.

174 ГПК ищеца твърди, че разписките са изготвени на бензиностанция при даване на парите, а св. П. твърди, че парите са предадени на гарата във влака, без да е видял каква сума е предадена. В останалата част съдът не цени показанията на свидетеля П., както и тези на свидетелката С., поради близките им роднински връзки със страните, и противоречията в тях. Съдът не цени и показанията на св.

Давидова, тъй като същите са неотносими към делото – установяват отношения между страните, развили се преди 2015 г.

Като взе предвид горното, и обстоятелството, че и двете разписки не са изписани от ответницата, както и че подписа на едната разписка не е на ответницата, съдът намира, че ищеца не доказа по безспорен и категоричен начин наличието елементите по чл.

240 ЗЗД на договор за заем с ответницата.

По горните съображения съдът не кредитира изцяло заключението на вещото лице по отношение подписа на ответницата в разписката за 1500 лв.

Горното води до извод за липса на валидно сключен договор за заем, което прави исковата претенция изцяло неоснователна, и предявения иск следва да се отхвърли.

При този изход на делото на ответницата се следват направените деловодни разноски в размер на 550 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш

И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Г.И., ЕГН ********** ***, иск против Е.П. Й., ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 2250 лв. представляваща предоставен паричен заем на ответницата, на 21.08.2015 г. – 1500 лв. и на 05.09.2015 г. -750 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, да заплати на Е.П. Й., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 550 лв.

Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.