Решение № 1121 от 26.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Пловдив, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330200027 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Л. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н. П. срещу Наказателно постановление № 20-1030-001348/14.02.2020 г., издадено от Й.П.М. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят оспорва компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган (АНО). Твърди мястото на извършване на нарушението да не е посочено достатъчно конкретно, както и да са налице разминавания между описанието на деянието в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В откритото заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна със съпроводителното писмо с вх. № 440/03.01.2024 г. взема становище жалбата да е недопустима като просрочена, тъй като твърди наказателното постановление да е редовно връчено на жалбоподателя на 13.04.2020 г. В условията на евентуалност поддържа жалбата да е неоснователна, а извършването на нарушението да е непосредствено възприето от осъществилите проверката полицейски служители. Твърди още 1 производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първият спорен въпрос по делото касае срочността на жалбата, което е изискване за нейната допустимост. Жалбата е подадена от П. Л. П., на когото е наложено наказанието „глоба“ и следователно от лице, притежаващо правен интерес. Тя е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт съгласно чл.

58д от ЗАНН. Съдът приема и че е спазен срокът за обжалване на наказателното постановление, тъй като по делото не се доказва редовното му връчване на жалбоподателя, а последното обстоятелство е необходимо, за да започне да тече срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Още с жалбата е оспорено авторството на подписа в разписката за връчване на наказателното постановление. При така направеното възражение е назначена съдебна-почеркова експертиза, при която обект на изследване е именно спорният подпис. В този смисъл са и указанията на касационния съд по сходни казуси: Определение № 1970/28.02.2024 г. по к.ч.а.н.д. № 295/2024 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив. При изготвяне на заключението си вещото лице е използвало наличния в сектор „Български документи за самоличност“ сравнителен материал от подписа на жалбоподателя, а следователно и представения от въззиваемата страна такъв с материалите по преписката. От експертното заключение, приложено на лист 29-30 от делото, се разкрива, че подписът-обект е кратък по обем и прост по строеж, като не са установени достатъчно идентификационни признаци, от които да се отговори по категоричен начин дали той е изпълнен от жалбоподателя П. или не. С други думи по делото се установява, че е възможно както подписът в разписката за връчване на НП да е изпълнен от жалбоподателя, но така също е напълно възможно и да не е изпълнен от него.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като изяснявам, че липсата на категоричност не може да бъде преодоляна. Посочва още, че използваният сравнителен материал е бил достатъчен, като невъзможността за даване на категоричен отговор се дължи не на вида или качеството на сравнителните образци, а на характеристики от самия строеж на изследвания подпис. В заключението се вещото лице е изследвало и възможността за съзнателно бягство от подпис, но и тази хипотеза е приета за недоказана по достатъчно убедителен начин. В съдебно заседание в обобщение експертът посочва, че досежно авторството на спорния по делото подпис: „не може да се отговори кой го е изпълнил“. Това съмнение не следва да се преразпределя в 2 тежест на жалбоподателя, който изрично е оспорил подписа в разписката за връчване на наказателното постановление. Административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения и съмнения. В този смисъл и доколкото по делото при проведено експертно изследване от компетентно за това вещо лице се установява, че е възможно подписът в разписката за връчване на наказателното постановление да не е изпълнен от жалбоподателя, както той твърди, а действителният автор не е несъмнено установен, то и редовността на процедурата по връчване остава да почива на предположения.

Този недостатък следва да бъде преодолян като жалбата бъде допусната до съдебно разглеждане, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя П.. От въззиваемата страна не са ангажирани такива доказателства, които да разколебават или оборват заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза. По тези съображения съдът ползва с доверие заключението на експерта и приема жалбата за допустима, тъй като при недоказаността на редовно връчване на наказателното постановление на жалбоподателя – липсва правно основание да се правят предположения в негова вреда.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.01.2020 г. около 18:50 часа в с. Първенец, общ. Родопи, обл.

Пловдив, на ул. „Малчика“ № 3 жалбоподателят П. Л. П. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № *** от категория М1, като по време на движение не бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. По това време на същия пътен участък свид. А. Х. К. – ***, изпълнявала служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм. Свидетелката К. забелязала, че жалбоподателят П. не използвал обезопасителния си колан по време на движение, поради което му подала сигнал за спиране. След като водачът спрял управляваното МПС, свидетелката пристъпила към извършването на проверка.

На място и на същата дата свид. К. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 028795 от 17.01.2020 г. срещу жалбоподателя П., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

В разпита си свид. А. Х. К. потвърждава авторството на съставения АУАН и заявява, че го поддържа. Посочва още, че не си спомня конкретния случай, 3 но на това място е участвала в провеждани специализирани полицейски операции.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

От Заповед № 8121К-902/30.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи (лист 14 от делото) и Акт за встъпване в длъжност от 30.03.2015 г.

(лист 15 от делото) се изяснява, че длъжностното лице, издало обжалваното наказателно постановление е назначено на длъжност „Началник на група Администрация, отчет на пътнотранспортните произшествия и информационно-аналитична дейност на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Пловдив.

От Заповед № 317з-5057/21.12.2018 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив (лист 16 от делото) и Акт за встъпване в длъжност от 27.12.2018 г.

(лист 17 от делото) се установява, че актосъставителят е назначен на младши изпълнителска длъжност старши полицай в група „Сигма“ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

На първо място неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на материална компетентност на административнонаказващия орган и на актосъставителя. Съгласно чл. 189, ал. 12 във вр. чл. 165 от ЗДвП компетентен да издаде наказателното постановление за нарушения от вида на процесните е министърът на вътрешните работили или определено от него длъжностно лице. В случая обжалваното НП е издадено от началник на група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Същият е надлежно оправомощен от министъра на вътрешните работи съгласно т. 2.11 от приложимата към датата на издаване на наказателното постановление оправомощителна заповед, а именно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Следователно наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган. Същото изискване е спазено и спрямо актосъставителя – свид. А. Х. К.. Тя е оправомощена да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП към датата на деянието съгласно т. 1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи. За свидетелката К. (***) се доказва да е заемала *** – ***, установено от Заповед № 317з5057/21.12.2018 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив на лист 16 от делото и Акт за встъпване в длъжност от 27.12.2018 г. на лист 17 от делото. Именно тази длъжност е посочена и в процесния АУАН. Допуснатата грешка при изписване на длъжността на актосъставителя в наказателното постановление 4 не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. По тези съображения разгледаното възражение е неоснователно.

Не се споделят и останалите доводи по жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения. Мястото на извършване на деянието е описано по ясен и конкретен начин, непораждащ никакво съмнение. Направеното описание еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност. Описанието е сведено до конкретен административен адрес – с. Калековец, ул. „Малчика“ № 3, който е уникален, т.е. не е дублиран, с което е постигната пълна индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. Неоснователно в жалбата се твърдят разминавания при описанието на деянието в обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление. Такива противоречия или несъответствия не се установяват. Налице е пълно съвпадение при описанието на съставомерните признаци – дата, място и начина на извършване на деянието, както и неговия автор. Именно това са съществените фактически обстоятелства от обективна страна, срещу които привлеченото към административнонаказателна отговорност лице трябва да се брани. В случая жалбоподателят е надлежно уведомен за фактическата рамка на обвинението при предявяването на АУАН, като при издаването на наказателното постановление наказващият орган по никакъв начин не е изменил фактическата обстановка, приета още в акта.