Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3043 от 17.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47461/2025
Вид
Решение № 3043
Подписан
17.02.2026
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3043 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110147461 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу П. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Дружба-1“, бл. 183, вх. 1, ап. 49, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2025 г. по ч. гр. д. № 34209/2025 г. на СРС, 157-ми състав, за следните суми: 7437,06 лв. (3802,51 евро), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот находящ се на адрес: гр.

София, кв. „Дружба-1“, бл. 183, вх. А, ет. 9, ап. 49, ведно със законната лихва от 06.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 1188,47 лв. (607,66 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 03.06.2025 г.; 36,92 лв. (18,88 евро), представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;

13,49 лв. (6,90 евро) представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 03.06.2025 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати, а именно: 7437,06 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 36,92 лв., 1 представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 1188,47 лв. върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 03.06.2025 г. и 13,49 лв. върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 03.06.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.06.2025 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че ищецът е начислявал служебно суми за битово горещо водоснабдяване на база брой потребители, като не е съобразил изготвените отчети от фирмата за дялово разпределение. Оспорва да е изпаднал в забава и развива подробни съображения в тази насока. Сочи, че ищецът не е издал общата фактура в срока, посочен в ОУ, поради което било невъзможно задължението да се плати в 45-дневния срок. Оспорва претенциите за услуга дялово разпределение, като твърди, че не е ясно как е разпределена цената между етажните собственици, както и че е произволно определена от ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава за заплащане и на претенцията за дялово разпределение, при твърдения, че не е уговорен срок за плащане и не е отправена покана. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК допълнително оспорва облигационната връзка и прави възражение за погасяване на сумите по давност.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД в предоставения му от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение в процесния имот е извършвано в съответствие с всички действащи в процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за замяна на държавен (ведомствен) недвижим имот с имот, собственост на гражданин, сключен на 08.10.1991 г., с който ответникът П. К. К. е придобила недвижим имот, представляващ Апартамент **** (л. 26-27 от делото).

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 63, том II, рег. № 15569, дело № **** г., ответникът П. К. К. е дарила на внука си Венцислав Венциславов Кунински същия недвижим имот и е запазила пожизнено безвъзмездно право на ползване върху дарения имот (л. 24-25).

На 27.10.2004 г. ответникът е подал заявление-декларация до ищцовото дружество с искане за откриване на партида за доставяне на топлинна енергия до процесния имот.

Представен е Договор от 17.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 07.06.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лицепомагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Приложен и списък на етажните собственици към 07.06.2002 г., като за ответника е посочено, че липсва разпределител.

2

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № 1027904539/31.07.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 3428,25 лв., обща фактура № 1035286637/31.07.2024 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. за сумата от 3968,35 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., индивидуални справки за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лицепомагач и протокол за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. За периода 2022/2023 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет, за което е съставен протокол от 25.04.2023 г., а за периода 2023/2024 г. абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и главният отчет е подписан от същия. В отчета било отбелязано, че в имота няма водомери. В имота има 3 бр. радиатори без индивидуални разпределители на разходите за отопление, за които ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 217 м3. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. Според заключението изчислените от вещото лице стойности на топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата за процесния период съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР през този период потребителите в имота са били 3. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 7437,06 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се 3 осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и като съобрази представените по делото писмени доказателства (Договор за замяна на държавен (ведомствен) недвижим имот с имот, собственост на гражданин, сключен на 08.10.1991 г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 63, том II, рег. № 15569, дело № **** г. и заявление за откриване на партида), може да се обоснове извод, че ответникът, първоначално като собственик на процесния имот, е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, а след това договорното правоотношение е продължило действието си поради придобиване на вещно право на ползване, независимо от прехвърлянето на собствеността. В този смисъл съдът съобрази, че доколкото липсват данни новият собственик да е подал заявление за откриване на партида, то правоотношението между ищеца и ответникът се е запазило и именно вещният ползвател е задължен във връзка с извършената доставка на топлинна енергия в имота. Следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия в пълен обем.