Решение № 356 от 07.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. С., 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100803 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените осъдителни искове от ищеца П. В. Д. срещу ответника Р. ***- С. за осъждане на ответника ответника да заплати на ищеца - сумата в размер на 2 683,88 лева , представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 11.10.2019г. до 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.08.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 472,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 01.01.2020г. до деня преди датата на предявяване на иска в съда – 23.08.2023г.;

Сумата в размер на 500,00 лева, представляваща левова равностойност на безплатна предпазна храна, полагаема се за 12-часови дежурства през периода от 01.08.2017г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2023г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва върху нея в размер на 60,00 лева , начислена за периода от 01.09.2017г. до 22.08.2023г.

1

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Исковете се поддържат с писмено становище от процесуалния му представител адв.О..

За ответника юриск.Х. оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват с възражения, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. НССОРЗ . ЗМВ е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите , работещи в МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време , трудовото възнаграждение и др. Размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди. Оспорва се и акцесорния иск за обезщетение за забава. Оспорва се и исковата претенция по чл.181, ал.3 от ЗМВР, както и акцесорния иск.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебно заседание, писмените становища, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, заключенията по назначените съдебно- счетоводни експернтизи, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение. Последното се потвърждава и със заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза.

Според заключението по ССчЕ с Вх.№4749/29.05.2025г. П. В. Д., като служител в системата на МВР в **** за процесния период е изпълнявал служебните си задължения при работа със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

За процесния период от 11.10.2019 г. до 22.08.2023 г. П. В. Д. е положил общо 1 786 часа нощен труд, както следва: - за периода 11.10.2019 – 31.12.2019 г. – 96 часа нощен труд; - за периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. – 448 часа нощен труд; - за периода 01.01.2021 – 31.12.2021 г. – 450 часа нощен труд; - за периода 01.01.2022 – 31.12.2022 г. – 480 часа нощен труд; - за периода 01.01.2023 – 22.08.2023 г. – 312 часа нощен труд.

При извършената справка по документите, находящи се в *** гр.С., вещото лице е констатирало, че на П. В. Д. е заплатен положеният нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. 3. Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” – чл.9, ал.2 е 2 041 часа. Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 255 часа.

Извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните 2 празници със 100 на сто увеличение.

Вещото лице по назначената експертиза дава заключение, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода от 11.10.20219 г. до 22.08.2023 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за П. В. Д. е 2 683.88 лева, подробно изчислен по тримесечия.

Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до 22.08.2023 г. е 472.74 лева.

Съдът намира, че иска с правната квалификация на чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.

187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.7 от ЗМВР. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10.

С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно решение, исковете подлежат на отхвърляне.

Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория служители. Не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба 3 на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. След като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за нощен труд, то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ. Съдържанието на правоотношението за полагания от служителите на МВР нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Без значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са приложими.

Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на изпълняваната работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.

Разликата в статута и изпълняваната, специфичните условия на труд са компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение, изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения при прекратяване на правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и ограничения. Предимствата и ограниченията са свързани именно със специфичните функции. С горното ТР от 15.03.2023 год., постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020г. на Общо събрание на гражданска колегия на Върховният касационен съд на РБ е даден отговор точно на спорния въпрос, като същото е задължително за съдилищата.

Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за заплащане на допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да бъде отхвърлена. В същия, изложен по- горе смисъл, в Решение №213 от 02.04.2024г. на ВКС по гр.дело №2332/2023г. , IV ГО, ГК се приема, че цитираното по- горе ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС отчита, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР например допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това тълкувателното решение прие, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал.

2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Действието им е от деня, когато са влезли в сила разтълкуваните разпоредби от Директивата, ЗМВР и издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове.

Уважаването на предявените искове би им противоречало. 6 По горните съображения, исковете подлежат на отхвърляне. Тъй като исковете за лихви са акцесорни и са обусловени от изхода по главния иск, като неоснователни 4 следва да се отхвърлят и предявените искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава, както и за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска в съда.

По отношение на исковете за заплащане на сумата в размер на 500,00 лева, представляваща левова равностойност на безплатна предпазна храна, полагаема се за 12-часови дежурства през периода от 01.08.2017г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2023г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва върху нея в размер на 60,00 лева, начислена за периода от 01.09.2017г. до 22.08.2023г., съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР за дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна. Според заключението на вещото лице с Вх.

№2131/11.01.2024г. Условията и реда за предоставянето са определени в Наредба 8131з-904/30.07.2015 г., а размерът на сумите се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Размерът на левовата равностойност на неосигурените на ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер и ободряващи напитки за положен от него труд в часовия диапазон 22.00 ч. - 6.00 ч. за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2020 г. е 531.00 лева, както следва: - 421.20 лева - левовата равностойност на неосигурените на ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер, - 109.80 лева левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен от него труд в часовия диапазон 22.00 ч. - 6.00 ч., подробно отразен в Таблица 2, к.2. 2. Размерът на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна и на неосигурените ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22.00-6.00 ч. за процесния период до 22.08.2023 г. е 200.86 лева.